Лизингът е вид финансова сделка, който улеснява ползването или придобиването на даден актив. Договорът за лизинг се регламентира в Глава двадесет и трета от ТЗ (чл. 342 – 347) и от съответстващите разпоредби на ЗЗД, засягащи договор за наем. В България съществуват два вида лизинг: финансов лизинг и оперативен лизинг. Договорът се сключва между две страни – Лизингодател и Лизингополучател. По силата на този договор Лизингодателят, който е собственик на лизинговата вещ, я предоставя за ползване на Лизингополучателя, който заплаша лизингови вноски за това ползване. Акцентът в изложението е поставен върху основните дискусионни въпроси в практиката по използване на тази форма за финансиране както от Лизингодателят като упражняване на основна търговска дейност, така и на Лизингополучателя в качеството му на ползвател на лизингови услуги.
Лизингът е една от най-модерните техники за отдаване и притежаване на активи. Той е основен източник на дългосрочно финансиране, който задължава финансово дружеството, което получава актива за определено време. През последните десетилетия лизингът, като метод за финансиране на покупка, става все по-популярен. Това се отнася както за „дребни” потребителски стоки (бяла и черна техника, офис оборудване и др.), така и за моторни превозни средства – леки автомобили, товарни автомобили, машини и т.н. За обикновеният потребител, физическо лице, покупката на лизинг е начин да се сдобие с желаната стока бързо и без да разполага с цялата сума, необходима за заплащане на цената. В Европа съществуват множество описания на лизинга с оглед на различни цели, в които се акцентира на правните, финансовите и маркетинговите аспекти на лизинговите сделки. В зависимост от целите на отделното научно изследване, могат да се поставят различни критерии за класификация.
Съществуват много доводи, които са в полза на финансирането на инвестициите посредством лизинг. Ако в поне три от по-долу описаните доводи, едно дружество открива отговор на своите потребности, то би трябвало да е склонно да използва лизинга като форма на финансиране на инвестицията си:
- Финансиране по мярка: лизингополучателят в съответствие със своите специфични потребности може да определи каква инвестиция в ДМА би трябвало да бъде осъществена, в какъв конкретен момент, и в случай на наличието на независимо от производителя лизингово дружество, и от кой производител.
- Сигурност: големината на лизинговата вноска, както и срока на договора, са определени от самото начало.
- Гъвкавост: независимо от това дали лизингополучателя или финансиращия /лизинговото дружество/ провеждат преговори относно покупката на необходимите ДМА, въпросът касаещ отговорността за поддръжката и надзорът, големината на месечната вноска, времето на действия на договора за лизинг, както и по-нататъшното използване на предмета на лизинговане, след приключване на договора за лизинг, са определяни индивидуално.
- Финансова ликвидност: благодарение на финансирането посредством лизингово дружество , не се намалява финансовата ликвидност на лизингополучателя, както и не нараства частта на чуждото финансиране. Големината на лизинговите вноски е зависима от цената на инвестицията и се определя в съответствие със правилото „pay as you earn”- отнася се за времето, когато лизингования предмет „печели за себе си”.
- Данъчни облекчения при лизингополучателите – търговски субекти: При оперативния лизинг, лизинговите вноски се отчитат изцяло като разход. Освен това, с промени в ЗДДС към 01.01.2013 г. се допуска право на данъчен кредит върху цялата наемна вноска по договора за оперативен лизинг, включително за активи, за които законодателят не допуска търговските субекти да ползват данъчен кредит при директната им покупка например. При финансовия лизинг, лизингополучателят има право да приспада амортизациите за лизингования актив и разходите за лихви по лизинга от своята облагаема печалба. Предвид, че масовият матуритет на договорите за финансов лизинг е между 48 и 60 месеца, то реално амортизационните отчисления са близки до реалния месечен разход, който лизингополучателят прави за ползването на актива. При договорите за финансов лизинг с опция и договорите за оперативен лизинг, се спестява заплащането на цялото ДДС на веднъж, като вместо това ДДС се разсрочва с плащането на всяка от лизинговите вноски. При договори за стандартен финансов лизинг съществуват възможности за съфинансиране на ДДС от лизингодателя по допълнително финансово (Заемно) споразумение към договора за финансов лизинг.
- Ефективност: много лизингови дружества при финансирането на инвестиции, предлагат и много допълнителни услуги като договори за поддръжка, застраховка и др.
- Свобода на инвестициите: благодарение на финансирането на инвестиции посредством лизинг, инвестиращите дружества могат да използват свободните си финансови ресурси по-рационално; защото се заплаща цената на ползване на дадения ресурс, а не цената на придобиване, като по този начин дружеството запазва своята ликвидност.
Активи, предмет на лизинг финансиране и стандартизирани продукти:
Активите, които могат да бъдат финансирани на лизинг имат различен обхват в различните Държави, като често портфейлът от финансирани активи от един лизингодател зависи от особености на Икономиката и бита в дадена Страна. Като цяло обаче в Европа има определен портфейл от активи, който може да се смята унифициран за почти всички Държави и лизингови компании опериращи на тяхна територия. Това са активи като висококачествено оборудване, транспортни средства, леки автомобили, строителна и агро техника и механизация, офис оборудване и недвижими имоти (основно с пряко бизнес предназначение – халета, заводи, гаражи, хангари, хотели, ресторанти и т.н.) за фирми в отрасли като транспорт, текстилна и обувна промишленост, хранително-вкусова и винарска промишленост, печатни услуги, хартиени изделия и опаковки, търговия, дървопреработване и производство на мебели, производство на строителни материали и строителство, земеделие, металообработка, сервизни услуги, телекомуникации и други. При лизинг финансирането на Потребители основно като активи се предлагат леки автомобили, яхти, частни самолети, а в някои случаи и недвижими имоти. Предвид че, активите, обект на лизингова сделка притежават индивидуални по своята същност характеристики, следователно и лизинговите компания предлагат различни условия и изисквания съобразно това.
Финансово-икономически параметри:
Лихва:
Размерът на лихвата се изчислява в зависимост от оценката на риска по всяка една сделка. Предлаганите лизингови схеми от преобладаващата част от лизинговите компании в Страната (основна практика и в Европа) са с променливи лихвени проценти, базирани на тримесечен EURIBOR + лихвена надбавка в зависимост от степента на риска. Лихвата се начислява върху стойността на остатъчната главница. EURIBOR е лихвеният процент, предлаган от първокласните банки, участващи на Лондонския междубанков пазар, за депозити в евро. Лизинговите схеми, базирани на EURIBOR + лихвена надбавка, се актуализират на всеки 90 дни, съобразно действащия тримесечен EURIBOR. В последно време все по-често се срещат и запитвания за финансиране при фиксирана лихва.
Валута на лизинговото финансиране:
Валутата на финансиране най-често е евро или лева, като по изключение на пазара се срещат и сделки в щатски долари. Практиката у нас показва, че не е задължително валутата на финансирането да съвпада с валутата, в която се заплащат активите, обект на договорите за лизинг. Напълно възможно е финансирането да е в евро (например), а плащанията към доставчиците да са в друга валута (например долари, британски лири, шведски крони и т.н.).
Първоначалната вноска и какво представлява тя?
Първоначалната вноска е самоучастието, което лизингополучателят следва да осигури при сделка с лизинг финансиране. В България тя варира стандартно от 10% до 50% от стойността за лизинг, в зависимост от лизинговия продукт и условията по него, като понякога се наблюдават и изключения, в зависимост от целите, които си поставя една лизингова компания. Върху първоначалната вноска не се начислява лихва. Тя се заплаща най-често при подписване на договор за лизинг, като плащането е условие за стартирането на договора. Обикновено Първоначалната вноска се заплаща по сметката на лизингодателя, но често за такава се признава и заплатения аванс (капаро) към доставчика на актива, обект на лизинг. Има лизингодатели, които поради завишени критерии за сигурност и обезпеченост на сделката, изискват доставчикът да върне аванса на Лизингополучателя и той да заплати първоначалната вноска към лизингодателя.
Допълнителни обезпечения:
Първоначалната вноска обикновено се счита за достатъчен ангажимент от страна на лизингополучателя и не се изискват допълнителни обезпечения по сделката, като изключение правят някои редки случаи, когато се изисква особен залог на части от производствени линии или ипотека на сгради, собственост на Лизингополучателя, които са технологично обвързани с отдаденото под лизинг оборудване и го допълват по начин, който би позволил евентуална вторична реализация на цялата линия (примери: система за автоматично управление на линия и самата линия, инструментална екипировка и линията, която тя доокомплектова).
В общия случай лизинговите компании изискват собствениците на фирмата – лизингополучател да подпишат договора за лизинг като солидарни длъжници, и да станат солидарно отговорни за изпълнението на лизинговия договор.
Стандартна практика е активите, обект на договор за лизинг да се застраховат с продукти като „Застраховка Имущество“ или „КАСКО“, „Гражданска отговорност“, а в някои случаи може да се изисква и сключването на „Застраховка Финансов Риск“.
Стандартна практика е при лизингови активи от типа МПС/ ППС Лизингодателят да задържа Свидетелството за регистрация на МПС/ ППС – част I и един комплект ключове през Срока на Договора, като ги предава на Лизингополучателя след редовно изтичане на лизинговия договор при прехвърлянето на правото на собственост.
Има лизингодатели, които активно използват Записа на Заповед като допълнително обезпечение по договорите за лизинг.
Срок на лизинговите договори:
Стандартните срокове на договорите за лизинг са между една и пет години, като в някои случаи се предвижда възможност за увеличаване на срока до 6-7 години, а когато обект на финансиране е недвижим имот и до над 20 години.
Начин на изплащане по договора за лизинг:
Изплащането става на месечни вноски, които най-общо могат да се обособят в два варианта:
- включващи погашение по главницата (равни месечни вноски по главницата) и месечната лихва върху остатъчната главница или
- включващи погашение с равни лизингови вноски (увеличаващи се плащания по главницата)
Такси, комисионни, застраховки по обслужване на лизинговата сделка:
Лизингополучателите заплащат комисионна по обслужване на сделката в зависимост от лизинговия продукт и условията по него. Комисионната при повечето лизингодатели е еднократна и се заплаща изцяло при подписване на лизинговия договор.
Лизингополучателите са ангажирани и със заплащането на застраховки. Застраховането най-често се организира от лизингодателя, като плащането се извършва от Лизингополучателя. Стандартните изисквания са да има сключена имуществена застраховка на оборудването (КАСКО за превозните средства, строителната и земеделска техника и механизация), включваща покритието на рисковете пожар и природни бедствия, както и кражба. Лизингодателите следят за спазване и на императивните норми по Кодекса за застраховането, и всички лизингови активи притежават и задължителни по закон застраховки като „Гражданска отговорност на автомобилиста“ например. Има лизингови компании, които изискват и сключването на застраховка „Финансов риск“ по договора за лизинг.
Лизингополучателите са ангажирани и със заплащането на всички задължителни данъци и такси, относими към договора за лизинг, или активите, обект на лизинговата сделка.
Предсрочно изплащане / погасяване на договорните задължения по договора за финансов лизинг:
Почти всички лизингови компании предоставят възможност за предварително изкупуване на актива, обект на лизинговия договор, преди изтичането на срока на договора. Стандартната практика е Лизингополучателят да изплати пълния размер на остатъка по главницата съгласно погасителния план, като в някои случаи се начислява и компенсаторна такса съгласно общите условия на лизингодателя, определена като процент от главницата, която се предплаща. На лизингополучателите обикновено е предоставена възможност и за частично предсрочно погасяване на суми по договора за лизинг, като в този случай са налице следните опции:
- Намаляване на броя на лизинговите вноски от погасителния план при запазване на тяхната единична сума;
- Запазване на броя на лизинговите вноски от погасителния план при намаляване на тяхната единична сума;
- Микс от горните два варианта;
Учебникът съдържа информация и за:
- Данъчно – счетоводни аспекти; Данъчни преимущества в България (ЗДДС; ДЗПО; ЗСч., ЗМДТ, НСС17 / МСС 17 Лизинг);
- Преддоговорна фаза при лизинга:
Етапи в преддоговорната фаза и взаимоотношения лизингодател – лизингополучател – доставчик (продавач)
Анализ (Скоринг) на потенциалните клиенти (правен, финансов, имиджов, психологически и т.н.) и Анализ и оценка на актива. Анализ за рискове от бизнес средата, географското местоположение и други за клиента
- Договорът за лизинг като сложен правен и фактически състав:
Договорът за лизинг
Оперативният лизинг в частност
Застраховане: Отговорности, Каско/ Имущество, допълн. Рискове
Особености на договора за лизинг с потребител ( приложение на ЗПКр.)
Администриране на текущи договори за лизинг и Обслужване на клиенти:
Договорът за покупко-продажба (Анализ на потенциалния доставчик на актива/ защита на лизингодателя от измами/ Митническо и акцизно обслужване стоки с двойна употреба)
Регистрационни режими, свързани със собствеността и ползването на лизинговите активи. Приемо – предаване. Правоотношения с държавни, общински и частни институции и лица (ЗМДТ / ЗДвП)
Обслужване на клиенти. Услуги от общ характер. Гаранционна, извънгаранционна поддръжка
Управление на автопарк, заместващ МПС, Замяна на МПС, предмет на договор за лизинг
- НАДЗОР. ПОРТФЕЙЛ. ФИНАСНИРАНЕ И Управление на портфейла
Надзор. Контролни органи.
Финансово обезпечаване на лизинговата компания: собствен капитал, кредити, привлечени средства, добро Управление на портфейла.
Обезпечения в лизинга. Публични регистри. Рискове. Финансов и Кредитен анализ като средство за гарантиране редовността на лизинговата сделка.
Управление на лизинговата сделка и лизинговия (кредитния) портфейл като част от доброто Финансово обезпечаване.
Мониторинг рискови експозиции. Събиране на вземания по текущи (валидни) договори. Неустойки.
Неизпълнение. Прекратяване поради неизпълнение, изземане, реализация. Разрешаване на спорове.
