Борислав Тодоров

ЛИЗИНГЪТ КАТО БИЗНЕС

Финансово-Правна Теория и Икономическа Практика

ЧАСТ I

Първо издание

град София

01.2015

Лизингът като бизнес, част 1 (15 лв / 7,67 euro)

Съдържание

Въведение

ГЛАВА ПЪРВА

„Лизингът“

1. Лизингът в Европа – разновидности (Финансов / оперативен лизинг и др.)
2. Правна форма съгласно българското Законодателство (ТЗ; ЗЗД; НСС17 / МСС 17 Лизинг и др.)
3. Участници в лизинговата сделка. Лизингополучател. Лизингодател.
4. Активи, предмет на лизинг финансиране. Стандартизирани продукти. Финансово-Икономически параметри на лизинга в България.
5. Данъчно – счетоводни аспекти; Данъчни преимущества в България (ЗДДС; ДЗПО; ЗСч., ЗМДТ, НСС17 / МСС 17 Лизинг)

ГЛАВА ВТОРА

Преддоговорна фаза и „Договорът за лизинг като сложен правен и фактически състав“

6. Преддоговорна фаза:
6.1. Етапи в преддоговорната фаза и взаимоотношения лизингодател – лизингополучател – доставчик (продавач)
6.2. Анализ (Скоринг) на потенциалните клиенти (правен, финансов, имиджов, психологически и т.н.) и Анализ и оценка на актива. Анализ за рискове от бизнес средата, географското местоположение и други за клиента
7. Договорът за лизинг като сложен правен и фактически състав:
7.1 Договорът
7.2. Оперативният лизинг в частност
7.3. Застраховане: Отговорности, Каско/ Имущество, допълн. Рискове
7.4. Особености на договора за лизинг с потребител ( приложение на ЗПКр.)
8. Администриране на текущи договори за лизинг и Обслужване на клиенти:
8.1. Договорът за покупко-продажба (Анализ на потенциалния доставчик на актива/ защита на лизингодателя от измами/ Митническо и акцизно обслужване стоки с двойна употреба)
8.2. Регистрационни режими, свързани със собствеността и ползването на лизинговите активи. Приемо – предаване. Правоотношения с държавни, общински и частни институции и лица (ЗМДТ / ЗДвП)
8.3. Обслужване на клиенти. Услуги от общ характер. Гаранционна, извънгаранционна поддръжка
8.4. Управление на автопарк, заместващ МПС, Замяна на МПС, предмет на договор за лизинг

Заключение

ПРИЛОЖЕНИЯ

Задачи И КАЗУСИ

Използвана литература

Въведение

В икономиката на всяка страна, независимо от достигнатата степен на социално и икономическо развитие, основно ключово звено е отделната стопанска единица – предприятието, компанията, корпорацията. Безспорно на съвременния етап на динамично развитие на Международните Икономически Отношения, на интензивно въвличане на националните икономики в международния стопански живот, приоритетно значение придобива външноикономическата дейност на предприятието. Тя обхваща разнообразието от варианти на методи, форми и средства за участие в международния бизнес – износ и внос на идеи, стоки и услуги, съвместна инвестиционна, търговска, изследователска, производствена, отдаване под наем и друга дейност с партньори от други държави.

Логиката на пазарното стопанство и развитието на отделните сектори на икономиката налагат все по-пълното прилагане на разнородни източници за осигуряването на финансовите и производствени пазари. Една традиционна форма за участие в международните икономически отношения – лизингът, заслужава особено внимание в съвременните условия за развитие на Световната икономика. През последните тридесет години, лизингът в световен мащаб достигна значителен дял от общите инвестиции, превръщайки се в показател за зрелостта на финансово-кредитната система на развитите икономики. Следвайки тази тенденция, лизинговият пазар в България започна своето развитие, но за съжаление, в не дотам благоприятна макроикономическа обстановка, което поставя финансовите мениджъри в една сложна и рискова ситуация. До 2008 год. лизинговият пазар нарастваше с темпове, изпреварващи много други сектори от икономиката. Въпреки изострената конкуренция, вследствие на увеличаване на броя на лизинговите компании, пазарът остава силно незадоволен от качествени лизингови услуги. След 2005 г. лизинговите дружества усетиха засилена конкуренция както от новите банкови дружества, така и от самите банки, които агресивно предлагаха кредити за автомобили, машини, оборудване и имоти. Предимства имаха тези, които осигуряваха бърза и качествена услуга. Развитието на лизинговия пазар след 2006 г. бе съпътствано от благоприятна финансова и икономическа стабилност. През същата 2006 г., БВП бележи ръст от 5,5 %, което предположи благоприятна среда за развитие на лизинговата дейност през 2007 г. и 2008 г.

Високите изисквания, поставени пред нашите производства, за качество, технически показатели и други, стимулираха родните търговски субекти да обърнат по-голямо внимание на съществуващия машинен парк и да пристъпят към неговото обновяване и увеличаване на дейността си. Наред с това се появява и необходимостта от такава форма на финансиране, която няма да погълне голяма част от капиталовите ресурси, необходими за бизнеса, а именно финансирането чрез лизинг.

Основната дилема пред всеки бъдещ лизингополучател е дали да купи даден Актив, или да го наеме, т. е. да го ползва на лизинг. Решението се взима като се съпоставят разходите, които биха били направени в единия и в другия случай и се предпочита вариантът с по-ниски разходи. Това решение е строго индивидуално, тъй като трябва да се вземат предвид различни фактори, свързани както със самия актив (специфика на актива, възможност за вторична реализация, цена, риск от бързо морално остаряване или сериозни промени на пазара на дадения вид актив, размер на необходимата първоначална инвестиция, срок, за който ще е необходим актива), така и с цената на финансиране със собствен капитал, достъпът на лизингополучателя до кредитен ресурс и съответно неговата цена, размерът на данъчната тежест, алтернативните източници на доход при влагане на средствата, вместо в закупуване на актива, в друга инвестиция. Факторите, които определят цената на капитала при финансирането с лизинг са много, като част от тях могат да се измерят с реална величина, т. е. като конкретен размер на необходимите средства, а други се измерват чрез субективна преценка. Като конкретен разход може да се определи цената на финансиране като съвкупност от настоящата стойност на бъдещите плащания по лихви, такси и комисионни по лизинговата сделка. Получената стойност трябва да се намали с данъчната тежест, която сме спестили от платените лихви (тъй като лихвите са чист разход, който намалява облагаемата данъчна печалба при финансовия лизинг, а при оперативния, цялата лизингова вноска се признава за разход) и от начислените амортизации (при финансовия лизинг), които намаляват данъчно облагаемата печалба. Стойността би следвало да се намали и с евентуалните доходи от реализацията на капитала, който вместо да вложим в покупка на актива, ние сме оставили свободен за алтернативна реализация.

Съществуват много доводи, които са в полза на финансирането на инвестициите посредством лизинг. Ако в поне три от по-долу описаните доводи, едно дружество открива отговор на своите потребности, то би трябвало да е склонно да използва лизинга като форма на финансиране на инвестицията си:

Финансиране по мярка: лизингополучателят в съответствие със своите специфични потребности може да определи каква инвестиция в ДМА би трябвало да бъде осъществена, в какъв конкретен момент, и в случай на наличието на независимо от производителя лизингово дружество, и от кой производител.
Сигурност: големината на лизинговата вноска, както и срока на договора, са определени от самото начало.
Еластичност: независимо от това дали лизингополучателя или финансиращия /лизинговото дружество/ провеждат преговори относно покупката на необходимите ДМА, въпросът касаещ отговорността за поддръжката и надзорът, големината на месечната вноска, времето на действия на договора за лизинг, както и по-нататъшното използване на предмета на лизинговане, след приключване на договора за лизинг, са определяни индивидуално.
Финансова ликвидност: благодарение на финансирането посредством лизингово дружество , не се намалява финансовата ликвидност на лизингополучателя, както и не нараства частта на чуждото финансиране. Големината на лизинговите вноски е зависима от цената на инвестицията и се определя в съответствие със правилото „pay as you earn”- отнася се за времето, когато лизингования предмет „печели за себе си”.
Балансови изгоди: При оперативният лизинг лизингодателят е не само правен собственик на лизингования актив, но и го включва и показва в своя баланс. За лизингополучателят няма повишаване на балансовата стойност на поетите задължения.
Данъчни облекчения при лизингополучателите – търговски субекти: При оперативния лизинг, лизинговите вноски се отчитат изцяло като разход. Освен това, с промени в ЗДДС към 01.01.2013 г. се допуска право на данъчен кредит върху цялата наемна вноска по договора за оперативен лизинг, включително за активи, за които законодателят не допуска търговските субекти да ползват данъчен кредит при директната им покупка например. При финансовия лизинг, лизингополучателят има право да приспада амортизациите за лизингования актив и разходите за лихви по лизинга от своята облагаема печалба. Предвид, че масовият матуритет на договорите за финансов лизинг е между 48 и 60 месеца, то реално амортизационните отчисления са близки до реалния месечен разход, който лизингополучателят прави за ползването на актива. При договорите за финансов лизинг с опция и договорите за оперативен лизинг, се спестява заплащането на цялото ДДС на веднъж, като вместо това ДДС се разсрочва с плащането на всяка от лизинговите вноски. При договори за стандартен финансов лизинг съществуват възможности за съфинансиране на ДДС от лизингодателя по допълнително финансово (Заемно) споразумение към договора за финансов лизинг.
Ефективност: много лизингови дружества при финансирането на инвестиции, предлагат и много допълнителни услуги като договори за поддръжка, застраховка и др.
Свобода на инвестициите: благодарение на финансирането на инвестиции посредством лизинг, инвестиращите дружества могат да използват свободните си финансови ресурси по-рационално; защото се заплаща цената на ползване на дадения ресурс, а не цената на придобиване, като по този начин дружеството запазва своята ликвидност.
По-бързо одобрение за финансиране и по-опростено процедури в сравнение с банковото кредитно финансиране.

Допълнителни субективни фактори, които благоприятстват използването на лизинга са:

Ако даден актив е необходим за кратък срок от време, по-удачно би било да не се купува, защото при вторичната реализация цената значително спада, следователно с евентуалната загуба от вторична продажба можем да намалим цената на капитала на лизинговата сделка.
Използването на голям кредит за покупка на скъпо оборудване не винаги е добра инвестиция, тъй като стойността на тази инвестиция може драстично да намалее, ако на пазара се появи ново, по-ефективно оборудване само няколко години след покупката.
При лизинга не се изисква голяма първоначална инвестиция, често голямата първоначална инвестиция би поставила в затруднение, ако лизингополучателят няма лесен и евтин достъп до кредитни средства.

За съжаление, Световната финансова криза се отрази сериозно на всички сектори в Икономиката и Лизингът не остана изолиран от тези процеси. По време на кризата лизинговите компании сериозно ограничиха нестандартните продукти и запазиха основно стандартизираните – лизинг на машина, лизинг на лек автомобил, на строителна техника, на производствени машини, и в рамките на параметрите, които са определени като продукт, който е добре пресметнат от гледна точка на риска. Това е една от основните разлики от 2007 – 2008 година, когато се приема доста по-често и гъвкаво промени в условия, съгласно търсенията на всеки конкретен клиент. Ако може да се очертае тенденцията, за в бъдеще се очаква лизинговите компании да станат по-гъвкави, но фокусът ще се запази предимно върху правилното и качествено управление на портфейла и в по-малка степен ще е застъпен факторът „борба за всеки клиент и всяка сделка на всяка цена“.

От схемата по-долу ясно може да се види развитието на пазара за периода 2001 – 2011 г. години, съгласно данните на Българска Асоциация за лизинг:

Размер на лизинговия пазар в България, определен от нетните лизингови вземания по финансов и оперативен („експлоатационен“ съгласно НСС) лизинг към периода (в хил. лева)

Статистиката на БНБ към 03.2026 г.:

Вземанията по финансов лизинг са 3.686 млрд. евро в края на първото тримесечие на 2026 г., като нарастват с 10.7% (356.2 млн. евро) на годишна база и с 1.9% (68.1 млн. евро) спрямо четвъртото тримесечие на 2025 година. Делът им в общия размер на вземанията по лизингови договори е 94.8% в края на март 2026 г. при 94.4% в края на март 2025 година. Сключените през първото тримесечие на 2026 г. нови договори за финансов лизинг са в размер на 421.9 млн. евро. Обемът им нараства с 1.4% (5.8 млн. евро) спрямо първото тримесечие на 2025 г., a намаляват с 15.2% (75.9 млн. евро) спрямо четвъртото тримесечие на 2025 година.

Вземания по финансов лизинг по вид на актива:

Вземанията по договори за финансов лизинг на Леки автомобили са 2.056 млрд. евро в края на март 2026 година. Те нарастват с 18% (314.1 млн. евро) на годишна база и с 3.3% (65.4 млн. евро) в сравнение с края на четвъртото тримесечие на 2025 година. Относителният им дял е 55.8% в края на март 2026 г. при 52.3% в края на март 2025 година.
В края на първото тримесечие на 2026 г. вземанията по договори за финансов лизинг на Товарни и лекотоварни автомобили са 770 млн. евро, като нарастват с 4.5% (33 млн. евро) спрямо края на март 2025 г. и с 0.5% (3.8 млн. евро) в сравнение с края на декември 2025 година. Относителният им дял е 20.9% в края на март 2026 г. при 22.1% в края на същия месец на 2025 година.
В края на първото тримесечие на 2026 г. вземанията по договори за финансов лизинг на Машини, съоръжения и индустриално оборудване са 758.3 млн. евро, като нарастват с 2.2% (16.5 млн. евро) спрямо края на март 2025 г., a намаляват с 0.1% (0.9 млн. евро) в сравнение с края на декември 2025 година. Относителният им дял намалява от 22.3% в края на март 2025 г. до 20.6% в края на същия месец на 2026 година.

Вземанията по оперативен лизинг в края на март 2026 г. са 200.8 млн. евро, като нарастват с 2.4% (4.8 млн. евро) на годишна база, a намаляват с 2.2% (4.6 млн. евро) спрямо края на четвъртото тримесечие на 2025 година.

Към края на март 2026 г. необслужваните вземания са 65.1 млн. евро. Те нарастват с 10.6% (6.2 млн. евро) спрямо края на март 2025 г. и с 10.5% (6.2 млн. евро) в сравнение с края на четвъртото тримесечие на 2025 година.

ГЛАВА ПЪРВА

„Лизингът“

1. Лизингът в Европа – разновидности

Лизингът е една от най-модерните техники за отдаване и притежаване на активи. Той е основен източник на дългосрочно финансиране, който задължава финансово дружеството, което получава актива за определено време. През последните десетилетия лизингът, като метод за финансиране на покупка, става все по-популярен. Това се отнася както за „дребни” потребителски стоки (бяла и черна техника, офис оборудване и др.), така и за моторни превозни средства – леки автомобили, товарни автомобили, машини и т.н. За обикновеният потребител, физическо лице, покупката на лизинг е начин да се сдобие с желаната стока бързо и без да разполага с цялата сума, необходима за заплащане на цената.

В Европа съществуват множество описания на лизинга с оглед на различни цели, в които се акцентира на правните, финансовите и маркетинговите аспекти на лизинговите сделки. В зависимост от целите на отделното научно изследване, могат да се поставят различни критерии за класификация. За нуждите на счетоводното отчитане също е необходимо обособяването на определени критерии, които могат да бъдат:

Разновидности на договора за лизинг:

1.1. В зависимост от икономическата същност:
1.1.1. От характеристиката на лизинговите операции, техните особености и конкретни условия за сключване се обособяват две основни форми на лизинг: оперативен („експлоатационен“, съгласно НСС) и финансов. Тяхното развитие и разнообразие зависи от особеностите на стопанството, както и от мястото и ролята на отделните субекти в този процес, в това число и банките. Въпреки, че разликата помежду им в много случаи е несъвсем конкретна, за счетоводството и данъчните формалности е от съществено значение, в коя група ще се класифицира отделната сделка. Българското право познава две основни форми на финансов лизинг: стандартен и с опция (чл. 6 ал. 2 т. 3 ЗДДС): при стандартният договор за финансов лизинг е налице фактическото предоставяне на стока на лизингополучател за разпореждане с нея, като се прехвърлят всички рискове и изгоди от собствеността върху стоката, и изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката към края на договора; при финансовият лизинг с опция е налице от една страна само право за лизингополучателя да придобие собствеността върху стоката към края на договора и от друга страна е налице остатъчна стойност, която лизингополучателят не дължи в случай, че не упражни правото си да придобие собствеността върху стоката към края на договора.

При Оперативния лизинг се наблюдават някои особености в сравнение с финансовия лизинг. Лизингополучателят ползва дълготрайния материален актив (ДМА), като заплаща регулярна парична вноска като наем за наетия актив. Собственик е лизингодателят и след изтичане на договорения срок той остава собственик на актива. Лизингополучателят никога не придобива собствеността върху актива. Задължава се и да спазва определени изисквания при експлоатацията. От своя страна Лизингополучателят не носи отговорност за погиване на актива, той не поема всички рискове и изгоди от собствеността върху стоката. Оперативния лизинг се сключва за срок от няколко дни до няколко години. Този лизинг обхваща само част от икономическия живот на актива и той може да сменя няколко пъти своя лизингополучател. В този смисъл рискът за морално или икономическо остаряване на оборудването се поема от собственика на актива (лизингодателят). Според икономическите стандарти на Европейския Съюз наемният договор при оперативния лизинг е прекъсваем и лизингополучателят има право да го прекрати преди изтичането на договорения срок. След което лизинговото имущество се връща на лизингодателя. При традиционното развитие на договорното отношение лизингополучателят връща наетия обект след изтичане срока на договора с проявени грижи на добър стопанин, а по взаимно съгласие, срокът на договора може да бъде продължен при същите или променени изходни условия.

1.1.2. Лизинг със стъпаловидни или сезонни вноски – тази вариация на финансовия лизинг може да структурира вноските на лизингополучателя към неговите очаквани изисквания на паричния поток така, че да позволи постепенно нарастване на дохода от актива. Например – да обслужи влиянието на инфлацията или други фактори. Прилага се и по отношение на дружества със сезонност на бизнеса.

1.1.3. Продажба с обратен лизинг (lease back) – при тази разновидност на финансовия лизинг продавачът – доставчик на актива и лизингополучателят са един и същи субект.

Наричан още възвратен лизинг, този вариант се прилага най-вече в случаите, когато дружеството лизингополучател има за цел да подобри своето финансово състояние, като използва допълнителни източници на финансови средства – придобито със собствени средства имущество в близко или по-далечно минало.
Обекти на тази форма на лизинг са както ново, така и употребявано оборудване, което неговия собственик прехвърля на лизингодателя, който от своя страна отдава под наем на същия, т.е. на бившия собственик.
В много от случаите тази форма се практикува с цел, чрез прихващане на ДДС реално да няма паричен поток по отношение на ДДС от страна на лизингополучателя, за да не се накърнява неговата парична ликвидност. Възвратният лизинг се прилага и при нови съоръжения, предмет на внос. В този случай, бъдещият лизингополучател, се явява и вносител, и изпълнява всички формалности, свързани с пресичането на границата. И тук често целта е чрез прихващане на ДДС, реално да няма паричен поток по отношение на ДДС от страна на лизингополучателя, за да не се накърнява неговата парична ликвидност.
Тази форма на лизинг се практикува и с цел осигуряване финансиране на доставчика на необходими активи, които той трябва да има в наличност (пример: ангажименти за поддръжка на машини или МПС в шоурум, или тестови, или на склад в близост до крайни клиенти и т.н.) .

При сделки за обратен лизинг Лизингодателят следва да подхожда с особено внимание, предвид факта, че в близкото минало тази форма на финансиране най-често бе ползвана с цел лизинговата компания да бъде измамена.

1.1.4. Лизинг на доставчика (“credit baildefournisseur” / “vendor leasing”/ “stock financing leasing”) – тази разновидност на финансовия лизинг е твърде близка до възвратния лизинг, но при нея доставчикът играе ролята както на продавач на активите, така и на главен лизингополучател. Самият той не ползва лизингованите активи, а ползва този вид финансиране при една от следните две хипотези:
Да си осигури финансиране за необходимите му активи, които да са му налични на склад или в шоурум, за тест от клиенти по време на панаири и изложения и др. подобни цели;
да ги отдава на сублизинг, като сублизингополучателите могат да бъдат и зад граница, т.е. лизинговата сделка може да носи и международен характер. Тук следва да се отбележи, че отдаването на активи на сублизинг, по същество е едно от определящите условия на договора и предполага съгласието на лизингодателя.

1.1.5. Ливъридж лизинг (leveraged leasing) – този вариант предполага по – голямата част от необходимите финансови средства да се предоставят в заем от трета страна. Обикновено тази форма се прилага при сделки с активи с голяма стойност, в които участват по – голям брой заемодатели, лизингополучатели и лизингодатели. Това налага много често участието на посредници (брокери), които координират действията на отделните участници в една по същество пакетна сделка с отчитане интересите на всички страни. Практиката на Ливъридж лизинга се свързва в редица случаи и със създаването на т.нар. доверителна или “подставена” корпорация (лице). Различават се две основни разновидности на този вариант на финансовия лизинг:
обикновена (стандартна) форма на Ливъридж лизинг. В операцията участват три страни: лизингополучател, лизингодател и заемател. По правило, в качеството на гаранция върху заема, лизингодателят прехвърля чрез цесия правата за получаване на лизинговите плащания върху заемодателя (банки, застрахователни компании, инвестиционни и други фондове и др.);
сложна форма на Ливъридж лизинг, в която участват най – често следните пет страни:
Брокер, който организира сключването и реализацията на сделката. Неговото възнаграждение се движи в рамките на около 1 до 2% върху общата стойност на сделката. В качеството на брокери участват лизингови компании, търговски или инвестиционни банки, инвестиционни посредници и др.
“Доверителният собственик”, на когото принадлежи правото на собственост върху актива и който се явява лизингодател в сделката;
Учредителите на доверителната компания (trustee) – банки или други финансови институции ( в това число лизингови дружества);
Лизингодателят – в качеството на финансираща страна могат да участват банки, застрахователни компании и др. Заемът покрива между 60% и 90% от стойността на активите, при матуритет 15-20 години;
Лизингополучател;

1.1.6. Оперативен лизинг без покупка или без възможност за избор на възобновяване на договора – най – праволинейното лизингово споразумение осигурява равномерни лизингови плащания, които се издължават месечно/ три месечно за срока на договора. При тези условия лизингодателят се ползва от всяка остатъчна стойност, която активът може да запази до края на срока на лизинг. Това свойство не би имало икономически ефект, ако полезния живот на актива би бил по-малък от срока на лизинг и ако той няма остатъчна стойност. Лизингодателят обаче, не търси просто получаване на пари в края на лизинговия период за сметка на лизингополучателя. Ето защо, с изключение на обстоятелствата, при които е необходимо да се подготвят за конкретно данъчно облагане или да се избегнат определени данъчни рискове в чуждата Страна, лизинговите сделки включват или покупка, или възможност за подновяване на договора за лизинг.

1.1.7. Оперативен лизинг с възможност за покупка на незначителна цена – лизингът може да съдържа възможност за лизингополучателя да закупи актива в края на лизинговия срок. Плащането на възможната покупна цена има твърде символичен ефект върху печалбата на лизингодателя (при положение, че активът има само икономическа или нищожна цена в края на лизинговия период, поради което се използва възможността за избор на покупка). Съществено е, че правото на собственост остава при лизингодателя през цялото време на лизинговия срок и преминава към лизингополучателя, само когато и ако се реализира правото за покупка. При тази си разновидност Оперативният лизинг се доближа изключително много до познатия на Българския пазар финансов лизинг с опция, регламентиран в чл. 6 ал. 2 т. ЗДДС в редакцията му от август 2006 ( в сила от 01.01.2007 г.).

1.1.8. Оперативен лизинг с първоначална вноска и възможност за покупка на незначителна цена – ако лизингодателят реши, че е необходимо да намали кредитния интервал от време (експлоатацията), или ако лизингополучателят желае да намали месечните вноски и притежава достатъчно средства за осъществяването на плащане при подписването на договора, лизингът може да включи първоначална вноска. Този вариант не е препоръчителен за българския пазар, защото данъчната администрация презюмира прикрит финансов лизинг с опция и предвид наличието на различия в ДДС, третирането на оперативния лизинг и финансов лизинг с опция, могат да последват негативни последици за лизингодател и лизингополучател в следствие на данъчен ревизионен акт.

Там, където се предоставя възможност за покупка на незначителна цена, в някои европейски държави, споразумението се описва като покупка на изплащане или понякога като лизингова покупка. В някои случаи се използва термина “промишлена” покупка на изплащане, за да се различи тя от потребителската покупка на изплащане. В някои страни споразумението за покупка на изплащане не се разглежда като лизинг поради правни, данъчни или счетоводни причини. Най-широко поддържаният възглед е, че лизингът може да съдържа възможност за покупка.

1.1.9. Оперативен лизинг с уговорка за споделяне на остатъка – споделянето на остатъка е метод, чрез който лизингополучателят може да получи по-голямата част (понякога почти цялата) от остатъчната стойност на взетия на лизинг актив. Цялата сума на остатъчната стойност на актва може да бъде прехвърлена на лизингополучателя чрез включване на условие в договора, че в края на лизинговия период (при допускане, че той няма да бъде възобновен), активът трябва да бъде продаден и чистата парична сума да бъде изплатена на лизингополучателя като сконто от лизинговите вноски (или продажбена комисионна). В този случай, месечната вноска се изчислява в самото начало при подразбирано допускане, че активът няма да има стойност в края на лизинговия срок. Лизинговите вноски биха били по-малки, ако съществуваше гарантирана остатъчна стойност, вместо това изгодата на остатъчната стойност отива при лизингополучателя като сконто (продажбена комисионна), след като стойността е била определена чрез продажба на актива.

Лизингодателят може да търси известен дял от остатъчната стойност като част от изгодата за участието в лизинговото споразумение. Този дял може да е минимален (1% за лизингодателя и 99% за лизингополучателя), или да представлява по – значителна изгода, поради поемането на риск от страна на лизингодателя, например – споразумение за равни дялове.

Този вид споразумение се среща в страни като Великобритания, където на лизингодателя не се дава правото на инвестиционни стимули, които да са в сила за оборудване или други данъчни изгоди от собствеността, ако лизингополучателят притежава възможност за избор на покупка на оборудването по всяко време. Вместо възможността за избор на покупката, лизингополучателят обикновено има две различни възможности за избор, които се придобиват в началото на лизинговия договор: да възобнови лизинговия договор с изтичането на договорения срок за следващ срок – вторичен период или да поиска активът да бъде продаден с изтичане на договорения срок (обикновено чрез лизингополучателя, действащ като посредник на лизингодателя) и да приеме сконто на лизинговите вноски, изчислени чрез позоваване към поставения условно процент върху паричната сума на продажбата. Лизингополучателят обикновено използва и двете възможности. Първата възможност се използва често, не само след изтичане на първоначалния лизингов период, но също и по всяко време на вторичния период.

1.1.10. Други разновидности – основните видове лизинг бяха разгледани по-горе, но съществуват и множество други възможности. Например – вноските могат да имат стъпаловидна структура със спадане, а не покачване. Възможно е да се изкачват и спадат в един и същ договор, каквато е например камбановидната структура, която започва с ниски вноски, нарастващи до връх в средата на договорния период и спадащи след това към началното ниво в края на периода. Камбановидната структура се въвежда на годишна основа, най-често в случаите, когато е налице сезонен доход от дейността на лизингополучателя. Следователно лизингодателят може да построи лизинговите плащания така, че да удовлетворява всяка ситуация около бизнеса на лизингополучателя.

1.2. Според обекта на лизинг:

В световната практика, в обхвата на понятието «Обект на лизинг» се включват както дълготрайни активи, така и краткотрайни активи, а в някои държави дори и трудови ресурси.

От своя страна лизингът на дълготрайни активи в зависимост от това, дали обектът е нов или употребяван, бива: лизинг от първа ръка (нови активи), лизинг от втора ръка (употребявани активи), лизинг по остатъчна стойност.

При лизингът от първа ръка, обектът е нов и няма определена амортизация. Характерно за лизинга от втора ръка е, че обектът е употребяван (има набрана амортизация), след частичен или основен ремонт е възстановен и в цената на лизинговия договор се включва тази нова възстановителна стойност. За разлика от него, при лизинг по остатъчна стойност в договорната цена се включва остатъчната стойност на обекта.

Лизингът на краткотрайните активи бива (не се практикува в България):

промишлен: при него обект са суровини, материали и полуфабрикати, предназначени за производствена дейност
търговски: тук обект също са краткотрайни активи, но целта е крайно потребление.

Като обект на лизинг в световната практика се среща и отдаването на екипи от специалисти и експерти в определено направление. В такива случаи е налице персонален лизинг.

Лизинг на предприятие – допустим е на основание чл. 347, ал.1 ТЗ, като правилата на чл. 15-17 ТЗ не важат, тъй като лизингът не е разпоредителна сделка. За какво е допустим лизинг при предприятието: вещни права, фактически положения свързани с вещи, задължения, фактически положения несвързани с вещи (остава нерешен въпроса какво става с правата на интелектуална собственост). Препращането на чл. 347, ал. 1 ТЗ, за съжаление е крайно недостатъчно – в договора е задължително да се включат клаузи, които уреждат отношенията за елементите от съвкупността, които нямат характера на вещни права, както и фактически състояния, които не са по повод вещи.

1.3. Според субекта:
1.3.1. В зависимост от това, коя от страните поема чрез лизинговия договор риска и всички задължения, свързани с експлоатацията на обекта, в европейската практиката са разпространени:
бруто лизинг – лизингодателят поема някои или по-голяма част от разходите и задълженията, свързани с поддръжката и обслужването на обекта. Тук гамата на поетите задължения е твърде разнообразна и произтича от особеностите на обекта. А когато лизингодателят осигурява екип от специалисти, осигуряващи поддръжката и управлението на актива, е налице пълно сервизен лизинг.
нето лизинг – при него всички разходи, задължения и рискове, свързани с погиване на актива са за сметка на лизингополучателя. Разновидност на нето лизинга е „Нето- Нето лизинг”, при който в договора съществува клауза за връщане на актива по определена цена.

1.3.2. В зависимост от броя на субектите, финансиращи лизинговата операция, лизингът бива: едностранен, двустранен и многостранен (синдикиран).

Едностранният лизинг се характеризира с един лизингодател, който закупува активи със собствени средства. Едностранен може да бъде както финансовия, така и оперативния лизинг. При двустранния лизинг финансирането се разделя между лизингодателя и друга кредитна институция. Формата на многостранен лизинг (синдикиран) приемат някои едромащабни лизингови операции. Многостранният лизинг е свързан със значителни разходи, затова се прилага на обекти с много висока стойност и лизингов срок.

1.3.3. В зависимост от мястото на стопанската дейност бива: вътрешен и международен лизинг. Вътрешен – лизингът на активи от лизингодател, който извършва търговска дейност в една и съща Страна с лизингополучателя, се нарича вътрешен, макар че и той може да има международни елементи, ако например доставчикът на лизинговите активи е чуждестранно лице. Външнотърговски или международен лизинг е лизингът на активи от лизингодател, регистриран и извършващ дейност съгласно правото на една Държава към лизингополучателя, регистриран и извършващ дейност съгласно правото на друга Държава.
1.3.4. Сублизинг и пренаемане: Сублизинг или пренаемане имаме в случаите, в които лизингополучателят влиза в ролята на лизингодател (суб) и преотдава вещта на трето лице на лизинг. Пренаемането е допустимо по Закона за Задълженията и Договорите (ЗЗД), но само за част. При сублизинга правилото е допустимост, в договорът може да се изключи необходимостта от съгласие на лизингодателя. Пренаемането има известно рефлексно действие – пряк иск на наемодателя срещу пренаемателя. Поставя се въпросът може ли лизингодателят да има вземане срещу сублизингополучателя. Рефлексното действие произтича от закона и след като не е изключено, се прилага чл. 234, ал. 3 ЗЗД: Пренаемателят е задължен спрямо наемодателя само за наема, който той дължи при завеждане на иска, без да може да противопостави плащанията, които е направил преждевременно. Предимството на сублизингополучателя е, че не може да бъде отстранен от веща, след като е допустим сублизинг – той може да противопостави облигационно правоотношение.

2. Правна форма съгласно българското Законодателство

Лизингът е договорно споразумение, при което собственик на актив (лизингодател) предоставя правото за ползването му на друго лице (лизингополучател) при определени условия, срок и схема за плащане. След изпълнението на условията, лизингополучателят обикновено става собственик на актива. Правната уредба на лизинга е достатъчно адекватна за българския пазар и в същото време съответства на международните актове в тази област. Българският Закон за задълженията и договорите (ЗЗД) не познаваше лизинга, като вид договор. Правната му уредба води началото с приемането на част III от Търговския закон (ТЗ) през октомври 1996 г., където законодателят е отделил за този договор чл. 342 – чл. 347 ТЗ, които регламентират двата основни договора: за финансов и оперативен лизинг. С договорът за лизинг, съгласно чл. 342 ал. 1 ТЗ, лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение. Това е обикновеният лизинг, който законодателят не е назовал със специфично наименование и който наричаме „Оперативен“. За разлика от другия вид лизинг, определен в чл. 342 ал. 2 ТЗ като „Финансов“ и по силата на договора за който, лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице, при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение. Като цяло може да се отбележи, че малко на брой правни норми в ТЗ регулират материята. Проф. Огнян Герджиков обяснява това със съзнаваната от законодателя потребност да се даде възможност на страните по този „модерен договор“, да уговарят свободно конкретното му съдържание. Всъщност неговата уредба не е толкова оскъдна и не се ограничава само до съдържащите се в ТЗ норми. Съгласно препращащата разпоредба на чл. 347 ал. 2 ТЗ, към договора за лизинг се прилагат съответно правилата на договора за наем в ЗЗД. Договорът за лизинг се регламентира и от данъчното и счетоводно законодателство и в частност, но не само, с нормите на Национални Счетоводни Стандарти (НСС) 17/ Международни Счетоводни Стандарти (МСС) 17 – ЛИЗИНГ (дават и конкретизират обхвата на лизинговата сделка; съдържат определенията по лизинговата сделката, както и класификация на лизинговите договори), Законът за Данък добавена стойност (ЗДДС) – чл. 6 (и други) и други. За отбелязване е фактът, че с направените промени с цел синхронизация с правото на ЕС в ЗДДС в сила от 01.01.2007 (приемането на България като пълноправен член на ЕС), бяха регулирани някои търговско-правни аспекти на правна регулация, а именно, че договорът за финансов лизинг бе категоризиран предимно като договор за покупко- продажба на изплащане с обезпечение – запазване на собствеността у лизингодателя (продавача), и по-малко като вид наемно правоотношение, за което се намеква в чл. 347 ал. 2 ТЗ. Друг важен в областта на лизинга Закон е Законът за особените залози (ЗОЗ), предвид факта, че всеки договор за лизинг – с оглед гарантирането на вземанията на лизингодателя – се вписва в централния регистър на особените залози (ЦРОЗ).

2.1. Независимо от данъчната нормативна регламентация спокойно може да се твърди, че има сериозни сходства между правоотношенията по договор за лизинг и при тези, уреждани чрез договора за наем. Дори някои автори защитават теорията, че лизингът не е нищо друго освен съвременна разновидност на наема на машини, оборудване и други стоки. Между оперативният лизинг и договора за наем прилика най-напред съществува в общите характеристики на двата договора. И двата, според известните разграничения на видовете договори в правната теория, трябва да бъдат определени като двустранни. Или по думите на Ал. Кожухаров, тези страни взаимно се задължават. Всяка от тези страни е длъжник на контрагента си и същевременно кредитор. Задължението на едната страна е основанието (каузата), поради което другата страна поема насрещно задължение.
2.1.1. Както договорът за наем, така и договорът за лизинг са консенсуални. Считат се сключени, когато страните постигнат съгласие по техните клаузи, когато съвпадат техните насрещни волеизявления. Предаването на вещта, предмет на договора, не е необходимо, за да се счита договорът за валидно сключен.
2.1.2. И двата договора са възмездни. Наемателят дължи на наемодателя определената в договора наемна цена, за предоставената му за временно ползване вещ (чл. 238 ЗЗД). Лизингополучателят заплаща на лизингодателя възнаграждение за вещта, която ползва по договора за лизинг (чл. 342 ал. 1 ТЗ).
2.1.3. И двата договора са комутативни. Облагата, която ще получи всяка от страните е известна и определена още при сключването на договора за Наем, съответно за лизинг.
2.1.4. Законодателят е посочил и съществуващите различия между двата договора, като в чл. 347 ал. 2 ТЗ е посочил онези норми от уредбата на договора за наем в ЗЗД, които не намират приложение и не са относими към договора за лизинг. Това са чл. 229 ал. 3, чл. 231 ал. 1 и 2, чл. 233 ал. 1, чл. 235, чл. 236 ал. 1, чл. 237, чл. 238 и чл. 239 ЗЗД.
2.1.5. Чл. 229 ал. 3 ЗЗД във връзка с чл. 229 ал. 1 и 2 ЗЗД предвижда за договора за наем ограничение в срока на неговата максимална продължителност. Договорът за наем не може да се сключва за повече от три/ съответно десет години. Ако договорът въпреки това бъде сключен за по-дълъг срок, според чл. 229 ЗЗД, той се редуцира ex lege до три/ съответно десет години. Лизингът е обикновено дългосрочен договор. За него не подхожда ограничение в срока.
2.1.6. Чл. 231 ЗЗД касае разпределянето от закона на задълженията по разноските, свързани с поправките на наетата вещ. Първата алинея е свързана с дребните поправки, които се налагат във връзка с обикновеното ползване на вещта. Тези поправки законодателят възлага на наемателя. Втората алинея на чл. 231 ЗЗД възлага всички други повреди, ако не са причинени виновно от наемателя, на наемодателя. Ако наемодателят не извършва тези поправки (тази поддръжка), наемателят може, на основание чл. 230 ЗЗД, да поиска поправяне на вещта или съразмерно намаление на наемната цена, или да развали договора за наем. Наемателят може да търси и обезщетение във всички случаи, когато повредата се дължи на причина, за която наемодателят отговаря (арг. от чл. 231 ал. 2 във връзка с чл. 230 ал. 2 ЗЗД). Законът позволява наемателят сам да извърши поправките, като прихване стойността им срещу дължимия се наем. Изключването на разпоредбата на чл. 231 ЗЗД от приложимост спрямо договора за лизинг съобразява специфичното правило на чл. 245 ТЗ, което предвижда разноските по поддържането на лизинговата вещ да са за сметка на лизингополучателя.
2.1.7. В масовия случай неприложима по договора за лизинг е и разпоредбата на чл. 233 ал. 1 ЗЗД. Основният момент в тази норма е въведеното в нея задължение за наемателя да върне наетата вещ. Едно от съществените различия, е именно, че по договора за лизинг лизингополучателя няма задължението да върне вещта (чл. 342 ТЗ предвижда правото на лизингополучателя да придобие лизингованата вещ по време на договора за лизинг или след изтичането на срока му), освен при някои изключения при хипотезата на неупражнено право за придобиване при финансовия лизинг с опция, а така също и при някои случаи на оперативен лизинг.
2.1.8. Неприложима към договора за лизинг е нормата на чл. 235 ЗЗД, която предвижда възможността наемателят на помещение в етажната собственост, при определени от закона условия, да бъде изваден от наетото помещение.
2.1.9. Неприложима към договора за лизинг е и установената в чл. 236 ал. 1 ЗЗД възможност наемния договор да се счита продължен за неопределен срок, след изтичане предвидения в договора за наем срок, ако след този срок използването на вещта продължи със знанието и без противопоставянето на наемодателя. (Тази норма обаче няма императивен характер и при изрична договорка между страните в лизинговото правоотношение може и да намери място в договора за лизинг).
2.1.10. В чл. 342 ал. 2 ТЗ е допуснат и един правен парадокс, който би следвало да води до забрана за прилагане на цял един институт, ползван години на ред успешно от лизинговите компании в полза на лизингополучателите, повишаването на тяхната конкурентоспособност, както и общото икономическо развитие, а именно „Обратният лизинг“. Чл. 342 ал. 2 предвижда:

„С договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение.

Императивната норма не допуска правна възможност, лизингодателят да лизингова на лизингополучателя собствена вещ, или вещ, която следва да закупи от самия лизингополучател. Този правен парадокс няма нито правна, нито икономическа логика и стриктното спазване на императива, би довело до безсмислено лишаване на страните в лизинговото правоотношение да реализират на лизинг свои собствени активи, принудени да реализират единствено и само вещи, собственост на трети лица. Създадена е правна несигурност в сегашните отношения, като се поставя под съмнение правната валидност на договорите за Обратен финансов лизинг, като правоотношение между Лизингодател и Лизингополучател. Този парадокс налага спешна поправка на чл. 342 ал. 2, с която да бъде попълнена празнотата по отношения на лизинговането на вещи собственост на лизингодателя или на лизингополучателя.

2.2. Прилики с други законово предвидени договорни форми:
2.2.1. Договор за продажба на движима вещ със запазване на собствеността по чл. 205 ЗЗД, при който договор, собствеността върху вещта не преминава с нейното предаване на купувача. Купувачът ще стане собственик само ако и след като изплати изцяло покупната й цена. До тогава продавачът запазва правото си на собственост върху вещта, която продава на изплащане. Лизингополучателят по договора за финансов лизинг не придобива собствеността върху лизингованата вещ с нейното предаване от лизингодателя за ползване. Придобиването на собствеността върху лизинговата вещ става като реализация на потестативно право на лизингополучателя да изкупи вещта, в някои случаи чрез сключване на отделен договор за покупко-продажба. Както при договора за лизинг, така и при продажбата на движима вещ на изплащане, отлагането на преминаването на собствеността върху лизингованата/ продаваната вещ има гаранционна функция – да осигури изплащането на лизинговите вноски и всички допълнителни плащания, а при продажбата – заплащането на цялата покупна цена. Както при финансовият лизинг, при който съгласно чл. 343 ТЗ, рискът от случайно погиване или повреждане на лизинговата вещ е за лизингополучателя, така и при продажбата на движими вещи на изплащане, рискът преминава върху купувача от предаването на вещта (чл. 205 ал. 1 ЗЗД). При оперативния лизинг рискът е за лизингодателя – собственик на вещта. Извод, който може да се направи по аргумент за противното от чл. 343 ТЗ, който отнася правилото, че рискът от погиването и повреждането на вещта е за лизингополучателя, само и единствено при финансовия лизинг. Между договора за финансов лизинг и договорът за продажба на изплащане има и съществени разлики. Неслучайно законодателят отнася към договора за лизинг правилата на договора за наем в ЗЗД, вместо тези за продажба. Възможността, която съществува за лизингополучателя да придобие собствеността върху лизингованата вещ както по време на договора, така и след изтичането на срока за който е сключен, според поф. О. Герджиков води до превратно разбиране на този договор в търговската практика. „Лизингът често се възприема – пише Герджиков – като синоним на продажба на изплащане. Това е груба грешка. Договорът за лизинг няма транслативен ефект. По силата на този договор не може да се прехвърля и придобива собственост. Тя е за лизингодателя.“ При продажбата със запазване на собствеността е на лице договор, по силата на който купувачът ще придобие собствеността върху движимата вещ. Особеното, е че тя не преминава веднага, а се подчинява на определени условия, защото транслативното му действие е отложено до сбъдване на уговореното в договора, но щом то се случи е налице и автоматично преминаване на собствеността. При договора за лизинг лизингополучателят има задълженията на наемател и трябва да върне вещта след изтичане срока на договора. За да придобие собствеността, той трябва да сключи друг договор, различен от договора за лизинг – договор за покупко-продажба, по силата на който ще стане собственик на вещта. Ако договорът за лизинг има предмет автомобил, прехвърлянето трябва да се извърши и в предвидената от чл. 144 ал. 2 ЗДвП форма за валидност на сделката – писмен договор с нотариална заверка на подписите.

Изразеното от О. Герджиков становище се базира основно на Англосаксонската правна доктрина, докато на Континентална Европа все повече се утвърждава схващането, че на практика финансовият лизинг е не друго, а именно покупко-продажба на изплащане, който пряко по волята на страните може да породи транслативен ефект с който собствеността да премине от лизингодател към лизингополучател.

2.2.2. В договорната практика, освен правилата на чл. 342-347 ТЗ широко приложение при установяване на конкретните договорени клаузи намират разпоредбите на Общите условия, при които се сключват договорите за лизинг. Те установяват договорни условия, които възлагат върху лизингодател и лизингополучател права и задължения и финансови условия.

3. УЧАСТНИЦИ В ЛИЗИНГОВАТА СДЕЛКА. лизингополучател,

лизингодател, ДОСТАВЧИК

3.1. Лизингополучатели могат да бъдат:
3.1.1. Търговски субекти (дружества и ЕТ), нуждаещи се от привличане на чужд финансов ресурс, които компенсират недостига на средства чрез лизинг, за да разширят производствения си капацитет или да задоволят други подобни нужди. Това позволява собственият капитал да намери по-широко приложение, надхвърлящо основната инвестиционна дейност – усъвършенстване на управлението и организацията на дейността на дружеството, по- рационално провеждане на търговската политика, разширяване на научно-техническото развитие и др.
3.1.2. Търговски субекти (дружества и ЕТ) в сферата на онези отрасли на материалното производство, за развитието на които научно-техническия прогрес играе важна, решаваща роля. Подобни дружества лизингополучатели търсят лизингови компании, които са в състояние да предложат благоприятни условия за периодична подмяна на наетите активи (оперативен лизинг), съобразно ритъма на усвояване на достиженията на научно-техническата мисъл в тяхното производство.
3.1.3. Големи производствени предприятия, които по съображения от данъчно или друго естество, предпочитат чрез лизинг да разширят дейността си, вместо да увеличават собствения си капитал. Този процес много често е свързан с периоди на възходяща конюнктура на пазара.
3.1.4. Нови/Млади Търговски субекти (дружества и ЕТ) или с къс, сравнително кратък период на дейност, което предполага ограничени финансови възможности. В този период на утвърждаването им, лизингът може значително да допринесе за разширяване на производството и реализацията.
3.1.5. Всички останали Търговски субекти (дружества и ЕТ), които ясно съзнават, че при всички случаи, при които ГПР (годишния процент на разходите) по договорите за лизинг е по-нисък от ставката по данък печалба или неговите аналози в дадената държава, е по-изгодно сключването на договори за лизинг финансиране от колкото използването на собствено спечелени средства.
3.1.6. Лица, упражняващи свободни професии, които целят да осигурят финансиране за необходимите им средства за упражняване на дадената професия.
3.1.7. Потребителите, които целят да задоволят нужди от битов характер и за които лизинг финансирането се явява конкурентна, по-гъвкава и по-ефективна форма от предлаганите форми на кредитно финансиране.

3.2. В качеството на Лизингодатели могат да бъдат универсални или специализирани лизингови компании, лизингови посредници – брокери, дружествата – производители на търсените на лизинг активи. В зависимост от характера на обекта, отдаван на лизинг, се различават специализирани лизингови компании (по групи активи) и универсални (предлагащи лизингови услуги по широка номенклатура от активи).
3.2.1. Универсални лизингови компании. Те закупуват непосредствено от производителите или от посредническите дружества активи и ги отдават на лизинг. За целта най-често се действа по следния начин:

– активите се закупуват на основата на предварителна съгласуваност с бъдещи лизингополучатели, т.е. по предоставяни им спецификации, инструкции и др. Подобна

Универсалните лизингови дружества се създават под формата на самостоятелни компании или дъщерни предприятия на финансови институти (банки, застрахователни компании и др.) с цел финансовите институти да диверсифицират дейността си на пазара и в търсенето на нови ниши за бизнес и по-добра печалба. От друга страна се наблюдава и процес, при който собствениците на независими от финансови институции лизингови дружества ги продават изцяло или от части на борсата или на финансови институции като се цели осигуряване на източници за допълнителни финансови средства. В редица случаи универсалните лизингови компании могат да бъдат организирани и като съвместни дъщерни предприятия на производствени дружества и финансови институти.

3.2.2. Специализираните лизингови дружества се създават най-често под формата на самостоятелни компании или дъщерни предприятия на производствени компании (производители на отдаваните на лизинг активи и др.) с цел задоволяване потребностите от осигуряване на финансиране към своите клиенти на произвежданата от Производителите продукция (активи) като по този начин сериозно се облекчават продажбите и се стимулира производствения ръст и икономическото развитие и иновации. Подобна практика е особено ефективна при лизинг на активи, чието ползване е тясно свързано най-вече по линията на техническото обслужване с участието на самия производител.

3.2.3. Лизингови посредници (брокери). Тези дружества предлагат своите услуги в качеството на посредник между лизингополучател и лизингодател (финансовия институт), който осъществява финансирането. При покупка на активи, отдавани на лизинг, лизингополучателят сам избира и специфицира необходимите му активи и евентуално сключва предварителни договори с доставчици. Ролята на посредника се свежда до установяване на връзката с финансовия институт, който придобива собственост върху лизинговите активи, като финансира покупката им. При интернационалния лизинг ролята на лизингов брокер може да играе и специализирана лизингова компания, която представлява чужда лизингова компания пред национални лизингополучатели (това е т.нар. непряк експортен лизинг).

3.3. Доставчик:

В качеството на Доставчици (Продавачи) на активите, обект на договор за лизинг могат да бъдат производители (вносители) и техните подизпълнители – търговци, но така също в някои случа и лизингови компании или лизингови посредници – брокери.

3.3.1. В зависимост от лизинговия обекта най-често доставчик по една лизингова сделка са производителят на актива или негови търговци за определения пазар (най-често при доставка/ продажба на чисто нови активи), които ползват гъвкавата схема на лизинг финансиране с цел реализация на произвежданата продукция.
3.3.2. Като доставчик може да се явява и трето, независимо от производителя, лице: в някои случаи търговец, който само търгува с определените активи (в някои случаи за подобни търговци може да се използва и понятието «лизингов брокер» или «канал за продажба», а в други случаи и самият лизингополучател, закупил определен актив преди време и сега нуждаейки се от свежи финансови средства продава актива на лизинговата компания, която му го лизингова.
3.3.3. Като доставчик може да се явява и самата лизингова компания. Това най-често е хипотезата, в която лизинговата компания по ред причини остава собственик на даден актив без на среща да има лизингополучател и без да има валидно сключен договор за лизинг за този актив.

4. активи, предмет на лизинг финансиране И СТАНДАРТИЗИРАНИ ПРОДУКТИ. ФИНАНСОВО-икономически параметри на лизинга в българия

4.1. Активи, предмет на лизинг финансиране и стандартизирани продукти:

Активите, които могат да бъдат финансирани на лизинг имат различен обхват в различните Държави, като често портфейлът от финансирани активи от един лизингодател зависи от особености на Икономиката и бита в дадена Страна. Като цяло обаче в Европа има определен портфейл от активи, който може да се смята унифициран за почти всички Държави и лизингови компании опериращи на тяхна територия. Това са активи като висококачествено оборудване, транспортни средства, леки автомобили, строителна и агро техника и механизация, офис оборудване и недвижими имоти (основно с пряко бизнес предназначение – халета, заводи, гаражи, хангари, хотели, ресторанти и т.н.) за фирми в отрасли като транспорт, текстилна и обувна промишленост, хранително-вкусова и винарска промишленост, печатни услуги, хартиени изделия и опаковки, търговия, дървопреработване и производство на мебели, производство на строителни материали и строителство, земеделие, металообработка, сервизни услуги, телекомуникации и други. При лизинг финансирането на Потребители основно като активи се предлагат леки автомобили, яхти, частни самолети, а в някои случаи и недвижими имоти.

Предвид че, активите, обект на лизингова сделка притежават индивидуални по своята същност характеристики, следователно и лизинговите компания предлагат различни условия и изисквания съобразно това. По-долу са отразени примерни реални актуални към 2013 г. нива на финансови условия по договори за лизинг, прилагащи се на Българския финансов пазар, в зависимост от актива.

4.2. Базови параметри на стандартна сделка за финансов лизинг – виж Приложение 1 (стр. 116)

4.3. Финансово-икономически параметри:
4.3.1. Лихва:

Размерът на лихвата се изчислява в зависимост от оценката на риска по всяка една сделка. Предлаганите лизингови схеми от преобладаващата част от лизинговите компании в Страната (основна практика и в Европа) са с променливи лихвени проценти, базирани на тримесечен EURIBOR + лихвена надбавка в зависимост от степента на риска. Лихвата се начислява върху стойността на остатъчната главница. EURIBOR е лихвеният процент, предлаган от първокласните банки, участващи на Лондонския междубанков пазар, за депозити в евро. Лизинговите схеми, базирани на EURIBOR + лихвена надбавка, се актуализират на всеки 90 дни, съобразно действащия тримесечен EURIBOR.

4.3.2. Валута на лизинговото финансиране:

Валутата на финансиране най-често е евро или лева, като по изключение на пазара се срещат и сделки в щатски долари. Практиката у нас показва, че не е задължително валутата на финансирането да съвпада с валутата, в която се заплащат активите, обект на договорите за лизинг. Напълно възможно е финансирането да е в евро (например), а плащанията към доставчиците да са в друга валута (например долари, британски лири, шведски крони и т.н.).

4.3.3. Първоначалната вноска и какво представлява тя?

Първоначалната вноска е самоучастието, което лизингополучателят следва да осигури при сделка с лизинг финансиране. В България тя варира стандартно от 15% до 50% от стойността за лизинг, в зависимост от лизинговия продукт и условията по него, като понякога се наблюдават и изключения, в зависимост от целите, които си поставя една лизингова компания. Върху първоначалната вноска не се начислява лихва. Тя се заплаща най-често при подписване на договор за лизинг, като плащането е условие за стартирането на договора. Обикновено Първоначалната вноска се заплаща по сметката на лизингодателя, но често за такава се признава и заплатения аванс (капаро) към доставчика на актива, обект на лизинг. Има лизингодатели, които поради завишени критерии за сигурност и обезпеченост на сделката, изискват доставчикът да върне аванса на Лизингополучателя и той да заплати първоначалната вноска към лизингодателя.

4.3.4. Допълнителни обезпечения:

Първоначалната вноска обикновено се счита за достатъчен ангажимент от страна на лизингополучателя и не се изискват допълнителни обезпечения по сделката, като изключение правят някои редки случаи, когато се изисква особен залог на части от производствени линии или ипотека на сгради, собственост на Лизингополучателя, които са технологично обвързани с отдаденото под лизинг оборудване и го допълват по начин, който би позволил евентуална вторична реализация на цялата линия (примери: система за автоматично управление на линия и самата линия, инструментална екипировка и линията, която тя доокомплектова).

В общия случай лизинговите компании изискват собствениците на фирмата – лизингополучател да подпишат договора за лизинг като солидарни длъжници, и да станат солидарно отговорни за изпълнението на лизинговия договор.

Стандартна практика е активите, обект на договор за лизинг да се застраховат с продукти като „Застраховка Имущество“ или „КАСКО“, „Гражданска отговорност“, а в някои случаи може да се изисква и сключването на „Застраховка Финансов Риск“.

Стандартна практика е при лизингови активи от типа МПС/ ППС Лизингодателят да задържа Свидетелството за регистрация на МПС/ ППС – част I и един комплект ключове през Срока на Договора, като ги предава на Лизингополучателя след редовно изтичане на лизинговия договор при прехвърлянето на правото на собственост.

Има лизингодатели, които активно използват Записа на Заповед като допълнително обезпечение по договорите за лизинг.

4.3.6. Срок на лизинговите договори:

Стандартните срокове на договорите за лизинг са между една и пет години, като в някои случаи се предвижда възможност за увеличаване на срока до 6-7 години, а когато обект на финансиране е недвижим имот и до над 20 години.

4.3.7. Начин на изплащане по договора за лизинг:

Изплащането става на месечни вноски, които най-общо могат да се обособят в два варианта:

включващи погашение по главницата (равни месечни вноски по главницата) и месечната лихва върху остатъчната главница или
включващи погашение с равни лизингови вноски (увеличаващи се плащания по главницата)

4.3.8. Такси, комисионни, застраховки по обслужване на лизинговата сделка:

Лизингополучателите заплащат комисионна по обслужване на сделката в зависимост от лизинговия продукт и условията по него. Комисионната при повечето лизингодатели е еднократна и се заплаща изцяло при подписване на лизинговия договор.

Лизингополучателите са ангажирани и със заплащането на застраховки. Застраховането най-често се организира от лизингодателя, като плащането се извършва от Лизингополучателя. Стандартните изисквания са да има сключена имуществена застраховка на оборудването (КАСКО за превозните средства, строителната и земеделска техника и механизация), включваща покритието на рисковете пожар и природни бедствия, както и кражба. Лизингодателите следят за спазване и на императивните норми по Кодекса за застраховането, и всички лизингови активи притежават и задължителни по закон застраховки като „Гражданска отговорност на автомобилиста“ например. Има лизингови компании, които изискват и сключването на застраховка „Финансов риск“ по договора за лизинг.

Лизингополучателите са ангажирани и със заплащането на всички задължителни данъци и такси, относими към договора за лизинг, или активите, обект на лизинговата сделка.

4.3.9. Предсрочно изплащане / погасяване на договорните задължения по договора за финансов лизинг:

Почти всички лизингови компании предоставят възможност за предварително изкупуване на актива, обект на лизинговия договор, преди изтичането на срока на договора. Стандартната практика е Лизингополучателят да изплати пълния размер на остатъка по главницата съгласно погасителния план, като в някои случаи се начислява и компенсаторна такса съгласно общите условия на лизингодателя, определена като процент от главницата, която се предплаща. На лизингополучателите обикновено е предоставена възможност и за частично предсрочно погасяване на суми по договора за лизинг, като в този случай са налице следните опции:

Намаляване на броя на лизинговите вноски от погасителния план при запазване на тяхната единична сума;
Запазване на броя на лизинговите вноски от погасителния план при намаляване на тяхната единична сума;
Микс от горните два варианта;

4.4. Стандартни документи, които лизингодателят изисква от лизингополучателя с цел оценка на рисковете по лизинговата сделка и нейното одобрение / отказ:
4.4.1. Документи за кандидатстване от страна на Юридически лица и Еднолични Търговци:
Искане за лизинг финансиране (обикновено съдържа информация за бизнеса на клиента, възможности за развитие, обеми на дейност, обороти, печалба и др.);
Номер на ЕИК (Булстат) с цел проверка от страна на лизингодателя в Централния Кредитен Регистър (ЦКР), регистрите на НАП и НОИ и осигуряване на Финансовите отчети от Търговския Регистър към Агенция по вписванията;
Данъчни декларации за последните две (или повече) пълни счетоводни години и Счетоводни отчети на ЮЛ (баланс и отчет за приходите и разходите) за последното изтекло тримесечие на текущата година;
Декларация за задължения от публичноправен характер към държавата и/или общините, задължения по банкови кредити и лизингови договори;
Копие на лична карта от представляващия (лицето, което следва да подписва договора за лизинг от страна на лизингополучателя);
Налични оферти за актива, обект на потенциална лизингова сделка;
4.4.2. Документи за кандидатстване от страна на Физически лица:
Искане за лизинг (съдържа декларация за текущо семейно състояние и доходи);
Удостоверение за доход от работодател или данъчна декларация за самоосигуряващите се;
Копие от лична карта;
Копие от свидетелство за управление на МПС/ ППС в случай на лизинг на МПС/ ППС ;
Копие от офертата на доставчика за актива, предмет на лизинговата сделка;
Декларация за задължения от публичноправен характер към държавата и/или общините, задължения по банкови кредити и лизингови договори.

5. Данъчно – счетоводни аспекти. Данъчни преимущества
5.1. Счетоводно отчитане на лизинга:
5.1.1. МСС 17 „Лизинг” и неговият аналог НСС 17 (виж Приложение 3 – стр. 123) правят разграничение между финансов и оперативен (експлоатационен) лизинг. Следва да се отбележи, че за финансов лизинг говорим не само когато собствеността върху актива се прехвърля, но и когато са изпълнени други условия, като срок на лизинговия договор съобразно полезния живот на актива, настояща стойност на лизинговите плащания съобразно цената в брой за актива и др. Като счетоводни ефекти финансовият и оперативният лизинг имат следните особености:

Финансов лизинг
- Активът се отписва от счетоводството на лизингодателя и се заприходява (признава) в счетоводството на лизингополучателя;
- Счетоводни амортизации се отчитат от лизингополучателя;
- Лизингодателят отчита лихвени приходи за срока на лизинговия договор; съответно лизингополучателят отчита лихвени разходи;
Оперативен („експлоатационен“ съгласно НСС) лизинг
- Активът се води в счетоводството на лизингодателя; съответно лизингополучателят не признава актива;
- Счетоводни амортизации се отчитат от лизингодателя;
- Лизингодателят отчита оперативни приходи от наем за срока на лизинговия договор; съответно лизингополучателят отчита разходи за наем;

Освен това трябва да обърнем внимание, че счетоводната класификация и ефекти на лизинга са в сила независимо от правната форма, в която е сключен договорът (счетоводен принцип на предимство на съдържанието пред формата). На практика това означава, че дори ако един правен договор не носи названието лизингов договор, но е свързан с предоставянето за ползване на активи, то той е в обхвата на счетоводната концепция за лизинг.

5.1.2. Счетоводни операции при лизинга съгласно Закона за Счетоводството (ЗСч) – виж Приложение 2 (стр. 118)

§ 5.2. Данъчно третиране на лизинговите договори:

§ 5.2.1. Съгласно Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО):

ЗКПО не прави собствено разграничение между финансов и оперативен лизинг. Това означава, че при коректно прилагане на счетоводните стандарти, отчетените счетоводни ефекти, свързани с лизинга, се признават за целите на облагането с корпоративен данък. На практика отчетените лихвени разходи при финансов лизинг и наемни разходи при оперативен са данъчно признати разходи при лизингополучателя. Съответно лихвените или наемните приходи са облагаеми по ЗКПО при лизингодателя. В условията на финансов лизинг лизингополучателят признава данъчни амортизации за получените активи и то съобразно общо приложимите максимални норми за данъчна амортизация на дадения актив, обект на договора за лизинг, а не на база на конкретния срок на лизинговия договор.

§ 5.2.2. Съгласно Закон за местни данъци и такси (ЗМДТ)

Материята за счетоводна класификация на лизингови договори е ирелевантна по отношение на данъка върху недвижимите имоти и данъка върху превозните средства по ЗМДТ, тъй като ЗМДТ се интересува само от юридическия статут на ползващия актива. Данъчно задължени лица за тези данъци са юридическите собственици на активите, а конкретно при недвижимите имоти – и ползвателите, при учредено вещно право на ползване, независимо от това в кое счетоводство е признат активът. Тъй като при финансов лизинг собствеността би могла да се прехвърли, но към края на срока на лизинговия договор, то данъчно задължен по ЗМДТ за срока на лизинга си остава лизингодателят – собственик. При оперативен лизинг данъчно задължен по ЗМДТ е също по принцип лизингодателят – собственик. Учредяването на право на ползване, макар от строго юридическа гледна точка да представлява отделен правен институт, по смисъла на счетоводните стандарти представлява лизинг. Любопитното е, че тук са възможни и двата варианта, а именно данъчно задължен по ЗМДТ да бъде лизингополучателят – ползвател, както при финансов лизинг (напр. право на ползване на сграда за по-голямата част от полезния й живот), така и при оперативен лизинг (напр. право на ползване върху земя).

§ 5.2.3. Съгласно Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

5.2.3.1. До края на 2006 г. в България облагането на доставките по договори за финансов лизинг с ДДС се извършва по специфичния данъчен режим, регламентиран в чл.26, ал.2 от действащия тогава ЗДДС. За разлика от общия режим за възникване на данъчно събитие (чл.25, ал.1 и ал.2 от закона) при тези доставки той приема като дата за възникване на събитието не датата на прехвърляне на собствеността или друго вещно право върху стоката, а по-ранната от двете дати – тази на всяко плащане или датата, на която то е станало дължимо. В съответствие с това начисляването и внасянето на ДДС следва договорената схема за погасяване на лизинговите вноски и води до фактическо разсрочване на неговото издължаване. Това облекчава платците на данъка и стимулира ползването и придобиването на активи и стоки за потребление, взети на лизинг.
5.2.3.2. През 2006 г., във връзка с приемането на България като пълноправен член на ЕС на 01.01.2007 г., бяха извършени няколко съществени промени в ЗДДС и в правилника за неговото прилагане (ППЗДДС), влезли в сила на 01.01.2007 г. (виж Приложение 4 – стр. 131) , касаещи облагането на доставките по договори за финансов лизинг. Регламентът на договорите за оперативен лизинг остана непроменен до 01.01.2013 г. Регламентът по заварените договори за финансов лизинг, сключени преди 01.01.2007 г. се запази непроменен също. Законодателят разреши проблема със сделки, възникнали при предходен законодателен ред, в §9 ПЗР на ЗДДС, обн. ДВ бр. 63/04.08.2006 г., по отношение на договорите за финансов лизинг, сключени преди 01.01.2007 г., съгласно който лизинговите компании следваше да внесат списък на текущите договори в своята териториална данъчна дирекция, за да се знае кои са те, за да няма изменения впоследствие. Ако това не бе сторено, предвид, че първоначалната идея на Законодателя бе промените да засегнат и текущите договори за лизинг, то щяхме да сме изправени пред финансови затруднения за цялата икономика на Страната от една страна, както и щяха да затруднят цялостно финансово-банковата система, която щеше да бъде принудена краткосрочно да финансира нововъзникналите публични задължения за данъчните субекти. Щеше да се наруши сериозно и принципът на правна сигурност и оправданите очаквания на лизингодатели и лизингополучатели, в случай, че би се променило изцяло данъчното третиране на договорите за финансов лизинг. Този извод се наложи от няколко факта: клиенти на лизинговите компании в България са почти всички търговски субекти от всички икономически направления в Страната; също така голяма част от българските потребители, а не на последно място и много държавни и общински органи и учреждения. Драстична промяна в регулацията, касаеща начина на начисляване на ДДС по текущи договори за финансов лизинг, и изместване на датата на данъчното събитие, би довело до значителни финансови затруднения за клиентите да заплатят дължимия ДДС върху пълната стойност на лизингованите активи в рамките на кратък срок. Затруднението или невъзможността на клиентите да заплатят в новопоставени срокове дължимия ДДС върху пълната стойност на лизингованите активи, има опасност да доведе до изпадането им в невъзможност редовно да обслужват задълженията си по лизинговите договори (и не само), което от своя страна би довело до значително нарастване на необслужваните лизингови и кредитни задължения. Една вълна от необслужвани лизинг задължения неминуемо ще постави пред изпитание не само лизинговите компании, но и банките, които обичайно са свързани с тях и техния бизнес. Не на последно място, подобна промяна в регулацията на ДДС би довела до цялостно недоверие в бизнес средата и в частност в недоверие към лизинговия бранш, което от своя страна ще рефлектира негативно върху възможностите за лизингово финансиране на инвестициите в Страната.

Най-съществените промени, с редакцията в сила от 01.01.2007 г., касаят фактологичните обстоятелства, които определят наличието на доставки за целите на облагането. При това действащите нормативни разпоредби регламентират различна схема за тяхното облагане в зависимост от вида на договора за финансов лизинг, по силата на който са извършени. Възникването на данъчното събитие за доставките зависи от това дали те са извършени в изпълнение на договори, в които се съдържа или не клауза за прехвърляне на собствеността:

договор за финансов лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне правото на собственост:

Текстът на чл.6, ал.2 от закона за ДДС, определя еднозначно, че за целите на облагането с ДДС прехвърлянето на собствеността върху стоката не е единственото фактологично обстоятелство, което води до доставка и до възникване на съответното данъчно събитие. При доставки по договори за финансов лизинг, в които е изрично предвидено прехвърляне на собствеността, за доставка се приема фактическото предаване на стоката (чл.6, ал.2, т.3 хипотеза 1). На практика това означава, че когато обект на лизингов договор с клауза за прехвърляне на собствеността е автомобил, датата на неговото фактическо предоставяне на лизингополучателя е дата, на която възниква данъчното събитие (чл.25, ал.3, т.2 от закона) и данъкът става изискуем. Тази нормативна промяна означава, че за разлика от практиката за облагане, прилагана при действието на отменения ЗДДС, данъкът няма да се начислява и да се дължи разсрочено при всяка лизингова вноска, а ще се начислява и дължи еднократно в началото на лизинговата сделка, т.е. при предаването на актива на лизингополучателя. Данъчната основа за начисляване на данъка ще се определя в съответствие с разпоредбите на чл.26 от ЗДДС. При това следва да се вземе предвид, че по силата на ал. 5 от същия член при доставки по договори за финансов лизинг в тази основа не се включват разходите за имуществени застраховки, за застраховки „Гражданска отговорност“, за имуществени данъци и такси, екотакси и разходи за регистрация, направени от лизингодателя или лизингополучателя във връзка с използването на актива за срока на лизинговия договор. Порядъкът, при който се документира и издължава ДДС при доставка по договор за финансов лизинг с предвидено прехвърляне на собствеността е следния: при изпълнение на доставка по силата на такъв договор в 5-дневен срок от датата на възникването на данъчното събитие (физическото предоставяне на актива, обект на лизинга) лизингодателят, регистрирано по ЗДДС лице, ще издаде данъчен документ (фактура) за доставката и ще го отрази в дневника си за продажби. При наличието на изискванията на чл.71 ЗДДС той ще има право на пълен данъчен кредит (чл.46, ал. 3 от закона) и ще може да го упражни за данъчния период, в който е възникнала доставката или в съответните три данъчни периоди след него (чл.71, ал.1 ЗДДС). Когато лизингодателят е избрал финансовата му услуга , свързана с изпълнението на договора за лизинг, да бъде облагаема (чл.46, ал.2 от закона), той има право на пълен данъчен кредит и за нейната доставка.

За Лизингополучателите е важно, че режима за облагане на тази услуга е един и същ, независимо от вида на договора, по силата на който е извършена доставката. В първоначалната редакция на нормативните разпоредби липсваше текст, който да регламентира определянето на данъчната основа на тази услуга и моментът за възникване на данъчното събитие за нейната доставка. Това бе пояснено с промяната на чл.13 на ППЗДДС (обн. ДВ, бр.101 от 2006 г.), в който бяха включени 5 нови алинеи. Текстът на неговата 4-та алинея регламентира, че:“Услугата по предоставянето на кредит при доставки на стоки при условията на договор за лизинг се счита за отделна доставка, данъчното събитие за която възниква по реда на чл.25, ал.4 от закона“. Този ред, от своя страна, определя, че при доставки с периодично или поетапно изпълнение, при които е уговорено периодично плащане, данъчното събитие за доставката възниква на датата, на която плащането е станало дължимо. Следователно данъкът за кредитната услуга става изискуем на датата на възникване на задължението за плащане на периодичните лизингови вноски. При настъпване на падежа на всяка вноска от съответния погасителен план, лизингодателят следва да издава фактури само за лихвите. За дължимите главници, не се издават повече фактури, тъй като те са били вече фактурирани наведнъж с фактурата за цялата доставка на лизинговия актив. За тях лизингополучателят следва да получава само напомнителни известия за плащане на дължимите главници по съответния погасителен план на датата на падежа им съгласно клаузите на лизинговия договор.

договор за финансов лизинг, в който е уговорена само опция за прехвърляне правото на собственост (чл.6,ал.2,т.3 хипотеза 2 от ЗДДС). Има се предвид, че опцията дава право на лизингополучателя да придобие правото на собственост върху стоката след изтичане на срока на лизинга с допълнително заплащане, различно от дължимите вноски по договора съгласно чл.12,ал.5 от ППЗДДС, или пък да се откаже от опцията.

При доставки по договори за финансов лизинг, в които е предвидено условното право за придобиване на собствеността от страна на лизингополучателя, се приема че е налице доставка на услуга, а не на стока, както е и при оперативния лизинг (чл.6, ал.2, т.3 хипотеза 2 ЗДДС). На практика това означава, че датата на падеж на поредната лизингова вноска е дата, на която възниква данъчното събитие и данъкът става изискуем. Данъчната основа за начисляване на данъка ще се определя в съответствие с разпоредбите на чл. 26 от ЗДДС. При това следва да се вземе предвид, че по силата на ал. 5 от същия член при доставки по договори за финансов лизинг в тази основа не се включват разходите за имуществени застраховки, за застраховки „Гражданска отговорност“, за имуществени данъци и такси, екотакси и разходи за регистрация, направени от лизингодателя или лизингополучателя във връзка с използването на автомобила за срока на лизинговия договор. При настъпване на падежа на всяка вноска от съответния погасителен план, лизингодателят следва да издава фактури както за частта от главницата, така и за лихвите.

При облагането на договори за оперативен лизинг е налице доставка на услуга, а не на стока (чл. 8 ЗДДС). На практика това означава, че датата на падеж на поредната лизингова вноска е дата, на която възниква данъчното събитие и данъкът става изискуем. Данъчната основа за начисляване на данъка ще се определя в съответствие с разпоредбите на чл. 26 от ЗДДС. Тук обаче разпоредбата на чл. 26 ал. 5 ЗДДС не е приложима и в случай, че в наемната вноска по договора за оперативен лизинг се включват разходите за имуществени застраховки, за застраховки „Гражданска отговорност“, за имуществени данъци и такси, екотакси и разходи за регистрация, направени от лизингодателя или лизингополучателя във връзка с използването на актива за срока на лизинговия договор и др., ще бъдат облагаеми, защото Лизингодателят формира една обща комплексна услуга, чийто цял месечен размер подлежи на облагане с ДДС. При настъпване на падежа на всяка наемна вноска, лизингодателят следва да издава единна фактура за цялостната услуга. Тук издаването на две фактури – за лихва и главница е неприложимо и недопустимо

През есента на 2013 г., във връзка с направени предложения за изменения в ЗДДС по отношение на доставките на стоки при условията на финансов лизинг, с цел да се регламентират критерии в кои случаи сделката по лизингови договори следва да се приравни на придобиването на дълготраен актив, съобразно решение на СЕС по дело C 118/11„ЕОН Асет Мениджмънт“ ООД, бяха извършени промени в ЗДДС и в правилника за неговото прилагане (ППЗДДС), влезли в сила на 01.01.2014 г. (виж Приложение 4 – стр. 131), касаещи отново облагането на доставките по договори за финансов лизинг. Регламентът на договорите за оперативен лизинг остана непроменен. Регламентът по заварените договори за финансов лизинг, сключени преди 01.01.2014 г. също се запази непроменен, доколкото не попада в рамките на Нормата на чл. 13 ПП на ЗДДС. За съжаление, предвид, че промените бяха извършени без съгласуване с лизинговия бранш и набързо, новата редакция на чл. 6 ЗДДС създаде повече неуредени казуси и въпроси, отколкото да даде някаква яснота. С промените в чл.6 от ЗДДС, обнародвани в Д.В. бр.101 от 27.11.2013г. възникваха редица въпроси, породени от неясните текстове на закона, както и от липсата на допълнителна уредба, включително и в ПП на новия ЗДДС („ППЗДДС“), за начина на третиране на доставките при условията на лизинг. В резултат на това бяхме изправени пред реалната опасност от възможно различно тълкуване на разпоредбите на ЗДДС и ППЗДДС, което да доведе и до различно третиране за целите на ДДС на доставките по договори за лизинг от страна на данъкоплатците и от друга страна, на органите на НАП. Създаде се опасност от несигурност и липса на предвидимост у данъкоплатците относно възможното третиране на доставките по договори за финансов лизинг.

На първо място следва да отбележим, че промените в ЗДДС следваше да касаят само лизинговите договори, които предвиждат опция за придобиване на собственост и които отговарят на условията в чл.6, ал.2, т.3 от ЗДДС. По отношение на договорите за лизинг, в които не е уговорена опция за придобиване на собственост, не е налице промяна и те продължават да се третират като доставка на услуга. Също така не следваше промяната да касае и договори за финансов лизинг, в които изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката, като тези доставки продължават да се третират като доставка на стока.

Не бе ясно какво включва понятието „дължимите вноски по договора за лизинг“ от новата разпоредба на чл. 6, ал.2, т. 3. По-конкретно дали се включва само главницата по лизингови вноски и дали се изключва остатъчната стойност, която е дължима под условие, ако бъде упражнена опцията. Тъй като това е едно от условията предвидени в чл.6, ал.2, т.3 от ЗДДС, изясняването на значението на употребеното в текстовете понятие „дължими вноски по договора за лизинг” се явява изключително съществен фактор за правилното прилагане на ЗДДС. Смятам, че в обхвата на понятието следва да попадат само главниците по лизинговите вноски, тъй като те са дължими (т.е. задължителни за плащане от лизингополучателя) и имат характер на вноски (парична сума която се внася периодично за погасяване на задължения). Съответно, в обхвата на „дължими вноски“ не следва да се включва цената на опцията (остатъчната стойност), тъй като тя от една страна няма характер на вноска (не е периодична), а също така към момента на сключване на лизинговия договор (предаването на веща) не е задължителна, тъй като тя се дължи само под условие – при упражняване на опцията от страна на лизингополучателя в някакъв бъдещ момент. В допълнение на този аргумент за невключване на опцията в дължимите вноски по договора е текста на чл. 14, ал. 2 (b) от Директива 2006/112/ЕО, който приравнява на доставка на стока само тези наемни договори, при които прехвърляне на собствеността ще се извърши при нормални обстоятелства със заплащането на последната вноска. При опцията има необходимост от изрично волеизявление и допълнително заплащане, за да се прехвърли собствеността и това излиза извън рамките на “нормалните” обстоятелства по смисъла на директивата, тъй като опцията може и да не бъде упражнена и съответно няма да е налице прехвърляне на собственост.

На второ място за изясняване стои въпросът, следва ли в дължимите вноски да се включват допълнителните разходи, включени във вноската (напр. застраховки, сервизно обслужване и др. услуги за актива) – ако има такава уговорка между страните за подобно фактуриране? Смятам, че описаните допълнителни разходи не следва да се включват в обхвата на понятието „дължими вноски“, тъй като става въпрос за плащания, които нямат характер на вноска (нямат периодичен характер), както не са част от цената на лизинговата вещ, а са странични и съпътстващи разходи, свързани с доставката. В допълнение, от полза бе Министерство на финансите или в частност НАП да даде пояснение за правилното тълкуване и практическо приложение на понятията Пазарна цена и Идентичност в смисъла на чл. 6, ал.2, т. 3.

Необходимостта от изясняването на нормите на чл.6, ал.2, т.3 от ЗДДС, произтичаше и от установените в правото на Общността принципи на правна сигурност (законност) и защита на легитимните очаквания (предвидимост). Принципите на правна сигурност и защита на легитимните очаквания изискват „правните норми на държава – членка да бъдат формулирани ясно и недвусмислено, така че да дават на засегнатите лица ясно и точно разбиране на техните права и задължения и да позволяват на националните съдилища да осигурят, че тези права и задължения ще бъдат спазвани”. Принципът на правна сигурност следва особено стриктно да бъде съблюдаван в случаите, когато съответните национални правни норми водят до финансови последици за лицето, какъвто е случая с данъчните норми.

Ако горните аргументи не бяха приети от Министерство на Финансите и НАП, то промените щяха да засегнат клиентите по следния начин:

За клиенти Юридически лица, които ползват данъчен кредит:

Промяната ще засегне най-вече стойността на ДДС, която трябва да осчетоводят за съответния период. Възможни са случаи, когато клиентът ще трябва да възстановява ДДС от държавата и свързаното с това административно натоварване. Тук трябва да отбележим, че промените в закона приравняват покупката на актив на лизинг към покупка в брой, като облагането и счетоводното отразяване е идентично, без да са налице допълнителни усложнения, предизвикани от лизинга.

За клиенти Физически лица или Юридически лица, които нямат право на данъчен кредит за автомобил:

Лизингодателят може да кредитира пълната стойност на автомобила заедно с дължимия ДДС. Тук отново лизинговата сделка е приравнена към кешова, както вече не са налице арбитражни предимства на лизинговата сделка пред сделката за покупка в брой. Премахва се предимството, което даваше Законът за покупки на лизинг пред покупка в брой, а именно възможността за безвъзмездно разсрочено плащане на ДДС или аналогично облагане с лихва само на основата вместо на цялата стойност на автомобила с ДДС.

Важно за Българския данъкоплатец бе, че Министерство на Финансите и данъчната администрация излязоха със становище с писмо 15-00-30 / 23.05.2014 в полза на данъкоплатеца, като приеха горе отбелязаните от автора съображения и доводи.

§ 5.2.3.3. Специфика на Данъчно третиране на лизинговите договори за автомобили съгласно промените в ЗДДС в сила от 01.01.2013 г. и Право на приспадане на данъчен кредит за начислен данък върху добавената стойност за получени доставки, свързани с договор за лизинг или отдаване под наем на лек автомобил, а именно:

-договори за лизинг, в които изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост на лек автомобил.

-договори за лизинг с уговорена само опция за прехвърляне на собствеността на лек автомобил.

-договори за отдаване под наем на лек автомобил (оперативен лизинг).

По смисъла на ал.1,т.18 от ДР на ЗДДС в сила от 01.01.2013 г.”лек автомобил” е автомобил,в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Не е лек автомобил този, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. От посоченото определение е отпаднало съществувалото до 31.12.2012 г. изискване при определяне броя на местата за сядане да се вземат предвид само седалките, монтирани от производителя.

За получените от регистрираните по ЗДДС данъчно задължени лица доставки на стоки или услуги възниква право на приспадане на данъчен кредит по общите правила на чл. 69 от същия закон при ограниченията на чл. 70 и при условията на чл. 71 от закона. Едно от ограниченията е предвиденото в чл.70.ал.1,т.4 от ЗДДС в редакцията на нормата до изменението й със ЗИД на ЗДДС, обнародван в ДВ,бр.94 от 2012 г.,по силата на което правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или чл. 74, когато е придобит, внесен или е нает лек автомобил. С изменението в сила от 01.01.2013 г. е отпаднало ограничението на правото на приспадане на данъчен кредит, когато лекият автомобил е нает.

С оглед възникването на правото на приспадане на данъчен кредит за начисления данък върху добавената стойност за доставки на нает или предоставен за ползване лек автомобил по договор е необходимо тези доставки да бъдат квалифицирани като облагаема доставка на стока или услуга. По смисъла на чл.8 от ЗДДС услуга е всичко, което има стойност и е различно от стока, като понятието за доставка на стока изисква, съгласно чл.6, ал.1 от същия закон, прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Наемът или ползването на лек автомобил, който не представлява доставка на стока, трябва по принцип да се квалифицира като доставка на услуга по смисъла на чл.8 от ЗДДС. Въпреки, че по своята същност договорът за лизинг, уреден в Глава двадесет и трета от Търговския закон, е вид наемен договор, той има съществени отлики, като в някои случаи отликите са толкова съществени, та както за целите на ЗДДС, така и за целите на счетоводството и корпоративното подоходно облагане, лизинговите договори с определени характеристики имат данъчно третиране, различно от това на наемните отношения и сходно с това на покупко-продажбите. За целите на облагане с данък върху добавената стойност в ЗДДС е направено по-горе разграничение на договорите за финансов лизинг. Съгласно Международен счетоводен стандарт 17, отнасящ се до договорите за лизинг, който е възпроизведен в Регламент (ЕО) номер-1126/2008 на Комисията от 3 ноември 2008 година за приемане на някои международни счетоводни стандарти в съответствие с Регламент (ЕО) номер-1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета, следва да се прави разлика между оперативен лизинг и финансов лизинг, като последният се отличава с това, че на лизингополучателя по същество се прехвърлят всички рискове и изгоди от собствеността. Обстоятелствата, че в края на договора е предвидено да се прехвърли собствеността или че настоящата стойност на сбора от вноските е практически идентична с пазарната стойност на стоката, представляват заедно или поотделно критерии, позволяващи да се определи дали договорът може да се квалифицира като договор за финансов лизинг.

Съгласно установената практика на СЕС, понятието за доставка на стока не се отнася до прехвърлянето на собственост в предвидените от приложимото национално право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик. Поради това в хипотезата, при която договорът за лизинг на лек автомобил предвижда в края на договора да се прехвърли собствеността на автомобила на лизингополучателя или на лизингополучателя да се предоставят присъщите за правото на собственост върху автомобила основни правомощия, а именно да му се прехвърлят по същество всички рискове и изгоди от собствеността на автомобила и ако настоящата стойност на сбора от вноските е практически идентична на пазарната стойност на стоката, сделката следва да се приравни на придобиването на дълготраен актив.

Предвид принципа за предимство на съдържанието пред формата, независимо как е именуван един договор между страните, право на приспадане на данъчен кредит за начислен данък за получена доставка на услуга, свързана с предоставен за ползване лек автомобил ще е налице, когато на получателя не се прехвърлят рисковете и изгодите от собствеността на автомобила и ако стойността на сбора от договорените вноски е значително по-ниска от пазарната стойност на автомобила. В случай, че в договора за лизинг е предвидено да се прехвърли собствеността на лекия автомобил, включително и в случаите, в които е уговорена само опция за прехвърляне на правото на собственост и сбора от вноските е практически идентична на пазарната стойност на автомобила, то е налице доставка на стока по смисъла на чл.6,ал.2,т.3 от ЗДДС и за получателите на доставки по такива договори не възниква право на приспадане на данъчен кредит за начисления данък върху добавената стойност от доставчика съгласно чл.70,ал.1,т.4 от ЗДДС.

Предвид изложеното, не е налице право на приспадане на данъчен кредит в случаите, когато по договор, именуван между страните като договор за наем на лек автомобил са договорени условия, съгласно които се прехвърлят по същество всички рискове и изгоди от собствеността на автомобила и сбора от вноските е практически идентичен на пазарната стойност на автомобила и по същия, макар да не е предвидено да се прехвърли собствеността на автомобила, впоследствие страните договарят прехвърляне на собствеността. Когато безспорно е налице договор за наем, за данъчните събития по договора, възникнали след 01.01.2013 г. е налице право на приспадане на данъчен кредит, ако са изпълнени и посочените по-горе условия на чл.69 и 71 от ЗДДС за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит и ако не са налице разграниченията на чл.71 от закона. Т.е. в случая, независимо дали самият наемен договор е сключен преди влизане в сила на измененията по чл.70,ал.1,т.4 от ЗДДС, за доставките, наемните вноски за които са дължими след 01.01.3013 г., наемателите ще имат право на приспадане на данъчен кредит за наетия лек автомобил.

В случаи на прекратяване или заместване по договора за лизинг на лек автомобил, както и при тотална щета, когато за начисления данък за получена доставка на услуга, свързана с предоставен за ползване лек автомобил получателят не е имал право на приспадане на данъчен кредит, платените лизингови вноски до момента на прекратяването, заместването или погиването на автомобила следва да се приравнят на насрещни престации на доставка на услуга за предоставяне на ползване/наем на автомобила. Ако на основание чл.25,ал.3,т.1 във връзка с чл.6,ал.2,т.3 от ЗДДС данъкът е начислен при предаването на актива, то съгласно чл.115,ал.6 от ЗДДС при прекратяването или развалянето на договора, както и при тотална щета, лизингодателят следва да издаде кредитно известие за цялата сума. Платените лизингови вноски до момента на прекратяване/разваляне на договора или погиване на вещта следва да се приравнят на насрещни престации на доставчика на услуга за предоставяне на ползване на актив (наем), като за тези доставки доставчикът следва да издаде фактури за съответните данъчни събития съгласно чл.25,ал.4 от ЗДДС. В тези случаи за начисления данък върху добавената стойност за получените доставки на услуги, за предоставяне на ползване/ наем на автомобила, данъчните събития, за които са възникнали след 01.01.2013 г. ще е налице право на приспадане на данъчен кредит, при съобразяване с чл. 69-71 от ЗДДС. За начисления ДДС за доставките на стоки или услуги, които са предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на наети леки автомобили, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали по аргумент на противното по чл.70,ал.1,т.5 от ЗДДС, е налице право на приспадане на данъчен кредит.

5.2.3.4. Данъчно третиране на внесени гаранции по сключени договори за отдаване вещи под наем съгласно ЗДДС.

Тук вниманието е насочено, към Клаузи в договор за наем (лизинг), според които наемателят следва да внесе депозитна вноска при подписване на договора. При тези клаузи, от данъчна гледна точка следва стриктно да се спазва следното:

А.: Предварителните плащания (задатък, капаро, отметнина, предплата, пишманлък и др.), извършени във връзка с бъдещи доставки, имат различни облигационно-правни функции. Те имат потвърдителна, гаранционна и обезщетително-наказателна функция. Независимо от тези облигационно-правни функции, предварителните плащания, разгледани в данъчно-правен аспект, обичайно имат и характер на частично авансово плащане. Същите обуславят изискуемост на данъка, в случай, че доставката, по повод на която е платен, е облагаема. Но при условие, че предварителното плащане е преведено по доверителна сметка („ескроу сметка“), не следва да се приема, че за същото е налице авансово плащане, тъй като паричната сума – предплата не ви е предоставена по начин, при който да можете да се разпореждате с нея.

Б.: Съгласно чл. 113, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117.

По смисъла на чл. 113, ал. 4 от ЗДДС фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане – не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането.
На основание чл. 124, ал. 2 от ЗДДС издадените фактури за получени авансови плащания следва да бъдат отразени в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени.

В: Съгласно чл. 2, т. 1 от ЗДДС с данък върху добавената стойност се облага всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга. По смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на Страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.

Следва да се има предвид, че извън случаите на чл. 45, ал. 4 на ЗДДС (отдаването под наем на сграда или част от нея за жилище на физическо лице, което не е търговец) доставката на услуга по отдаване под наем на недвижим имот, както и полученото предварително плащане по доставката (когато се предоставя по начин, при който можете да се разпореждате с него) е облагаема доставка.
На основание чл. 25, ал. 7 от ЗДДС в случаите, когато, преди да е възникнало данъчното събитие, е получено цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането), с изключение на получено плащане във връзка с вътрешно-общностна доставка.
Предвид гореизложеното, по отношение на сумата, представляваща предварително плащане по доставка, е приложима нормата на чл. 25, ал. 7 от ЗДДС, т.е. данъкът е изискуем, когато е получено авансовото плащане и възниква задължение за начисляване на същия.

Г.: Чл. 115, ал. 1 от ЗДДС урежда в кои случаи се издават известията, а именно при изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура.

Ако договорът се прекратява, т.е. разваля, е приложима нормата на чл. 115, ал. 1 от ЗДДС и следва да бъде издадено кредитно известие (за аванса), тъй като е налице разваляне на доставка, по която е издадена фактура.
Тъй като кредитното известие се издава към конкретна фактура, което е видно и от разпоредбата на чл. 115, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, същото следва да се издаде към фактурата, издадена за получения аванс.

5.2.3.4. Специфика на Данъчно третиране на лизинговите договори при погиване на активи, обект на договора за лизинг.

Редът и условията за ползване на данъчен кредит са регламентирани в Глава седма „Данъчен кредит” от ЗДДС. Ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит са изброени в разпоредбата на чл. 70 от закона. На основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им, за което вече не е налице право на приспадане на данъчен кредит, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит.

В тази връзка на основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им, за което вече не е налице право на приспадане на данъчен кредит, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит.

В случай на тотална щета /при кражба или при бракуване на актив вследствие на ПТП или пожар по вина на лизингополучателя/, за който са изплатени част от вноските и собствеността не е прехвърлена на лизингополучателя, корекция по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 79, ал. 3 от ЗДДС за приспаднатия при закупуването данъчен кредит ще извърши лизингодателя. Облекчение в полза на данъчно задължените лица е хипотезата на Чл. 80. (2) ЗДДС, който заключава, че корекции по чл. 79, ал. 3 ЗДДС не се извършват в случаите на: 2. унищожаване, липса или брак, причинени от аварии или катастрофи, за които лицето може да докаже, че не са причинени по негова вина;

Начисленият ДДС за лизинговите вноски не подлежи на корекция от страна на лизингополучателя, защото те представляват данъчна основа на доставка на услуги, а до момента, в който е погинала веща същата не е придобита от лизингополучателя.

В случай, че на основание чл. 25, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС данъкът е начислен при предаването на актива, то съгласно чл. 115, ал. 6 от ЗДДС при прекратяването или развалянето на договора лизингодателят следва да издаде кредитно известие за цялата сума, т. е. налице е разваляне на договора, тъй като предметът на договора е погинал. В подкрепа на гореизложеното е и разпоредбата на чл. 344, ал. 1 от ТЗ, съгласно която лизингодателят има задълженията на наемодател по чл. 230 от Закона за задълженията и договорите, поради което до прехвърлянето на собствеността на вещта при финансовия лизинг, полученото възнаграждение за предоставеното ползване представлява плащане по договорена наемна цена.

Договорът за финансов лизинг следва да се преобразува със задна дата към договор за оперативен лизинг и платените лизингови вноски до момента на погиване на вещта следва да се приравнят на насрещни престации на доставка на услуга за предоставяне на ползване на актив (наем). До момента платените вноски по договора за лизинг следва да се осчетоводят като разход, а осчетоводените до момента амортизационни отчисления и плащания по лихви следва да се сторнират.

Съгласно чл. 29 от ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводните приходи, възникнали по повод на липси и брак на активи или вземане, свързано с тях, до размера на непризнатите разходи по чл. 28 от закона. Това означава, че с приходите, получени като обезщетение от застраховка, следва да се намали счетоводният финансов резултат на основание чл. 29 от ЗКПО до размера на непризнатите разходи, с които е извършено увеличение по реда на чл. 28, ал.1 от същия закон. За данъчни цели ще бъде признат приход в размер на превишението (ако е налице такова) от полученото застрахователно обезщетение и отчетените разходи при отписване на актива. Определеният размер на разходите за амортизации по реда на чл. 55, ал. 2 във връзка с чл. 55, ал. 1 от ЗКПО, начислени в Данъчен Амортизационен План (ДАПл) до момента на възникване на основанието за отписване на актива следва да бъдат признати за данъчни цели. С данъчно признатия размер се намалява счетоводния финансов резултат на основание чл. 54, ал. 1 от ЗКПО. Счетоводните разходи за амортизации до дата, към която е настъпила щетата се посочват в увеличение на финансовия резултат на основание чл. 54, ал. 2 от ЗКПО. Следва да се има предвид разпоредбата на т. 6.2 от СС 4 «Отчитане на амортизациите», съгласно която начисляването на амортизацията се преустановява от месеца, следващ месеца, в който амортизируемият актив е изведен от употреба, независимо от причините за това. В тази връзка начисляването на амортизации следва да бъде преустановено към дата на погиването/ извършването на кражбата. В случаите на тотална щета по лизингов актив за лизингополучателя е налице задължение да отпише дълготрайния материален актив от баланса на предприятието си по силата на т. 11.1 от СС 16 „Дълготрайни материални активи”, когато и доколкото от него не се очакват никакви други икономически изгоди. Отписването на актива от ДАПл следва да се извърши по реда на чл. 60, ал. 2 от ЗКПО към датата на тоталната щета.

ГЛАВА ВТОРА

ПРЕДДОГОВОРНА ФАЗА И „ДОГОВОРЪТ ЗА ЛИЗИНГ КАТО СЛОЖЕН ПРАВЕН И ФАКТИЧЕСКИ СЪСТАВ“

6. пРЕДДОГОВОРНА ФАЗА

Инициативата за сключване на лизингова сделка принадлежи по правило на лизингополучателя. Това се обуславя от посочената вече особеност на лизинговата операция, която най- често предполага лизингополучателят сам да избере и специфицира лизинговите активи и техния доставчик. Изборът на активи, тяхното качество и предназначение, както и технически характеристики, в болшинството от случаите се прави от Лизингополучателя и лизингодателя не носи отговорност за правилността на избора. Лизингодателят прехвърля на Лизингополучателя и правата по общата и гаранционната отговорност на производителя или доставчика, както и правата по сервизните споразумения по отношение на активите в пълния им размер за срока на лизинговия договор. При необходимост Лизингополучателят прави рекламации и насочва всички свои претенции по гаранционната отговорност, както и по сервизните споразумения, директно към доставчика или производителя на активите, обект на лизинговия договор. Лизингодателят обикновено не носи отговорност в случай, че по силата на нормативен акт или с влязъл в сила акт на компетентен орган бъде ограничено или забранено ползването на актива или бъде ограничено и отнето правото на Лизингополучателя да ползва актива. В случаите по предходното изречение, Лизингополучателят не се освобождава от задълженията си по Договора, нито има правото да го прекрати. Лизингодателят не носи отговорност за срока на доставка на актива, който е договорен между Лизингополучателя и Продавач/Доставчик.

Етапите, през които преминава Преддоговорната фаза за сключване на лизинговата сделка могат да се подредят в следната последователност:

6.1. Среща на лизингополучателят с доставчика и водене на преговори между тях. Лизингополучателят установява пряка връзка с дружеството – производител/ доставчик на въпросния актив, провежда търговските и технико-икономическите преговори, за да се изяснят условията на доставката. При благоприятен изход на преговорите, този първи етап на подготвяне на сделката приключва със съставяне на оферта или проформа фактура. Задължителни атрибути, които трябва да съдържа една Оферта от дилъра:
Цена на бъдещия договор за доставка (покупко-продажба);
Подробно описание на оферирания актив: марка, модел, технически данни, параметри и др.;
Начин на доставка: изцяло или на части (ако е на части, за всяка част следва да има данни по тук посочените т. 3 – 5);
Място на доставка и Инкотермс правила (CIP, FOB, EXW, DDU, DDP и др.);
Място и дата на пуск – от кой, кога и как;
Начин на плащане: еднократно или разсрочено, при какви проценти и кога;
Данни за доставчика: Точно наименование на фирмата, форма на дружество или ЕТ (свободна професия); ЕИК и данъчен номер; адрес по съдебна регистрация и адрес за кореспонденция;
Гаранция на актива (с всички нейни особености) и кой ще го поддържа в гаранция и след нейното изтичане;

Задължителни въпроси, които следва да уточнят лизингодател, лизингополучател и дилър при доставка на употребяван актив по договор за лизинг:

Техническо описание на актива и цена.
Собственик на актива (настоящ)- име/ЕИК/ЕГН/.
Ползвател на актива (ако има такъв), кой държи права върху актива и какви са тези права;
Продавач, който ще прехвърля правата върху актива пред нотариус (в случаите, в които е необходима и нотариална заверка);
Издател на фактурата по доставка.
Има ли тежести в/у актива: особен залог върху актива, особен залог върху договор за ползване (лизинг), други възбрани или запори;
Вид на фактурата – данъчна, опростена или без фактура (само с договор при продавач физическо лице);
Място и дата на изпълнение на сделката, доставка на актива;
Гаранционни отговорности, ако има такива и кой е техния носител;

6.2. Следващият етап за лизингополучателя е обследване на възможностите за ползване под формата на лизинг на съответен тип или модел активи, съобразно собствените си изисквания и конкретни възможности при съществуващите условия. Това е свързано с осигуряване на персонални оферти за лизингово финансиране от лизинговите компания, както и преценка кой тип лизинг – финансов (стандартен или с опция) или оперативен би бил най-подходящ. Ако офертата удовлетворява лизингополучателя, то той в масовия случай попълва искане за лизинг и подготвя и подава необходимите документи, които всяка лизингова компания изисква от кандидат лизингополучателя. Тук е мястото и времето за започване на изграждане на доверие между лизингодател и лизингополучател.
6.3. Следващият етап е обработка на лизинговото запитване от страна на Лизингодателя.
6.3.1. Лизинговата компания извършва проучвания относно финансовото състояние на клиента, очакваната ефективност на планираните инвестиции, комплексната характеристика на актива, обект на лизинговата сделка и др.
6.3.2. В този етап от подготовката на лизинговата сделка се цели и постигането на съгласуваност между Доставчика на активите и съответната лизингова компания с цел да се осъществи покупко-продажбата на въпросния актив. При това съгласуване, за лизинговата компания от съществено значение са следните данни и документи:

Необходими за обследване са всички предхождащи сделката за покупка документи, доказващи произход и собственост, с които продавачът-лизингополучател е придобил актива: фактури, договори за закупуване, митническа декларация или декларация пред НАП (ако са били необходими); други документи за произход и качество (от ЕС или трета страна, Евросертификати, „брифове“, фактури от чуждестранен продавач, договори, товарителници и коносаменти за превоз и т.н.);
Проверка, дали активът не е обект на обезпечение по други договори за кредит, лизинг, залог, заем и т.н. – извършва се проверка в ЦРОЗ, проверка дали по актива няма закрепени инвентарни номера и др. подобни, които показват, че актива не е собственост на продавача, или че актива е под запор, залог и др.;
Проверка за това, кой е официалният вносител на техниката, с чиято марка е актива, кой носи гаранционната отговорност и отговорност за сервизиране на актива;
Адрес, на който актива се намира в момента (в случай, че е наличен); при възможност оглед на актива (заснемане на снимки и т.н); проверка, дали това е активът, който ще е предмет на договор за покупко-продажба (проверка на номер на шаси, номер на двигател, други номера на производителя, инвентарни номера и др.);
В някои случаи се изисква и подписване на Споразумение за обратно изкупуване на актива от страна на доставчика, при определени условия. То следва да урежда взаимоотношенията между купувач (лизингодателя) и доставчик във връзка с обратното изкупуване на продадени от доставчика или негови свързани дружества и лизинговани от лизингодателя активи, както и условията и сроковете за обратно изкупуване. Подобно споразумение е предмет на честа практика при сделки за оперативен лизинг, но може да се използва и като форма на допълнително обезпечение по всяка сделка за лизинг (в това число и финансов); Често по тези споразумения се предвижда и възможност за цесия на договора за лизинг, като опция за доставчика да встъпи в договора за лизинг на етап поредна лизингова вноска преди неговото изтичане.

6.3.3. Кредитен рейтинг и Скоринг моделиране. Извършените проучванията служат за определяне общия кредитен рейтинг на лизинговата сделка с помощта на Скоринг-модели. Кредитният Скоринг е система за оценка на кредитния рейтинг (кредитния риск) на лице , въз основа на числени статистически методи. То се използва както при ритейл или потребителско кредитиране, така и при корпоративното и ипотечното финансиране, като в някои случаи се използва и от застрахователни компании и т.н. Тези системи за оценка определят вероятността от връщане/ издължаване/ редовно обслужване на заема/ кредита, както и вероятността от неизпълнение на договорените условия (Probability of default). На база на определена вероятност от неизпълнение, за всяко лице се определя рейтингов клас, според рейтингова скала. Колкото по-висока е вероятността от неизпълнение, толкова по-лош (висок) е рисковият рейтинг. Все по-широко се налага схващането, че всеки търговец следва да използват кредитен Скоринг за определяне на рейтинг на своите партньори – клиентите от една страна и доставчиците от друга.

В днешната конкурентна пазарна среда Скоринг моделите имат все по-голямо приложение за решаване на широк кръг от проблеми:

Предсказване степента на риск при кредитоискателите (credit scoring) – обща платежоспособност, оценка на самата транзакция, в това число оценка на актива, оценка на доставчика, оценка на канала за продажба, оценка на структурата на сделката (срок и първоначална вноска) и т.н.;

Вземане на допълнителни решения относно увеличаване/намаляване на кредитни лимити и срокове;
Проследяване на измами при кредитни правоотношения и други финансови инструменти (fraud detection);
При Маркетинг и управлението на отношенията с клиентите:
Идентифициране на подходящи клиенти за таргетирани промоции и кампании (response scoring);
Предвиждане на вероятността за изгубване на важни клиенти (churn/attrition scoring);
Прогнозиране стойността на потребителите (customer lifetime value).

6.3.3.1. Основните функции на скоринг-системата могат да се систематизират в няколко направления:

Гарантиране на последователност при кредитните решения

Адекватна и унифицирана рейтингова система – кандидатите с еднаква надеждност получават еднакъв рейтинг;
По-ефективно управление на звената, ангажирани с решенията за отпускане на кредит;
Оптимизация на оперативните разходи (използване на възможностите за автоматизация на процеса);
Определяне на капиталовата рамка и провизиите по кредити;
Повишаване на качеството на обслужване;
Съкращаване на времето за даване на отговор на молба;
По-прозрачна процедура за мотивация при обявяване на решението;
Диференциран подход, водещ до повишена ефективност при процедурите по събиране на просрочени кредити;

Повишаване на ефективността при управление на портфейла и Увеличаване на възможностите на управленските информационни системи

По-точно определяне на размера на очакваните загуби;
Възможности за по-бърза и адекватна реакция при промяна на условията;
По-пълноценно стратегическо планиране и определяне на целевата структура на кредитния портфейл;
6.3.3.2. Скоринг-моделът трябва да даде правилните отговори на Лизингодателя за Лизингополучателя по отношение на основни групи въпроси:

Кой е лизингоискателят и неговите възможности и желания за редовно обслужване на лизинговата сделка, степен на задлъжнялост и финансови навици (възраст / история на пазара, имидж, доходи и тяхната доказуемост, успеваемост за посрещане на разходи и правилно управление на финансовия ресурс и т.н.); Оценка на кредитната история на клиента; Оценка, базирана на въпросите за качествен анализ. Определят се онези аспекти на бизнеса, които не могат да бъдат извлечени от финансовите отчети, но които биха повлияли върху обслужването на лизинговите задължения (Информация за собствениците/мениджърите, включваща качества на мениджмънта и собствениците; Информация за текущото състояние на бизнеса, включваща пазарен дял, конкурентоспособност, текущи взаимоотношения с финансови институции);
Бранш, в който лизингоискателят е активен и съответна оценка на обективни и субективни рискове от икономическа, географска и обща пазарна среда; Оценка, отразяваща концентрацията на риска по демографски клиентски характеристики (риск по отрасли, региони и др.);
Активите, които лизингоискателят иска да получи по силата на лизинговото правоотношение, състояние, категория, тяхната ликвидност (вкл. предполагаема стойност към всеки един момент от продължителността на договора за лизинг и възможности/ пазарни условия за вторична пазарна реализация);
Условия по договора за лизинг – срок, самоучастие, лихва, застраховки, необходими обезпечения и допълнителни защитни действия;
Перспективност на сделката като най-абстрактна и трудна за оценка променлива в Скоринга; Оценка на финансовия риск чрез калкулиране на вероятността от загуба;
Идентифициране на рискови фактори и защита от измама;

За целта на скоринг-моделирането проучванията се осъществяват на основата на документи и материали, представени от лизингополучателя от една страна, от доставчика от друга страна и на база на информация от Публични регистри, каквито са ЦКР (централен кредитен регистър), ЦРОЗ (Централен регистър на особените залози) Регистрите на НАП и НОИ, Търговски и Имотен регистри към Агенция по вписванията, информация за имидж на клиента, ако такъв е наличен в публичното пространство, и други. Когато лизингоискател е физическо лице, чиито доходи са от упражняване на свободна професия или управление и надзор на дружества, то следва освен документи, удостоверяващи прекия доход да се обърне внимание и на финансовите отчети на дружествата, изплащащи дохода, или на особеностите на бранша, в който лицето упражнява свободната професия.

Важно е да се каже, че при определяне на самостоятелен рейтинг на компания, която е член на холдингова структура, рейтингът на тази компания не може да е по-добър от рейтинга на холдинговата група. Рейтингът на клиент, член на икономическа група или на група свързани лица, не може да е по-добър от този на доминиращата компания в групата (с най-големи нетни приходи от продажби). В случай, че индивидуалният клиентски рейтинг е по-добър от този на доминиращата компания в групата, на клиентът се присъжда рейтингът на доминиращата компания в групата или се изчислява групов рейтинг, определен на база консолидирани финансови отчети за клиенти, задължени да извършват консолидация.

6.3.3.3. Някои примерни правила, които е полезно да се следват при проучване и анализ на информацията за лизингоискателя:

Физически лица:

Физически лица осигурени по трудово правоотношение – Когато клиентът е физическо лице на трудов договор в някое дружество, обследването на дохода може да бъде направено срещу служебната бележка, която се издава от дружеството. В случай, че са налице съмнения за това, до колко е жизнеспособно дружеството, в което клиентът работи, може да се поискат данни за ЕИК и ГФО на дружеството-работодател за предходната година (една служ. бележка не би имала стойност, ако е издадена от дружество, което не съществува или няма никаква дейност).
Самоосигуряващи се физически лица – Обследването на дохода на самоосигуряващите се лица може да бъде направено срещу данъчната декларация по чл.50 от ЗДДФЛ, описваща избрания осигурителен доход. В данъчната декларация (ДД) трябва да се обръща внимание на : Справка за окончателния размер на осигурителния доход. При лица, упражняващи свободни професии да се знае мястото, където се осъществява дейност, евентуално търговска площ (ако това е от значение за дейността на лицето), опит в областта, в която работи, конкурентна среда и нейното влияние, икономическа мощ на дадения географски регион.
Еднолични търговци – Обследването на дохода на самоосигуряващите се лица може да бъде направено от данъчната декларация по чл. 50 ЗДДФЛ заедно с всички приложения, описващи дохода на ЕТ, ОПР и Баланс за съответните периоди. При оборот до 100 000 лв. за една календарна година, ЕТ могат да съставят само ОПР. За ЕТ, важат същите правила, казани по-горе за лицата, упражняващи свободни професии, като е полезно да се събере информация за основни клиенти и доставчици.
Независимо от начина на осигуряване и получаване на доход на физическото лице (на трудов договор, самоосигуряващ се, ЕТ и др.) следва да се извършва проверка в сайта на НОИ за редовност на плащанията за здравните осигуровки: – http://healthinsurance.nssi.bg/report_healthhtm_15_out.asp .

Търговски Дружества:

Обследването на дохода на дружествата може да бъде направено срещу предоставяне на счетоводните отчети, описани в искането за лизинг. За набиране на информация за дейността на дружеството следва да се ползва както такава, която управителят предоставя, така и такава, която се намира в публичното пространство (на тази база може да се прави и сравнение / проверка дали информацията, която ще намерите там, отговаря на тази, която сме получили от лизингоискателя). Евентуални несъответствия следва да се уточнят в разговор с клиента. От публичното пространство могат да се съберат и данни за заведени дела срещу лизингоискателя, за наложени запори, издирване от съдия-изпълнители, лоша репутация и т.н., което би било от голяма полза при формиране на кредитния рейтинг.

Позиции по ОПР и Баланс на дружествата и ЕТ, на които следва да се обръща внимание, както и да се анализира получената информация от мониторинга и разговорите с клиента:

Дълготрайни Активи (ДА)– дружествата, чиято основна дейност е производство, оказване на услуги с техника (транспорт, строителство и др.), следва да имат по-големи стойности на ДА, обусловени от дейността им – рядко една фирма може да отчита сериозен оборот от производствена дейност и почти да няма ДА в активите си – идва въпросът „с какво се произвежда продукцията. По този въпрос следва да се подходи с внимание, защото има фирми с големи активи, които да са амортизирани – този въпрос следва да се уточни с лизингоискателя. Респективно, разходите за амортизация в ОПР следва да са в адекватно съотношение – не би било логично в баланса да има огромни стойности за ДА, а почти да липсват амортизационни отчисления, или да има големи амортизационни отчисления, а в баланса да няма ДА. (Тук трябва да се има предвид, и че начислените разходи за амортизация, сумирани с печалбата преди лихви и данъци дават реалната картина на печалба, която дружеството получава от дейността си).

Вземания от клиенти / Задължения към доставчици – когато съотнесено към общите приходи / разходи са съществена част (повече от 15-20%);

Собствен капитал, допълнителен капитал, резерви и печалба – внимание изискват случаите, в които дружеството има малък капитал и липса на ДА, а е с висока кредитна задлъжнялост.

Дългосрочни задължения – Съотношението между дългосрочните пасиви и ДА показва в каква степен ДА са финансирани чрез заемни средства и следва да се внимава дали е предоставена пълна информация за тях.

Краткосрочни задължения – следва да се обръща внимание на позициите: задължения към персонала, СО (социални осигуровки) и бюджета. Стойности на задълженията към персонал и СО равни или надхвърлящи същите разходи в ОПР, в повечето случаи означава, че дружеството не плаща редовно осигуровките на служителите си. Внимание изискват Баланс и ОПР, в които липсват задължения към персонала, СО и бюджета – всеки отчет се съставя към определена дата, докато нормалният ритъм на работа на едно дружество е да изплаща задълженията към персонала, СО и бюджета в следващ период – ерго: следва да има отразени такива разходи във финансовите отчети.

Коефициенти :
Коефициенти за ликвидност – Отрицателна стойност на Оборотния капитал в масовия случай означава, че дружеството финансира текущата си дейност с неплащане на задължения към доставчици, персонал и т.н. Стойности под „1” на коефициенти за текуща и бърза ликвидност означава, че дружеството среща трудности при покриването на краткосрочните си задължения.
Коефициенти за задлъжнялост – Показват каква част от активите са финансирани с привлечени средства (заеми/кредити/лизинг и др.) и каква със собствен капитал.
Коефициенти за ефективност на оборотния капитал – показват оборота на материални запаси, събираемостта на вземанията и др.
Коефициенти за рентабилност – показват възвращаемостта като процент от продажбите.

6.3.3.4. След извършен анализ на финансовото състояние и платежоспособност на клиента на база на направен коефициентен анализ, матрицата на риска показва дали паричния поток на клиента е достатъчен за покриване на лизинговите вноски, т.е. дали имаме одобрение или отказ. Когато клиентът е одобрен за финансиране на избрания от него актив се пристъпва към лизинговия договор.
6.3.3.5. Би било полезно лизингодателят при / преди подписване на договора за лизинг да предвиди възможностите за лизингополучателя за времето след одобрение до доставка на актива при по-дълъг срок на доставка. Полезно е, от гледна точка по-прецизно обезпечаване на рисковете, лизингодателят да даде следните възможности на лизингополучателя:

или да подпише договор за лизинг не по-късно от 14 дни след одобрение и да има още до 14 дни да плати (или общо макс. до 4 седмици) или
да се чака актива без подписан договор за лизинг и извършени първоначални плащания по него, но в този случай няколко дни преди доставка трябва сделката да мине през преодобрение. Това се налага, защото за срокове от 60-90-120 дни на доставка лизингополучателят има време да сключи нови кредитни задължения, или да възникнат запори върху негово имущество и т.н. и т.н. – все факти, които по съвсем различен начин ще повлияят на решението за одобрение или отказ от сделка.

Ако лизингополучателят иска да е сигурен, че плащайки капаро на доставчика има сигурно одобрение на сделка за лизинг, следва да подпише договора и да извърши необходимите първоначални плащания в сроковете, посочени по-горе. Лизингодателят следва да следи за всеки случай, в който дилър (по ред причини) е предвидил неверен срок на доставка. Лизингодателят следва да определя кредитен рейтинг не само на лизингополучателите, но и на дилърите и всички други съконтрагенти, с които работи. Кредитен рейтинг, който не трябва да е константа, а да се променя в зависимост от поведението и действията на субектите.

7. ДОГОВОРЪТ ЗА ЛИЗИНГ КАТО СЛОЖЕН ПРАВЕН И ФАКТИЧЕСКИ СЪСТАВ
7.1. ДОГОВОРЪТ:
7.1.1. Общи положения:
7.1.1.1. С договорът за лизинг Лизингодателят се задължава да придобие активи, (които следва да са ясно и изрично индивидуализирани в Договора) с цел същите да бъдат предоставени на Лизингополучателя за ползване срещу възнаграждение. Договорът за лизинг най-често влиза в сила от датата на подписването му, но тук е допустимо и договаряне на отлагателни условия по различни причини.
7.1.1.2. В договорът за лизинг задължително следва да се определи стойността за лизинг. Това най-често е доставната стойност , на която лизингодателят придобива актива от доставчика / продавача, но са възможни и изключения, които най-често се наблюдават при договорите за оперативен лизинг, където Стойността за лизинг може да бъде увеличена с включване в нея на разходи по застраховки, по различни данъци и такси и т.н.
7.1.1.3. Лизингополучателят се задължава да заплати Първоначална вноска, определена по размер като процент от Стойността за лизинг по Договора. Първоначалната вноска обикновено е дължима при подписване на Договора за лизинг и нейното неплащане, често води до невлизане в сила на договора за лизинг или до право за лизингодателя едностранно да прекрати вече подписания и влязъл в сила договор .
7.1.1.4. Възможност лизингополучателят да си възстанови Първоначалната вноска и Допълнителните първоначални разходи по договора, в случай че последните са били заплатени от него, най-често е налице при условие, че Доставчикът не може да достави активите, обект на лизинг и е възстановил в пълен размер платените от Лизингодателя суми и договорът за покупко-продажба е бил прекратен.
7.1.1.5. При договорът за финансов лизинг Лизингополучателят заплаща на Лизингодателя Лизингови вноски, съгласно Погасителен план в договорената в Договора валута. При договорът за финансов лизинг клиентът обикновено има възможност да избира между две опции: да заплаща лизинговите вноски в началото на периода (стартира с плащане на първа вноска при приемо-предаване на актива и всяка следваща е дължима в началото на предвидения по договор период между две вноски) или в края на периода (заплаща първа и следващи лизингови вноски по погасителния план след изтичане на предвидения по договор период между две вноски).

При договорът за оперативен лизинг най-често срещаната практика е Лизингополучателят да заплаща на Лизингодателя равни месечни наемни вноски в предвидената в Договора валута. В тази връзка може да заключим, че в масовия случай за лихва (и нейният фиксиран или плаващ характер) се говори само при договорите за финансов лизинг.

В случаите, в които съгласно договорът за лизинг е предвидена актуализация на лихвата, то това най-често се извършва на 3-месечна база: при SOFIBOR, се прилага следната дефиниция:

3-МЕСЕЧЕН SOFIBOR (Sofia Interbank Offered Rate) е фиксинг на котировките на необезпечени тримесечни депозити в левове, предлагани на българския междубанков паричен пазар. Индексът се изчислява като средна величина на котировките „продава”, подадени от представителна група банки в БНБ, и се публикува в 11.00 часа местно време всеки работен ден на интернет сайта на БНБ (www.bnb.bg).

При EURIBOR, се прилага следната дефиниция:

3-МЕСЕЧЕН EURIBOR (Euro Interbank Offered Rate) е средното лихвено равнище, при което банките в Еврозоната си разменят тримесечни срочни депозити в евро. Изчислява се от Европейската банкова федерация в Брюксел, Белгия (European Banking Federation) и се обявява от информационната агенция REUTERS или http://www.euribor-rates.eu/ .

7.1.1.6. На лице са и случаи, при които по договорът за стандартен финансов лизинг Лизингополучателят заплаща на Лизингодателя и дължими вноски по допълнително заемно правоотношение съгласно Погасителен план в договорената в Договора валута, с което са осигурени средства на лизингополучателя да заплати дължимия се еднократно в началото на договора ДДС (съгласно чл. 6, ал. 2 т.3 хипотеза 1 ЗДДС). Падежът на заемните вноски, както и размерът на лихвата, тук най-често е идентичен с падежът на лизинговите вноски по основния погасителен план (нетен за главници и лихви) по договора за лизинг. В някои хипотези е възможно лизингодателят да предвиди и съкратен погасителен план за заемните вноски (не повече от 3, 6 или 9 месеца). В случай на Неизпълнение на задълженията на Лизингополучателя по Договора за лизинг, Лизингодателят предвижда право да обяви и вземанията по допълнителното заемно правоотношение за предсрочно и незабавно изискуеми в пълен размер. Типично за Лизингополучателя по отношение на допълнителното заемно правоотношение е правото му по всяко време през Срока на Договора да погаси изцяло и предсрочно задълженията си по него, без заплащане на компенсаторна такса.
7.1.1.7. През целия Срок на Договора за лизинг активите, обект на договора, са собственост на Лизингодателя. По силата на Договора за финансов лизинг Лизингодателят предоставя активите в държане на Лизингополучателя и от момента на тяхното предаване всички рискове и изгоди, свързани със собствеността и ползването им, са за сметка на Лизингополучателя. Рискът от повреждането, погиването на активите, щетите, причинени от актива на трети лица и имущество, както и всички други рискове, свързани с неговата експлоатация, са в тежест на Лизингополучателя. Рискът за актива се носи от Лизингополучателя от момента на фактическото му предаване от Доставчика/ Производителя. Често е предвидено и задължение за Лизингополучателят да обезщети Лизингодателя за всички вреди, които последният може да претърпи, включително такива, свързани с отговорност за вреди спрямо трети лица, независимо дали вредите са причинени от Лизингополучателя, негови служители и/или трети лица, или произтичат от самите активи и/или техните характеристики.
7.1.1.8. В случаите, в които уговорената между страните валута на договора е различна от българската, нормално е Лизингополучателят да има право да заплаща задълженията си и в лева, съгласно централния курс на БНБ за деня на плащането, по банкова сметка на Лизингодателя, посочена в договора. Често при такава хипотеза се среща и допълнителната уговорка между страните, Лизингодателят да има право едностранно да отмени правото на Лизингополучателя да извършва плащания в лева, като за това Лизингодателят следва да уведоми Лизингополучателя в писмена форма. Тази клауза има защитен ефект за Лизингодателя в случай на отпадане на действащия в България Валутен борд и достигане на нива на неконтролируемост на инфлацията.

7.1.2. Права и задължения на Страните:

Както в правната теория сериозно застъпен, така и в практиката, се налага изводът, че правата на едната страна в един двустранен договор са задължения за другата страна и обратното. За това тук ще ги разгледаме като съвкупност от правата и задълженията по лизинговото правоотношение.

7.1.2.1. По силата на договора за лизинг Лизингодателят следва да сключи договор за покупко-продажба с Продавача /Доставчика на актива, обект на Договора за лизинг (изключение правят случаите на (вторична) реализация на активи от самия лизингодател, в които той се явява едновременно и доставчик). Най-често лизингодателят придобива актива след като Лизингополучателят е изпълнил условието да заплати в пълен размер дължимите по Договора Първоначални разходи в едно с ДДС. Договорът за покупко-продажба се сключва при условия, място на доставка, цени и срокове, предварително договорени между Лизингополучателя и Продавача /Доставчика, посочени в офертата/спецификацията на последния. С оглед избягване на бъдещи (правни) спорове следва офертата/спецификацията на Продавача /Доставчика да стане неразделна част от Договора за лизинг. В случаите, в които Договорът за лизинг предвижда разсрочено заплащане на Първоначалните разходи от страна на Лизингополучателя, с оглед минимизиране на рисковете Лизингодателят би следвало да сключи договор за покупко-продажба с Продавача/ Доставчика на актива при условие, че Лизингополучателят е заплатил в пълен размер предвидените в Договора разсрочени суми. В случай че Лизингополучателят е Доставчик на актива (при обратния лизинг), договорът за покупко-продажба се сключва между Лизингодател и Лизингополучател, а задълженията на двете страни до размера на Първоначалните разходи могат да се прихващат, което обаче не освобождава от задължение и двете страни да издадат първични счетоводни документи за пълните суми по договора за лизинг и за покупко-продажба.

7.1.2.2. Някои основни права и задължения за лизингодателя:

да предаде актива в състояние, годно за неговото ползване и предназначение;
да монтира, въведе в действие и поддържа актива в състояние, годно за ползване за сметка на лизингополучателя, в случай, че не е договорено друго;
да осигури условия за спокойното ползване на вещта. Да се въздържа от извършване на сделки или действия, които пречат за нейното ползване за срока на договора за лизинг или ако са договорени други условия;

в случай че бъде уведомен, че не са заплатени задължителни по договора за лизинг разходи, които лизингополучателят следва да заплаща директно към трети лица (като пример застрахователна премия към застраховател / застрахователен брокер; данъците, свързани със собствеността или ползването на актива), или не са възстановени други суми, дължими от Лизингополучателя съгласно Договора за лизинг, Лизингодателят може да заплати тези суми и има право да удържи тези суми от първото постъпило от Лизингополучателя плащане.
Право на инспекция на актива, където и да се намират, като предварително уведомява Лизингополучателя за деня и часа на посещението.
Изискване за монтиране на система за активно маркиране като допълнително обезпечение.

да прехвърли собствеността върху вещта ако е уговорено;

7.1.2.3. Някои основни права и задължения за лизингополучателя:
В стандартния случай Лизингополучателят предварително избира актива, неговите технически характеристики и спецификации, както и Производителя/Доставчика.
Задължения за плащане. Лизингополучателят заплаща Първоначална вноска и Допълнителни първоначални разходи (в случай, че последните не са включени в Стойността за лизинг), Лизингови вноски, ДДС и всички други плащания, дължими по силата на Договора за лизинг, когато станат изискуеми, и по начина, предвиден в Договора. В случай на техническа неизправност или дефекти на ТС, Лизингополучателят не се освобождава от задълженията му по Договора.

да получи за необезпокоявано ползване актива, обект на договора за лизинг;

Размерът на Лизинговите вноски, определен съгласно Договора, не може да бъде променян едностранно от страните, освен в случай, че съгласно договора е предвиден плаващ лихвен процент, базиращ се на определен индекс + надбавка (като промяната е само и единствено до размера на промяната в индекса), както и ако е уговорено за случаите, в които след датата на сключване на Договора за лизинг бъдат променени нормативните актове относно мита, акцизи, такси и данъци, които могат да доведат до промяна в размера на Лизинговите вноски;
да ползва актива с грижата на добрия търговец/ стопанин за определено от договора ползване, а при липса на такава уговорка, съобразно предназначението. За разлика от наема и оперативния лизинг, при финансовия всички разноски по това ползване (не само текущите) се носят от лизингополучателя. Да съобщава на лизингодателя и други държавни и общински органи за повредите и посегателствата върху актива;
да плаща лизинговите вноски при финансовия лизинг и наемните вноски при оперативния. Начинът за това се договаря. По начало при финансовият лизинг (тъй като срокът на договора е съобразен с икономическото ползване на вещта) общият размер на вноските е съобразен с амортизационната й стойност и рядко е по-малък от нея.
да върне актива при оперативния лизинг, или да го придобие при финансовия, ако не е уговорено друго.

7.1.2.3. Други права и задължения на страните, най-често типични при договора за финансов лизинг:
С оглед на факта, че Лизингополучателят предварително избира актива, неговите технически характеристики и спецификации, той отправя всичките си претенции относно експлоатационните, техническите и други характеристики на активите, годността на същите да бъдат използвани по предназначение, тяхното качество и окомплектованост, към Доставчика. Най-често в договорите за лизинг се уговаря клауза, че той няма да предявява такива към Лизингодателя. Основно изключение тук може да следва в случаите, когато Лизингодател и Доставчик са едно и също лице или две лица, но в свързана група.
В случай, че ползването на активите подлежи на специален разрешителен режим или се изисква регистрация (лицензии и други подобни), обикновено задължението е за Лизингополучателя да осигури всички предвидени от текущото законодателство документи, да предостави списък с документи, предварително съгласувани с Производителя/ Доставчика, необходими за съответната регистрация. Това задължение при специфични случаи може да бъде вменено и на доставчика (продавача), катo материята се урежда от договора за покупко-продажба между лизингодател и доставчик, като е желателно тези клаузи да се съгласуват и с лизингополучателя, който да удостовери, че е съгласен с тях. Това се прави с цел Лизингодателят да бъде освободен от отговорност в случай, че активи не могат да бъдат регистрирани и/или узаконени пред съответните компетентни органи поради изисквания, предвидени в нормативен акт или по други независещи от Лизингодателя причини. В тези случаи Лизингополучателят не се освобождава от задълженията му по Договора, нито има право да го прекрати.
Често се предвижда задължение за Лизингополучателя да възстанови на Лизингодателя суми, свързани с начина и времето на доставка на активите:
всички суми, надвишаващи по размер разходите по доставката, предварително посочени в Договора за лизинг;
лихва за периода на доставка до датата на подписване на Удостоверението за приемане в случай на забавена доставка на активи, надхвърляща срока за доставка, посочен в Договора, като базата за изчисление са сумите, платени от Лизингодателя на Производителя/Доставчика, намалени с размера на платената от Лизингополучателя Първоначална вноска;
всички суми, дължими за глоби или други административни наказания, наложени във връзка с ползването на активите от Лизингополучателя, съобщенията за които са изпратени на Лизингодателя в качеството му на собственик;
пълния размер на заплатените от Лизингодателя данъци и/или такси в случай, че съгласно действащото законодателство при придобиването на активите Лизингодателят дължи данъци и/или такси, и те не са включени в Стойността за лизинг (какъвто би бил случаят при оперативен лизинг);
евентуални разноски, направени от Лизингодателя във връзка със застраховките на активите и те не са включени в Стойността (какъвто би бил случаят при оперативен лизинг);
разноски, направени от Лизингодателя във връзка със запазване или възстановяване на държането или собствеността върху активите по Договора за лизинг, или разноските, свързани с воденето на спорове с трети лица относно държането или собствеността върху активите (тази клауза е неприложима при стандартен договор за оперативен лизинг, защото при него тези рискове са изцяло за Лизингодателя, освен ако е налице виновно причиняване от страна на оперативния лизингополучател);
всички разноски, направени от Лизингодателя във връзка със започване, водене или приключване на всякакъв вид съдебно производство, включително, но не само: пред съответните съдилища, в т.ч. арбитражни; прокуратура; органите на МВР; съдии по вписвания; съдебни изпълнители; вкл. разноски за процесуално представителство, освен в случаите, в които претенцията на Лизингодателя е отхвърлена по надлежния ред. Размерът на разноските, направени от Лизингодателя, се установява със съответните разходо-оправдателни документи и подлежи на заплащане от страна на Лизингополучателя наред и независимо от заплащането на другите предвидени по Договора за лизинг неустойки или обезщетения (тази клауза е неприложима при стандартен договор за оперативен лизинг, защото при него тези рискове са изцяло за Лизингодателя, освен ако е налице виновно причиняване от страна на оперативния лизингополучател);

Неустойка за забавено плащане. В случай, че Лизингополучателят забави плащането на дължимите Лизингови вноски, той дължи Неустойка за забавено плащане. Най-често срещаната договорка е, че Неустойките за забавено плащане се дължат наред и независимо от други, предвидени по Договора за лизинг обезщетения или заплащане на суми, дължими от страна на Лизингополучателя, включително и след прекратяване на Договора.
С оглед правна сигурност и недопускане на празноти в договора, уреждащи начина и поредността на извършените плащания, следва да се уговори по какъв начин ще бъдат погасявани падежиралите за Лизингополучателя по договора за лизинг плащания: Най-често срещаната схема за погасяване е в следната последователност:
На първо място всички дължими плащания, които са различни от Лизинговите вноски;
Следват неустойките по забавено плащане, начислени за съответната просрочена Лизингова вноска;
Последно се погасяват Лизинговите вноски, респективно ДДС, дължимо върху тях.

Подобна клауза следва да урежда и случите, в които един Лизингополучател има повече от един сключен договор за лизинг с Лизингодателя. Често се среща клауза, позволяваща на Лизингодателя да погасява дължимите плащания с най-голяма забава или с най-голяма стойност, но съдебната практика в повечето случаи указва, че независимо от наличието на подобни уговорки, се следва волята на платеца (лизингополучателя), изразена писмено в основанието на платежното нареждане, с което е направено плащането (ако такова съществува).

Повечето договори за лизинг предвиждат право за лизингополучателя да прави частично предсрочно погасяване на суми по вноски от погасителния план. Стандартно условие и тук е предвиждането на компенсаторна такса в размер, определен в договора за лизинг; Предсрочното погасяване следва да се предхожда от писмено заявление до Лизингодателя, в което се посочва ясната воля на Лизингополучателя; Важно е лизингополучателят да посочи дали с частичното погасяване желае да бъде намален броят на лизинговите вноски, или да бъде намален размерът на всяка лизингова вноска или и двете при определени пропорции;
Задължение на Лизингополучателя да осигури в рамките на предвиден срок достъп на Лизингодателя до активите за инспектиране, когато това се налага (това е често срещана клауза в договорите за лизинг, която на практика почти никога не се прилага при редовно протичане на договора за лизинг);
Забрана за преотдаване на лизинг и прехвърляне на права. Масовата практика е лизингополучателят да няма право да преотдава на лизинг активите на трети лица, както и да прехвърля правата си по Договора изцяло или частично на трети лица, нито да разрешава на други лица, освен на упълномощените от него, да използват активите, освен в случаите, в които е налице изричното съгласие на Лизингодателя. Не следва да се позволява на Лизингополучателят да обременява активите с тежести или да ги използва като обезпечение за получаване на заеми. Никое лице, което е кредитор на Лизингополучателя, не може по силата на това си положение да придобива права върху активите, обект на договора за лизинг.
Право на Изменения и допълнения. Стандартът е да се прави уговорката, че Договорът за лизинг съдържа изцяло постигнатото споразумение между страните и не може да бъде допълван или изменян, освен при наличие на съгласие и от двете страни, изразено в писмена форма, двустранно, подписано от всяка от страните. Всички договорености между страните, различни от или в допълнение на разпоредбите на договора за лизинг, за да бъдат действителни, следва изрично да се упоменават в Договора за лизинг или в анекси към него.
Приложимо право по договора за лизинг. При стандартните договори за лизинг, използвани в България спрямо Разпоредбите на Договора за лизинг, както и неуредените в тях отношения между страните, се прилагат законите на Република България. Нетипично, но не невъзможно, би било по договор за лизинг изцяло с местен характер да е приложимо правото на чужда Държава. По типично е обаче, законите на друга държава да се прилагат по договори за лизинг с международен елемент (cross border Leasing).
Съдебни спорове и Арбитраж. Споровете, породени от Договора за лизинг или отнасящи се до него, включително и споровете, породени или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, както и споровете за попълване на празноти в Договора или приспособяването му към ново възникнали обстоятелства, могат бъдат разрешавани както съгласно предвидената законова родова подсъдност, така и от Арбитраж. Когато имаме договор за лизинг с изцяло местен характер, типично е да се приложи местната българска родова подсъдност или български Арбитраж (в този случай на-често срещана клауза е уговорката споровете да се решават от Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата, съобразно с неговия Правилник за дела, основани на арбитражни споразумения). При договорите с международен елемент се наблюдава и уговорка за прилагане на родова подсъдност съгласно правото на чужда Държава или уговорка за избор на международен Арбитраж.

7.1.2.4. Придобиване собствеността върху активите от Лизингополучателя при договора за финансов лизинг:
Нормална практика при договорите за финансов лизинг е да се предвиди възможност Лизингополучателят да придобие собствеността върху активите преди изтичането на Срока на Договора, при условие че е изплатил всички Лизингови вноски с настъпил падеж и сумата от пълния размер на остатъка по главницата съгласно Погасителния план; Стандартно условие при такова погасяване е предвиждането на компенсаторна такса в размер, определен в договора за лизинг; Предсрочното погасяване и желанието за Изкупуването следва да се предхожда от писмено заявление до Лизингодателя, в което се посочва ясната воля на Лизингополучателя.
Лизингополучателят придобива правото на собственост върху активите, предмет на Договора за финансов лизинг, след изтичане на Срока му и извършване на последното дължимо плащане на Лизинговите вноски, съгласно Погасителния план, както и на всички други плащания, дължими съгласно Договора; Лизингодателят се задължава да прехвърли (с писмен договор с нотариална заверка на подписите – в предвидените от закона случаи за това) собствеността върху активите след изпълнение на задълженията на Лизингополучателя. Обикновено разноските по прехвърлянето на собствеността върху активите се поемат от Лизингополучателя (най-често са в размерите, определени съгласно текущото законодателство). В случай, че такива разходи са направени от Лизингодателя, Лизингополучателят следва да ги възстанови на Лизингодателя най-късно до датата, на която се прехвърля собствеността. Лизингополучателят получава активите в състоянието, в което тe се намират, най-често без да има правото на каквито и да е било претенции към Лизингодателя относно тяхното състояние, окомплектованост или възможност за ползване и експлоатация. Условията за придобиване правото на собственост от страна на Лизингополучателя върху активите, предмет на Договора за лизинг, няма да се прилагат, ако Договорът за лизинг бъде прекратен по взаимно съгласие на страните или поради Неизпълнение от страна на Лизингополучателя;
след изтичане на Срока на Договора за лизинг, както преди прехвърляне на правото на собственост, така и след това, всички рискове, свързани със собствеността и ползването на активите се носят от Лизингополучателя.

7.2. ОПЕРАТИВНИЯТ ЛИЗИНГ В ЧАСТНОСТ И УПРАВЛЕНИЕ НА АВТОПАРКА:

7.2.1. Предимства на оперативния лизинг („експлоатационен“ съгласно НСС):
7.2.1.1. Морално изхабяване на актива / Технологично предимство пред конкуренцията и отговаряне на европейските изисквания:

Ако даден актив е необходим за кратък срок от време (поради краткосрочност на поети от страна на лизингополучателя задължения по договори с партньори или в случаите, в които активът, обект на придобиване е с висока стойност на морално изхабяване), по-удачно би било да не се купува, защото при вторичната реализация цената значително спада, следователно с евентуалната загуба от вторична продажба може да се намали цената на капитала на лизинговата сделка. Използването на голям кредит за покупка на скъпо оборудване не винаги е добра инвестиция, тъй като стойността на тази инвестиция може драстично да намалее, ако на пазара се появи ново по-ефективно оборудване само няколко години след покупката. Оперативният лизинг е правилната финансираща форма за всички, за които използването и печалбата от един актив са по-важни от собствеността върху него. При това финансирането на необходимата инвестиция не влошава ликвидността и съответно кредитния рейтинг на клиента, в стандартния случай не изисква и залагане или ипотекиране на допълнително имущество за разлика от банковите кредити.

7.2.1.2. Ниска първоначална инвестиция:

При оперативния лизинг не се изисква никаква или не се изисква голяма (под формата на гаранционен депозит) първоначална инвестиция. Често голямата първоначална инвестиция би поставила в затруднение Лизингополучателя ако той няма лесен и евтин достъп до капиталови или кредитни средства, както и в случаите, в които се нуждае от свободен финансов ресурс за поемане на текущи оперативни разходи, без които не би могъл нормално да извършва основната си дейност по занятие.

7.2.1.3. Планиране на разходите и необремененост на активите

Въз основа на относително фиксираните наемни вноски за определения срок на договора за лизинг е възможно дългосрочно планиране на разходите от предприемача, спестяване на финансови и трудови ресурси, касаещи поддръжката и амортизацията на активите. В зависимост от избраните условия, след края на договора за Оперативен лизинг лизингополучателят няма ангажимент за реализацията на актива, като за него няма опасност да възникнат и допълнителни разходи, свързани с придобиване на собственост, препродажба, сервизиране и т.н.

7.2.1.5. Данъчни предимства

При Оперативния лизинг лизинговите (наемни) вноски се осчетоводяват като доставка на услуга и са пряк разход. Инвестицията посредством оперативен лизинг е балансово неутрална, т.е. едно финансиране на лизинг може да се оказва целесъобразно и от данъчна гледна точка, което често спестява главоболията с амортизацията.

С промените в ЗДДС в сила от 01.01.2013 г. се създаде и сериозното конкурентно предимство пред другите форми на лизинг финансиране, финансиране чрез кредит или директна покупка на леки автомобили. Допусна се ползването на пълен ДДС кредит за активи (леки коли с 4+1 места), обект на договори за оперативен лизинг, за които ДДС кредит не се допуска при другите форми на финансиране или пряка покупка (Виж стр. 40 – „§ 5.2.3.3.“).

7.2.2. Особености на договора за оперативен лизинг:

7.2.2.1. Парична гаранция:
В някои случаи, с цел по-добро обезпечаване Рисковете за Лизингодателя (предвид, че по договора за оперативен лизинг не е прието да има авансова вноска / самоучастие от страна на Лизингополучателя) може да се предвиди Лизингополучателят да предостави на лизингодателя Парична гаранция в размер, приемлив и договорен между страните и задължително изрично посочен в Договора. Паричната гаранция следва да бъде преведена на Лизингодателя при подписване на Договора за оперативен лизинг.
Паричната гаранция се възстановява в пълен размер на лизингополучателя след редовно изтичане на договора за оперативен лизинг и при условие, че няма неиздължени от лизингополучателя суми по договора; Паричната гаранция се възстановява и в случай на застрахователно събитие “Кражба” или “Пълно погиване” и изплащане на застрахователното обезщетение в пълен размер от Застрахователя.
Паричната гаранция се възстановява частично на лизингополучателя в случай, че лизингополучателят има непогасени задължения съгласно разпоредбите на Договора. В случай, че Паричната гаранция се окаже недостатъчна по размер, да погаси задълженията на лизингополучателя съгласно разпоредбите на Договора, то той дължи доплащане.
Паричната гаранция не се възстановява на лизингополучателя при прекратяване на Договора.

7.2.2.2. Отговорност на Лизингополучателя за щети:

Най-често такива се договарят при договорите за оперативен лизинг на автомобил или друго транспортно средство. Стандартно условие по договор за оперативен лизинг на МПС/ ППС е Лизингополучателят да поеме определени рискове от Щети, които биха възникнали в определени случаи:

МПС/ ППС е било управлявано от водач, който не притежава валидно свидетелство за правоуправление за съответната категория МПС/ ППС или от водач, употребил алкохол над допустимите по закон норми или е отказал проба за алкохол при пътно-транспортно произшествие, или е употребил друго упойващо вещество;
МПС/ ППС е използвано в нарушение на разпоредбите договора за оперативен лизинг;
МПС/ ППС е конфискувано от оторизирани държавни органи по вина на лизингополучателя;
МПС/ ППС е управлявано, когато е било спряно от движение по установения за това ред;
МПС/ ППС е превозвало леснозапалими или взривоопасни вещества, освен ако в договорът, във връзка с тази клауза, не е предвидено изключение;
МПС/ ППС е ползвано в разрез с предписанията за ползване и експлоатация на производителя и от това има възникнали щети;
Повреда на гумите на МПС/ ППС , освен ако не е в резултат на ПТП или друго събитие, което се покрива от застрахователните обезпечения;
Случаи на застрахователно събитие, при които настъпилото събитие не се покрива от застрахователната полица или застрахователят е отказал да покрие щета поради виновно нарушаване на Общите условия по застрахователната полица от страна на лизингополучателя. В случай, че настъпи Щета и има отказ на Застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение по вина на лизингополучателя, включително поради неподновена застрахователна полица или незаплатена застрахователна премия, в случай, че същите са задължение на лизингополучателя, или неизпълнение от страна на лизингополучателя на изискванията на Общите условия на застраховката, то:
Ако Щетата на МПС/ ППС може да се отстрани, лизингополучателят поема разходите за отстраняването й;
Ако Щетата на МПС/ ППС е довела до неговото пълно погиване, както и в случай на конфискация в полза на държавата, лизингополучателят заплаща на лизингодателя като неустойка размера на застрахователната стойност на МПС/ ППС по застрахователната полица.
В случай на щети при събития, които не се покриват от Общите условия на застраховката и са настъпили по вина на лизингополучателя, включително но не само умишлени действия и /или груба небрежност от страна на лизингополучателя, лизингодателят би имал право да даде своето съгласие на Застрахователя да упражни регресните си права към лизингополучателя.

7.2.2.3. Сервизна поддръжка:

Уговорката за Сервизна поддръжка е типична за договора за оперативен лизинг, като обаче подобна договорка може да се постигне и по договор за финансов лизинг, стига лизингополучателят да е убеден, че това му носи повече ползи и финансови изгоди, от колкото разходи или загуба на известна оперативна гъвкавост. В случай, че в договорът за лизинг е уговорено лизинговите вноски да включват разходи за сервизна поддръжка, тези разходи би следвало предварително да са съгласувани между страните, като се посочват по вид и размер изрично в Договора. Редовна практика е клаузата, съгласно която, лизингополучателят предоставя МПС/ ППС за техническо обслужване единствено и само в оторизиран автосервиз на посочения в Договора Доставчик. В случай на неспазване на предписаната от производителя/Доставчика периодичност на техническите прегледи и поддръжка и отпадане на гаранцията, бъдещите разходи за поддръжка на МПС/ ППС са за сметка на лизингополучателя. С оглед контрол на разходите от страна на лизингодателя, той следва да предвиди изискването лизингополучателя да възстановява всички суми, надвишаващи общия размер на разходите за сервизна поддръжка, включени в Лизинговите вноски съгласно Договора за оперативен лизинг.

7.3. ЗАСТРАХОВАНЕ: ОТГОВОРНОСТИ, КАСКО / ИМУЩЕСТВО, ДРУГИ РИСКОВЕ

С цел минимизиране на рисковете от погиване на активи, обект на договори за лизинг, важен елемент в обезпечаването на лизингодателя в качеството му на собственик, както и на лизингополучателя, в качеството му на ползвател на актива и на неговите блага, се явява Застраховането.

Имущественото застраховане („Каско“ / „Имущество“) в частност обезпечава покриването на рискове от пълно или частично погиване/нараняване на активите, съответно понасянето на определени материални и нематериални щети свързани с невъзможността даден лизингов актив да се ползва по предназначение.
Застраховането на отговорности за рискове, които са пряко свързани с лизинговата сделка също представлява важен аспект от обезпечаване на безпроблемно протичане на договора за лизинг и покриване на евентуални рискове, които биха могли да бъдат реализирани в следствие на отговорността от ползването на лизинговите активи.
Има лизингодатели, които с цел да се защитят и от изпадане в неплатежоспособност на своите клиенти или от изпадане във временна невъзможност/ нежелание за редовно обслужване на поетите задължения по силата на договора за лизинг, практикуват и дообезпечаване, чрез сключване на застраховка „лизинг“ („финансов риск“).

Съгласно договорът за лизинг, стандартно Лизингополучателят се задължава да заплаща разходите по застраховките на актива през целия Срок на Договора, докато ангажиментът по самото застраховане е на Лизингодателя, който често в тази си дейност се подпомага от застрахователен брокер (собствен или външен).

7.3.1. Застраховки “Пълно автокаско”/ „Имущество“:

Лизингодателят застрахова активите за сметка на Лизингополучателя със застраховка “Пълно автокаско”/ „Имущество“, включително “Кражба”, при Застраховател и със съдействието на застрахователен брокер/агент, посочени в Договора за лизинг. Застраховката е в полза на Лизингодателя.

Застраховките се подновяват през Срока на Договора при същия Застраховател и чрез същия застрахователен брокер/агент, освен в случай, че бъде писмено договорено пренасочване към друг застраховател или застрахователен брокер/агент. В случай че застрахователната премия не бъде платена от Лизингополучателя (типично за финансовия лизинг, докато при оперативния тези разходи обикновено са включени в месечната вноска и за тяхното заплащане към застрахователя ангажимент има лизингодателя), Лизингодателят има право да я заплати на Застрахователя/Брокера/ агента и да удържи дължимата сума от другите плащания на Лизингополучателя по Договора.

Обикновено при Лизингодателя се съхраняват оригиналните полици, като за лизингополучателя се правят копия (ако застраховката не е сключена при български застраховател, обикновено титуляр по полицата е прекия ползвател на актива – лизингополучателя, а за Лизингодателя се издава Винкулиращо писмо /удостоверение, което ясно указва кои рискове са покрити в полза на Собственика – лизингодателя и на какви обезщетения има право той).

В случай, че избраният Застраховател изисква пасивна маркировка на застрахованите активи, то това би следвало изрично да се посочи и в Договора за лизинг, като Лизингополучателят се задължава през целия Срок на Договора да поддържа активите с валидна маркировка (Лизингополучателят носи отговорност в случай на каквото и да е застрахователно събитие и отказ на Застрахователя да изплати застрахователното обезщетение поради липса на съответната маркировка).

Често се договаря клауза, която позволява на Лизингодателя да прехвърля изцяло или частично правата си по застрахователната полица на трето лице, като изпрати писмено уведомление до Застрахователя, а в някои случаи и до лизингополучателя.

Както разходите по застрахователната премия и таксите (ако са предвидени такива), свързани със застраховката са за сметка на Лизингополучателя, така и в случай на “частична щета” Лизингодателят следва да дозастрахова съответния актив до размера на неговата застрахователна стойност съгласно изискванията на застрахователната полица, като разходите обикновено са за сметка на лизингополучателя (независимо дали са му включени във вноската, или следва да ги заплати отделно извънредно).

В случаите, в които активите ще се ползват извън пределите на Република България, включително при транспортиране на активи от склада на Производителя / Доставчика, намиращ се извън пределите на Република България, може да се договори условието, Лизингополучателят да уведомява Лизингодателя за това и да заплаща застрахователна премия за разширение на застраховка “Пълно автокаско”, включително “Кражба”, за територията на Чужбина, съгласно изискванията на Застрахователя.

В договора за финансов лизинг следва ясно да се уговори, че Лизингополучателят се задължава да изпълнява всички изисквания на Застрахователя, посочени в Общите условия на застраховката във връзка с ползването на актива. В случай на настъпило застрахователно събитие и отказ на Застрахователя да изплати застрахователното обезщетение поради неизпълнение от страна на Лизингополучателя на изискванията, посочени в Общите условия на застраховката, Лизингополучателят носи пълна финансова отговорност за последиците. (При оперативния лизинг Лизингополучателят ще носи отговорност само при наличие на виновно съпричиняване)

7.3.2. Застраховка “Гражданска отговорност”:

Най-често в договорите за лизинг (за МПС/ППС) се говори за застраховка “Гражданска отговорност на Автомобилиста“, предвид, че тя има задължителен характер и съгласно ЗДвП собственикът (лизингодателят) носи солидарна материална отговорност с извършителя на деянието, довело до щета, което предполага обезпечаване на лизингодателя за подобен тип рискове. Но няма пречка и когато активите, обект на договора за лизинг не са МПС/ППС да се предвиди, съгласно договора за лизинг, и сключване на “Гражданска отговорност”, обезпечаваща дейността, която ще се извършва с конкретния лизингов актив (отговорност на строителя, на аптекаря, на инженера и т.н и т.н.).

Лизингополучателят се задължава да застрахова ТС със застраховка “Гражданска отговорност” през целия Срок на Договора за своя сметка. В случай на претенции от страна на трето лице към Лизингодателя за нанесени вреди, произтичащи от виновно действие/бездействие на Лизингополучателя, включително неподновена или несъответстваща на законовите изисквания застрахователна полица, или незаплатена застрахователна премия, отговорността за нанесената вреда се носи от Лизингополучателя.

7.3.3. Застраховка “Лизинг” („Финансов риск“):

Обект на застраховката „Лизинг“ е риска от неплащане на дължимите периодични (определени по договора за лизинг) вноски от страна на лизингополучателя. Застрахователят следва да обезщетява лизингодателя за всяка просрочена, дължима от лизингополучателя вноска до нейния размер, определен в схемата на погасителния план, който е неделима част от лизинговия договор. Обикновено Застрахователят не дължи обезщетение за лихви, неустойки и други загуби на лизингодателя, вследствие на неплащането на лизингополучателя. Застрахователната сума се определя като лизинговата стойност на отдадения на лизинг обект се намалява с размера на предварителната авансова вноска по схемата за изплащане, тъй като обикновено според лизинговия договор плащането на тези суми е необходимо условие за влизане в сила на този договор. Важна особеност на застрахователната отговорност при този вид застраховка е нейното постепенно намаляване с течение на застрахователния период със сумата на платената поредна лизингова вноска от страна на лизингополучателя. По смисъла на повечето от прилаганите договори, застрахователно събитие (неплащане на лизингови вноски) е налице тогава, когато преди изтичане на срока на лизинговия договор лизингополучателят :

заяви писмено, че отказва плащането на лизинговите вноски;
забави плащането на поне три лизингови вноски с най-малко 30 дни от датата на падежа, съгласно графика на погасяване към съответния договор за лизинг;
не е в състояние да плаща следващите месечни лизингови вноски, поради открито производство за обявяване в несъстоятелност съгласно Търговския закон;
прекрати съществуването си по установения ред в Търговския закон;
поради смърт на лизингополучателя, след което наследниците му откажат да продължат неговите задължения по договора за лизинг;.
в случай на спиране на плащанията на лизинговите вноски и невръщане на собствеността на лизингодателя.

Срокът на забавяне плащането на лизинговите вноски за всяко застрахователно дружество е различен и е силно зависим от конкретния лизингов договор. Той обикновено се съгласува с лизингодателя и зависи от размера и периодичността на плащане на лизинговите вноски.

Сключването на дадена лизингова застраховка се предшества от писмено предложение от лизингодателя, към което се прилагат следните документи:

договора за лизинг и всички приложения към него;
документи за регистрация на лизингодателя;
сведения за представените гаранции по лизинговия договор;
очаквани продажби (брой и средна сума на един лизингов обект);
срок за изплащане (брой лизингови вноски) на лизинговия обект;
други специфични данни за обекта и лизингополучателя;

След това се съставя и подписва предварителен рамков договор между лизингодателя (застрахованото юридическо или физическо лице) и застрахователя. Договорът се доближава по същността си до абонаментните договори, като визира предмета и срока на договора, правата и задълженията на застрахования и на застрахователя. Съдържащите се в него клаузи са съобразени с Общите условия на самия застраховател за конкретния вид застрахован обект. Към рамковия договор за застраховка се прилагат график за изплащане на погасителните месечни лизингови вноски, приемно-предавателен протокол, пълномощно за управление (ако актива е МПС), гаранционни условия, данни за лизингополучателя (адрес, предмет на дейност или професия, информация за финансовото му състояние, свидетелство за съдимост на физически лица и други в зависимост от конкретния случай) и т.н. За всеки сключен лизингов договор се издава застрахователна лизингова полица. При настъпване на застрахователно събитие застрахователят, обикновено встъпва във всички права на лизингополучателя, встъпва и в правото да плати договорената остатъчна стойност и да придобие правата на собственост върху лизинговия обект. Придобиването на лизинговите обекти от застрахователя води до възникването на някои съществени проблема. Застрахователят става собственик на лизингови обекти, които в повечето случаи са излишни (дори и когато са автомобили). Тяхното реализиране с печалба е свързано с много усилия и трудности. Този факт налага още при сключването на договора за застраховка на лизинговите обекти застрахователят да включи възможността за така наречените опции “бай-бек” (byu-back) и “сублизинг” (subleasing). При смяната на собствеността на лизинговия обект, след изплащането на застрахователното обезщетение на лизингодателя-собственик, застрахователят може да върне този обект на лизингодателя за повторно отдаване на лизинг. Това дава възможността на застрахователното дружество да се освобождава от придобитите лизингови обекти и да ги реализира по облекчен начин. За целта лизингодателят извършва обратно изкупуване (“бай-бек”) на лизинговия обект от застрахователя по стойност, договорена с него. След това обектът се отдава повторно на лизинг (“сублизинг”).

7.3.3. Застрахователно събитие при Застраховки “Пълно автокаско”/ „Имущество“:

При настъпване на застрахователно събитие, Лизингополучателят е длъжен незабавно да уведоми Лизингодателя, Застрахователя и съответните компетентни органи, както и да спазва всички изисквания, посочени в Общите условия на застраховката. Целта е максимална защита както на собствените си имуществени интереси, така и защита интересите на Лизингодателя, от които на практика той се ползва ефективно.

В случай на “кражба” или “пълно погиване” на актива най-често Лизингополучателят е задължен да представи на Лизингодателя копие от документа, издаден от съответния компетентен орган, удостоверяващ настъпването на застрахователното събитие.

В случай на “кражба” или “пълно погиване” на актив, сумата, получена по застраховката, обезщетява Лизингодателя, в качеството му на собственик и правоимащ по полицата, за пълния размер на претърпените икономически вреди. Под “Икономически вреди” следва да се разбира сумата от всички дължими суми в това число Остатъчната главница с ненастъпил падеж съгласно Договора за лизинг към датата на получаване на застрахователното обезщетение както и дължимия данък върху добавената стойност, съответстващ на ползвания данъчен кредит при закупуване на актива от Лизингодателя, коригиран с коефициент, съгласно действащия ЗДДС (Виж стр. 44/45 – „§ 5.2.3.4.“).

При договорите за финансов лизинг, частта на застраховката, която надвишава пълния размер на икономическите вреди на Лизингодателя, се изплаща на Лизингополучателя в определен от договора за лизинг срок. В случай, че изплатеното застрахователно обезщетение е по-малко и недостига за пълно покриване на икономическите вреди на Лизингодателя, Лизингополучателят е задължен да възстанови разликата на Лизингодателя в определен в договора за лизинг срок.

При настъпване на всякакво друго застрахователно събитие различно от “кражба” и “пълно погиване” по смисъла на Общите условия на застраховката, разходите във връзка с възстановяването на щетата, са за сметка на Лизингополучателя. Тези разходи се възстановяват на Лизингополучателя от Застрахователя съгласно неговите условия за ликвидация на щета, за което Лизингодателят дава своето писмено съгласие, освен в случай на отказ (пълен или частичен) на Застрахователя да изплати застрахователното обезщетение на основания, произтичащи от Общите условия на застраховката.

В случай, че Застрахователят е заплатил стойността на ремонтите или е възстановил на Лизингополучателя направените от него разходи във връзка с “частична щета”, настъпила преди или след прехвърляне на правото на собственост от Лизингодателя на

Лизингополучателя, последният се задължава да заплати на Застрахователя пълния размер на дължимата застрахователната премия, в случай, че тя е била разсрочена съгласно сключената застрахователна полица.

При “кражба” и “пълно погиване” на актив, Лизингополучателят не се освобождава от задължението си за плащане на Лизинговите вноски и другите дължими съгласно Договора за лизинг суми с настъпил падеж до датата на изплащане на застрахователното обезщетение, съответно до датата на получаване на отказ от Застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение. При “кражба” и “пълно погиване” на актив по смисъла на Общите условия на застраховката и отказ (пълен или частичен) на Застрахователя да изплати застрахователното обезщетение поради каквото и да е било основание, включително, но не само поради неподновена застрахователна полица или незаплатена застрахователна премия, или неизпълнение от страна на Лизингополучателя на изискванията на Общите условия на застраховката, освен в случаите на виновно умишлено поведение на Лизингодателя, отговорността за нанесените на последния икономически вреди се носи от Лизингополучателя (освен ако не са уговорени изключения) и той дължи възстановяването на сумите на Лизингодателя.

В случай на щети при събития, които не се покриват от Общите условия на застраховката и са настъпили по вина на Лизингополучателя, включително, но не само, умишлени действия и /или груба небрежност от страна на Лизингополучателя, Лизингодателят има право да даде своето съгласие на Застрахователя да упражни регресните си права към Лизингополучателя.

При договорите за оперативен лизинг рисковете от непълно покриване на претърпените “Икономически вреди” или пълен отказ на застрахователя да изплати обезщетение са за сметка на Лизингодателя. Това произтича от същината на договора за оперативен лизинг, който се възприема за чисто наемно правоотношение, и при който не е налице прехвърляне на всички рискове и изгоди от собствеността върху актива към Лизингополучателя. Тук възниква въпросът за необходимостта от сключване на допълнителна застраховка, която да обезпечава Лизингодателя за риска на отказ на Застрахователя да изплати обезщетение. Такава застраховка се предлага от няколко водещи европейски застрахователя на разумна цена.

Лизингополучателят не носи риска от непълно покриване на претърпените “Икономически вреди” или пълен отказ на застрахователя да изплати обезщетение, но и няма право на каквото и да е обезщетение в случай на пълно изплащане на застрахователното обезщетение от страна на Застрахователя. Положителният икономически ефект в този случай е изцяло за Лизингодателя. Лизингополучателят в случай на частични щети ще има право да изисква от Лизингодателя тяхното навременно възстановяване и ако е договорено в договора за оперативен лизинг, ще има право на заместващ актив.

Изключение от това правило ще е налице при виновно поведение от страна на лизингополучателя, което е довело до непълно покриване на претърпените “Икономически вреди” или пълен отказ на застрахователя да изплати обезщетение.

7.4. ОСОБЕНОСТИ НА ДОГОВОРА ЗА ФИНАНСОВ ЛИЗИНГ С ПОТРЕБИТЕЛ (приложение на ЗПКр.)
7.4.1. Потребителите на първо място в политиките на ЕС:

Защитата на безопасността и правата на потребителите са приоритет във всички политики на ЕС. 500-те милиона потребители, живеещи в Европейския съюз (ЕС) очакват да получават точна информация за това, което купуват или ползват, и искат да са сигурни, че правата им на потребител са защитени. Политиката на ЕС за потребителите има четири основни цели:

да защитава потребителя от сериозни рискове и заплахи, с които не може да се справи като отделно лице;
да дава на потребителя възможността да избира на базата на ясна, точна и последователна информация;
да защитава потребителските права и да осигурява достъп до бързи и ефикасни начини за разрешаване на спорове с търговци;
да поддържа правата на потребителите в крак с икономическите и социалните промени, съсредоточавайки се върху хранителните, енергийните, финансовите, транспортните и цифровите пазари.

От приемането на първите мерки, насочени към потребителите, през 1975 г., ЕС постоянно работи за осигуряването на високо ниво на защита на здравето и безопасността на всички потребители в Съюза.

Особено внимание следва да се обърне на точното тълкуване и разбиране на понятието Потребител: това е физическо лице (някои юристи смятат, че към дефиницията може да се приобщи и юридическо лице), което използва за собствени нужди, дадени стоки или услуги. В икономически контекст, потребителят е определен като физическо лице, което извън рамките на своята търговия, дейност и професия, сключва договор с даден търговец. В юридически контекст, потребител е личност, защитена от потребителското законодателство, която предлага или приема оферти, които задоволяват личните ѝ потребности, без комерсиална цел. По аргумент на противното, не се счита за потребител лице (независимо, че е физическо), което предлага или приема оферти, които не задоволяват личните му потребности, а се извършват с комерсиална цел (например: не са потребители физическите лица, които действат в качеството си на упражняващи свободни професии – архитект, адвокат, счетоводител, нотариус, частен съдебен изпълнител и т.н.)

7.4.2. Изисквания на Закона за потребителския кредит по отношение на договорите за лизинг с потребител:

България е част от ЕС от 2007 г. и всички правила в защита на потребителя важат с пълна сила и следва да бъдат имплементирани във вътрешното законодателство. Част от това законодателство е и Закона за потребителския кредит, който субсидиарно се прилага и за договора за лизинг, по който едната страна е потребител. Законът за потребителския кредит цели създаване на механизъм за защита на икономическите интереси на потребителите, отговарящ на европейските стандарти и отразяващ нивото на развитие на кредитните продукти и начините на тяхното предлагане. Законът следва да насърчи по-отговорни отношения между финансовите институции и потребителите, кандидатстващи за заем/кредит/лизинг. Той трябва да ограничи злоупотребите в тази сфера и да създаде превенция срещу свръх задлъжнялостта на физическите лица. Целта на закона е да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит (чл. 2 ЗПКр.). Важни нововъведения са разпоредбите за предоставяне на преддоговорна информация, за оценка на кредитоспособността на потребителя и за реклама.

7.4.3. Особености в договора за лизинг в изпълнение на Закона за потребителския кредит:

На първо място трябва да се отбележи, че в обхвата на Закона за потребителския кредит попада само договора за финансов лизинг. Договорите за оперативен (експлоатационен) лизинг не попадат в обхвата на действие на ЗПКр. и разпоредбите на Закона не би следвало да се прилагат по отношение на този вид договори. Договорът за оперативен лизинг представлява наемно правоотношение, което е извън обхвата на чл. 3, ал. 3 и чл. 4 ЗПКр., и попада в хипотезата на чл. 4, ал. 1, т. 4 ЗПКр.

7.4.3.1. Основни права на Лизингополучателя – Потребител:
Лизингополучателят – Потребител има право и следва да получи необходимата преддоговорна информация за потребителския кредит (лизинг) във формата на стандартен европейски формуляр, въз основа на която е взел решение за сключване на настоящия лизингов договор. Това следва да се удостоверява чрез писмена декларация или друг документ от страна на потребителя.
Лизингополучателят – Потребител има право и следва да получи разяснения, позволяващи му да прецени доколко предложеният Договор за лизинг съответства на неговите потребности и финансово състояние, както и последиците в случай на просрочени плащания от негова страна.
Лизингополучателят – Потребител има право и следва да получи Условията по Договора за лизинг и че същите са му били предоставени преди датата на подписването му.
Лизингополучателят – Потребител има право и следва да получи “Ценоразписа за допълнителните услуги” на Лизингодателя, ако такива се прилагат.
Лизингополучателят – Потребител има право и следва да получи информация относно “Процедурата за подаване и администриране на потребителските жалби” на Лизингодателя.
Условията на Договора следва да са уговорени индивидуално между Лизингодателя и Лизингополучателя.
Лизингополучателят – Потребител следва да предостави информацията за себе си, представляваща лични данни по смисъла на Закона за защита на личните данни, доброволно и следва да е запознат с информацията, представена му от Лизингодателя на основание чл. 19, ал. 1 от Закона за защита на личните данни, а така също и да даде своето изрично съгласие личните му данни да бъдат обработвани по посочения в закона начин, включително същите да бъдат използвани от Лизингодателя за целите на сключване и изпълнение на Договора за лизинг и свързаните с него правоотношения, и реализация на законните права и интереси на Лизингополучателя във връзка с Договора.

Лизингодателят следва да може да удостовери спазването на горе посочените права на Лизингополучателя – Потребител, чрез писмена декларация или друг документ, получен и подписан от потребителя.

7.4.3.2. Годишен процент на разходите (ГПР) в Договора за лизинг с потребител:

През месец Декември 2005 г. се сключва междубанково споразумение за обявяване на Годишния Процент на Разходите (ГПР) по кредити. От споразумението може да се изведе следната дефиниция на ГПР: Общият разход по един редовно обслужван кредит, изразен като годишен процент от сумата му. При изчисляването му се включват не само дължимите лихви, но и обичайните такси – еднократни (например, такса за разглеждане на документи) и периодични (например, такса за управление).

През 2006 г. в сила влиза първата редакция на ЗПКр. В него заляга изискването банките да посочват ГПР при обявяването на своите оферти, както и се дава дефиниция на ГПР:

Чл. 19. (1) Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

……..

(3) При изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите:

………………………………….;
различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит;

Нормата на чл. 19 ал. 3 т.2 от ЗПКр. за съжаление оставя и някои празноти относно тълкуването дали определени разходи, присъщи предимно за договора за лизинг, и в много по-малка степен имащи значение за стандартното кредитно правоотношение, следва да се включват в ГПР или не:

Разходите по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста” при договор за финансов лизинг на МПС: не следва да се включват при формирането на ГПР, съгласно чл. 19 от ЗПКр., съответно в «Общия разход по кредита», предвид факта, че този вид застраховка е задължителна по закон и следва да бъде сключена независимо от начина на финансиране и правото на собственост върху МПС.
Разходите по застраховка „Каско”/„Имущество”: следва да се калкулират в разхода при изчисляване на ГПР по смисъла на чл. 19 от ЗПКр., съответно в «Общия разход по кредита». В същото време, за да не се появи явен дисбаланс в офертите в сравнение с алтернативи на лизинга, които не ползват финансираната вещ като обезпечение, Лизингодателите могат да посочват в офертите си под формата на допълнителна информация за Потребителя и договори за финансов лизинг със стойност на ГПР без отчитане на този разход.

7.4.3.3. Право на Лизингополучателя – Потребител на отказ от Договора за лизинг:
Лизингополучателят има право, без да дължи обезщетение и без да посочва причина, да се откаже от сключения Договор в срок до 14 (четиринадесет) дни, считано от датата на сключването му. Правото на отказ се смята за упражнено, при условие че Лизингополучателят изпрати уведомление до Лизингодателя по начин, който може да бъде доказан съгласно действащото законодателство, преди изтичането на посочения срок.
Лизингодателят се задължава да възстанови на Лизингополучателя Първоначалната вноска и допълнителните плащания, в случай че такива са заплатени след получаване на уведомлението за отказ от Договора за лизинг. Има юристи, които се опитват да защитават схващането, че авансовата (първоначалната) вноска по договори за финансов лизинг следва да се тълкува като задатък по смисъла на чл. 93 от ЗЗД в периода до изтичане на правото на отказ на Потребителя от договора за потребителски кредит. Смятам, че това схващане е погрешно, авансовата (първоначалната) вноска не е задатък по смисъла на чл. 93 от ЗЗД, а първа вноска по едно кредитно правоотношение и Лизингодателят дължи връщане на пълния размер на заплатената от лизингополучателя авансовата (първоначалната) вноска, в случай на отказ от договора за лизинг съгласно чл. 29 от ЗПКр. . Основен аргумент за това е императивната разпоредба на чл. 29, ал. 6 от ЗПКр., която лишава кредитора от право да изисква и събира от Потребителя обезщетение, в противовес на санкционния характер на задатъка, уреден в чл. 93 от ЗЗД.
В случай на отказ от Договора за лизинг, в определен в договора срок, Лизингополучателят се задължава да върне актива на Лизингодателя, в случай че същият му е бил предаден, или да му заплати в същия срок Остатъчната главница по Договора (при тази хипотеза Лизингодателят не възстановява на Лизингополучателя Първоначалната вноска и някои допълнителни плащания, в случай че такива са заплатени). В случаите, в които Лизингополучателят ще избере да върне не актива, а сумата по главницата, това става заедно с лихва за периода от датата на предаване на актива до датата на връщане на главницата. За целите на това условие би било редно “лихва” да е лихвата, посочена в Договора. В тези случаи Лизингодателят не възстановява на Лизингополучателя и онези допълнителни разходи, от които последният е заявил, че се ползва и ще се ползва за в бъдеще (това могат да са разходите по застраховки, за регистрация в КАТ и т.н.).
В случаите, в които лизингодател или доставчик са решили да предадат на лизингополучателя актива по договора за лизинг преди да е налице изтекъл 14-дневен срок (съгласно чл. 29 ЗПКр.) и подписана декларация за неналичие на отказ от договора, би могъл да възникне правен казус, по-който все още няма съдебна практика, в случай на междувременно погиване на актива. Казусът засяга въпроса „какви са възможностите за Лизингополучателя?“: би следвало да е налице единствено възможността да заплати Остатъчната главница по Договора и да чака обезщетение от Застрахователя. Това следва от два извода: от една страна договорът за финансов лизинг е по-скоро покупко-продажба на изплащане от колкото наем и по него на лизингополучателя се прехвърлят всички рискове и изгоди от собствеността върху актива; от друга страна волята на законодателя, инкорпорирана в чл. 29 ал. 4 ЗПКр., е за връщане на главница по кредита, а не на заместими вещи. На база горе казаното, би следвало и Рискът от решението на Застрахователя да не изплати обезщетение или да изплати само частично такова да се носи от Лизингополучателя. Тук възниква въпроса за необходимостта от сключване на допълнителна застраховка, която да обезпечава риска за отказ на Застрахователя да изплати обезщетение. Такава застраховка се предлага от няколко водещи европейски застрахователя на разумна цена.
Лизингополучателят има право при поискване безвъзмездно да получи извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания по главницата.
Следва между страните да е уговорена клауза за обезщетение на Лизингодателя, в случай че Лизингополучателят не върне актива и не заплати главницата в посочения срок. Обезщетението може да се уговаря за различни времеви периоди, но най-често това е всеки започнат календарен ден/ седмица/ месец, следващ датата, на която Лизингополучателят е следвало да върне актива. Обезщетението се начислява и дължи до датата на фактическото връщане на актива.
За състоянието, в което се връща активът, следва да се изготвя протокол, който се подписва от двете страни по Договора за лизинг, или от техни упълномощени представители. Лизингополучателят трябва да върне актива в добро техническо състояние. В случай на констатирани липси или повреди по актива, те следва да са за сметка на Лизингополучателя, който би бил задължен да ги заплати по пазарни цени, най-често определени от доставчика на актива. Възможно е част или изцяло тези липси или повреди да се покриват от обхвата на сключена по силата на договора за лизинг застраховка „каско“ / „имущество“ или от застраховката „Гражданска отговорност“ на третото лице, виновно причинило повредата (ако има такова). В този случай Лизингодателят може да бъде обезщетен директно или от Лизингополучателя или от Застрахователя, като следва да се приеме, и без наличие на изрично волеизявление на Лизингополучателя, че последният ще се ползва от допълнителния разход по застраховката и Лизингодателят няма да дължи възстановяването на този разход при отказ от договора.

7.4.3.4. Правоотношение Лизингодател – Доставчик във връзка с Правото на Лизингополучателя – Потребител на отказ от Договора за лизинг:

С цел защита на собствените си интереси Лизингодателят следва да съобрази рисковете от реализация на Правото на Лизингополучателя на отказ от договора и съответно ако сметне за необходимо да се обезпечи в правоотношенията си с доставчика на Актива. Основно място заема преценката на Лизингодателя дали сам може и иска да носи риска в случай на упражняване правото на отказ от договора за лизинг и дали сам има капацитет да администрира вторичната реализация на върнатия актив. Това е лесно решим казус в случаите, в които доставчик и лизингодател са едно и също лице, както и в случаите, в които един универсален лизингодател има добре изградена система по администриране вторичната реализация на активи. Не на последно място следва да се преценят както ползите, така и разходите, които биха могли да възникнат за лизингодателя в следствие на упражненото право на отказ от договора за лизинг и крайния резултат от тяхната съпоставимост.

В случай, че лизингодателят не желае да носи риска от упражняване правото на отказ от договора за лизинг, той има няколко възможности:

Да сключи Договор за покупка на актива след изтичане на дадения със Закона за потребителския кредит 14 (четиринадесет)–дневен срок за отказ на Лизингополучателя от сключения между него и Купувача в качеството му на Лизингодател Договор за лизинг, и предоставяне от страна на Лизингополучателя на писмена декларация, че в 14 (четиринадесет)–дневния срок не е упражнил правото си на отказ от Договора за лизинг.
Или ако Лизингодателят прецени, че следва да сключи Договора за покупка на актива преди изтичане на дадения със Закона срок, то да уговори с продавача отлагателно условие за влизане в сила на договора за покупка и заплащане на цената по него или условие, при което, ако Договор за финансов лизинг се прекрати поради отказ от страна на Лизингополучателя, Договорът за покупко-продажба се прекратява автоматично и продавачът дължи връщане на получената по него цена.
Лизингодателят може да предвиди и защитна клауза в случай, че Продавачът предаде държането на актива, предмет на Договора за покупка, на Лизингополучателя преди изтичане на 14 (четиринадесет)-дневния срок и предоставяне от страна на Лизингополучателя на писмена декларация, че в посочения срок не е упражнил правото си на отказ от Договора за лизинг, която ясно да разписва, че последиците от предаването са изцяло за сметка на Продавача, включително (ако актива е МПС) направени разходи за регистрация на МПС в КАТ, комплект КАТ, маркировка, транзитни номера, застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста” и други необходими разходи, направени съгласно действащото законодателство. За обезпечаване на случаите, в които, преди прекратяване на Договора за лизинг, държането на актива би било предадено от Продавача на Лизингополучателя или Купувача, и продажната цена по Договора за покупка вече е платена изцяло от Купувача, следва да се предвиди писмено задължението за Продавача при поискване от Купувача да изкупи обратно актива за сума, равна на продажната цена по Договора за покупка (Споразумение за обратно изкупуване). За целта ще следва да се сключи отделен договор за покупко-продажба във формата, предвидена от действащото законодателство. Следва внимателно да се уговори и за чия сметка ще са всички разходи за прехвърляне на правото на собственост върху актива (ако такива бъдат реализирани).

7.4.3.5. Извънсъдебно разрешаване на спорове по договори за лизинг с потребители:

Лизингополучателят има право да сезира помирителните комисии, създадени по реда на чл. 182 – чл. 184 от Закона за защита на потребителите, когато счита, че са нарушени неговите права и законни интереси. В договора за лизинг задължително следва да се укажат координатите за връзка (адрес и телефон) с Комисия за защита на потребителите.

8. АДМИНИСТРИРАНЕ НА ТЕКУЩИ ДОГОВОРИ ЗА ЛИЗИНГ

И ОБСЛУЖВАНЕ НА КЛИЕНТИ

8.1. Договорът за покупко-продажба (Анализ на потенциалния доставчик на актива/ защита на лизингодателя от измами/ Митническо и акцизно обслужване стоки с двойна употреба)
8.1.1. Основното задължение на Лизингодателя по договора за лизинг е да придобие актива/-вите, подробно индивидуализиран/и и описан/и в Договора за лизинг, с цел те да бъдат предоставени на Лизингополучателя за ползване срещу възнаграждение. Неизпълнението на това задължение води до разваляне на договора. Съгласно чл. 183, и сл. ЗЗД, договорът за покупко-продажба е този, по силата на който продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право и да ги предаде срещу цена, която купувачът се задължава да заплати и да приеме вещта. Договорът е двустранен, възмезден и поначало неформален (освен в случаите, в които Законодателството изрично е предвидил писмена, нотариална и други задължителни за валидността му форми). За да бъде договорът за покупка на активи действителен, следва страните да спазват всички изисквания на закона (основно чл. 183 и сл. ЗЗД). В § 3.3. е описано качеството на доставчик/ продавач и тук няма да се спираме отново на това, както и на въпроса за атрибутите, които трябва да съдържа офертата на доставчика и подробностите, които следва да се уточнят около характеристиките на закупувания актив и начина на продажба (§ 6.1. / § 6.3.1.).
8.1.2. Основен въпрос, на който Лизингодателят следва да обърне внимание с цел защита както на своите интереси, така също интересите на лизингополучателя, а в някои случаи и интересите на Държавния Фиск (особено във връзка с чл. 177 ЗДДС – отговорност на лицата в случай на злоупотреби), който при определени хипотези може да държи отговорни лизингодател и лизингополучател за действията или бездействията на доставчика/ продавача. Въпреки, че с решение от 22.01.2009 г. на Европейския съд в Страсбург, по дело на пловдивска фирма, не допуска Данъчната администрация да отказва приспадане/ възстановяване на ДДС на изрядни фирми заради неизправност на техни доставчици по веригата, то Лизингодателят следва да може да удостовери, че е направил възможното допустимо от Закона, за да бъде добросъвестен и да не попадне в хипотезата на чл. 177 ал. 2 ЗДДС. В тази връзка важно защитно средство на лизингодателя е от една страна да поиска от доставчика необходимата информация и документи (ЕИК, ГФО, лицензи, други) и да може да извърши проучване (Скоринг) на доставчика, по подобие на начина, по който се извършва проучване на лизингополучателя (§ 6.3.), за да може да удостовери при необходимост, че такова проучване е направено и резултатът е бил положителен; от друга страна, да поиска всички произходни документи, с които доставчикът е придобил актива /станал негов собственик (възможно най-всеобхватната проверка би следвало да обхване доставни документи за актива: сертификати за произход, фактури, митнически декларации, договори за покупка и други, които да обхващат целия живот на актива, от производителя през всички междинни търговци (собственици, ползватели) до доставчика, от който лизингодателя ще закупи актива) и се готви да гарантира, че има права да го продава и направи лизингодателя легален собственик.
8.1.3. Задължително в договора за покупко-продажба следва да се уредят условията по доставка/монтаж на лизинговия актив – доставчикът следва да достави и, ако е уговорено, монтира лизинговия актив на място, избрано от лизингополучателя. Всички разходи, такси, комисиони и суми, дължими във връзка с вноса, освобождаването от митница, изваждане на разрешения във връзка с възможна двойна употреба на активите (Изделие или технология с двойна употреба), както и във връзка с транспорта/монтажа на лизинговия обект следва да бъдат включени в продажната цена по договора за покупка. Ако това не е било предмет на разговор на фаза преддоговорно уточняване параметрите по покупката, най-често тези разходи са за сметка на лизингополучателя и подлежат на допълнително префактуриране.
8.1.4. Изделие или технология с двойна употреба е изделие или технология, които обикновено се използват за граждански цели и не са предназначени за военна употреба, но потенциално биха могли да имат военно приложение, или да се използват за производство на военни изделия. Регламент № 428/2009 на Съвета от 5 май 2009 г. е основният европейски нормативен акт, който въвежда режим за контрол на износа, трансфера, брокерската дейност и транзита на изделия и технологии с двойна употреба, и е директно приложим за целия Европейски съюз, като част от общата търговска политика на Съюза. На 19 април 2012 г. Европейския Парламент и Съвета приеха Регламент № 388/2012 за изменение на Регламент (ЕО) № 428/2009. Министерски съвет може да определи изделия с двойна употреба извън посочените в Приложение I на Регламент 428/2009, представляващи заплаха за обществената сигурност и човешките права, за които се изисква разрешение за износ. Запитвания във връзка с разрешение за внос и употреба на изделия с двойна употреба се отправя до дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност” в Министерство на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ). Рисковете и разходите от отказ от страна на МИЕТ за внос и ползване на изделие или технология с възможна двойна употреба най-често са за сметка или на доставчика или на лизингополучателя. Най-често срещаното изключение тук е случаят, в който лизингодател и производител/ доставчик са едно и също или свързани лица.
8.1.5. Споразумения за обратно изкупуване:

Като допълнително обезпечение лизингодателят има възможност да сключва с доставчика Споразумения за обратно изкупуване, които да уреждат взаимоотношенията между страните във връзка с обратното изкупуване на продадени от доставчикла или негови свързани дружества и лизинговани от лизингодателя активи, както и условията и сроковете за обратно изкупуване.

Особености на Споразумения за обратно изкупуване по договори за Оперативен лизинг

При изтичане на договора за оперативен лизинг и възстановяване на държането върху съответния автомобил, лизингодателят може да предложи на доставчика да изкупи обратно актива на стойност (остатъчна или друга), посочена в договора за покупко-продажба. Като тук може да се уговорят и допълнителни условия за ниво на техническо състояние, отговарящо на нормалното изхабяване и/или пробегът .

Особености на Споразумения за обратно изкупуване по договори за Финансов лизинг с опция :

В случай, че Лизингополучателят не упражни опцията да придобие правото на собственост върху съответния актив и го върне на Лизингодателя в договореното техническо състояние, отговарящо на нормалното му изхабяване, лизингодателят може да предложи на доставчика да изкупи обратно актива на (остатъчна или друга) стойност в размер, посочен в договора за покупко-продажба.

Независимо от това, дали Споразумението за обратно изкупуване се отнася до договор за финансов или оперативен лизинг, размерът на изкупната стойност, посочена в договора за покупко-продажба, може да бъде намален в случай, че активът не отговаря на поставените допълнителни изисквания. Размерът на намалението следва да съответства на сумата, дължима от Лизингополучателя при установяване на ниво на техническо състояние, неотговарящо на нормалното изхабяване и/или пробегът, съгласно договора за лизинг.

8.2. Регистрационни режими, свързани със собствеността и ползването на лизинговите активи:
8.2.1. Регистрация на КАТ /КТИ и оглед при застраховател.

Лизингодателят, съгласно договора за лизинг, е задължен да предостави на Лизингополучателя годен за ползване актив, в съответствие с приложението на актива, договорено в договора. Когато даден актив подлежи на определена от закона регистрация или други условия, за да бъде годен за ползване, Лизингодателят или упълномощено от него лице, следва да изпълни изискванията на закона.

Когато лизингови активи са МПС, те съгласно ЗДвП подлежат на регистрация в КАТ при предоставяне на изискваната от закона документация и в техническо състояние, съгласно предписанията на закона. Когато лизингови активи са земеделска или строителна техника и механизация, те подлежат на регистрация в КТИ (Контролно-техническа инспекция към Министерство на земеделието и храните) съгласно ЗРКЗГТ (Закон за регистрация и контрол на земеделската и горската техника). За да изпълни своите задължения коректно, изключително важно за Лизингодателя е да получи от доставчика / продавача конкретния актив в състояние, съответстващо на законовите изисквания в едно с необходимата документация. С оглед защита на този си интерес, Лизингодателят следва в договора за покупко-продажба да предвиди клаузи, които да го обезпечават, както и условия за начисляване на неустойки, които да минимизират рисковете, които биха могли да възникнат от лошо изпълнение или неизпълнение от страна на доставчика. Не на последно място следва да се предвиди клауза за разваляне както на договора за покупко-продажба, така и на договора за лизинг.

Лизингодателят следва да се стреми към максимално съкращаване на срока на регистрация на актива, с цел неговото незабавно предаване към Лизингополучателя и стартиране на погасителния план по договора за лизинг (най-често срещаната уговорка е, че първа вноска от погасителния план е дължима на датата на приемо-предаване на актива, или един месец след приемо-предаване на актива). Трябва да се отбележи, че за времето от приемо-предаването на активите от доставчика към лизингодателя и от лизингодателя към лизингополучателя, носител на всички рискове (ако по ред причини не е договорено друго) е Лизингодателят. Сроковете за регистрация и предаване на актива могат да бъдат удължени, ако Лизингополучателят желае поставянето на рекламни надписи, специални номера, или при регистрация на модел автомобил, който не е въвеждан в регистрите на КАТ. Редно е изрична клауза да урежда въпроса с носенето на рисковете, които могат да се реализират във времето, което се удължава по желание на лизингополучателя.

Във връзка с договора за лизинг и свързаните с него задължения относно застраховане на лизинговото имущество, лизингополучателят следва да бъде уведомен от Лизингодателя (желателно е писмено) за следното:

Лизингополучателят следва задължително да се запознае с Общите условия по сключената застрахователна полица/и за лизинговия актив/активи, за да може да ги спазва.
Лизингополучателят следва задължително за целия срок на договора за лизинг да предоставя лизинговия актив за контролен оглед и заснемане от страна на Застрахователя, ако това се изисква от последния и е условие за валидността на застрахователната полица. Отговорността за последиците при възникнали събития/щети с незаснети/ неогледани активи е на лизингополучателя.
Лизингополучателят следва задължително да се запознае със сроковете и изискваните документи за завеждане на щети в случай на застрахователно събитие.

8.2.2. Приемо-предаване на актива:

Активът следва да се предава на Лизингополучателя или на упълномощено от него лице на мястото и от Доставчика/ Производителя, посочени в Договора за лизинг (освен в случаите, в които Лизингодателят сам извършва регистрация на МПС и владението вече е у него). От този момент Лизингополучателят носи всички рискове.

Лизингополучателят подписва Удостоверение за приемане на актива на датата на регистрацията или на датата на фактическото му предаване от Доставчика/ Лизингодателя. В случай, че към датата на подписване на Договора за лизинг, активът е наличен при Лизингополучателя, или е собственост на Лизингодателя, Лизингополучателят най-често подписва Удостоверението за приемане на датата на подписване на Договора.

С цел защита на собствеността и интересите си, Лизингодателят следва да задържи оригиналните документи за собственост, както и ключ или друг инструмент, позволяващ пълноценното ползване на актива (при МПС големият талон и оригиналът на застрахователната полица „Каско“ остава за Лизингодателя, в едно с 1 бр. ключ, а лизингополучателя получава малкия талон, останалите ключове и заверено копие на застраховка „Каско“ и на големия талон. В случай, че Доставчикът предаде на Лизингополучателя актива само с един ключ, най-често последният се задължава да осигури за своя сметка изготвянето на ключ-дубликат и да го предаде на Лизингодателя в определен от договора срок. Има случаи, при които Застраховател издава оригинален екземпляр на полицата „Каско“ и за лизингополучателя. В масовия случай Лизингополучателят ще получи оригиналните голям талон, застраховката каско и 1 бр. ключ след редовното изтичане на договора за лизинг и придобиване на собствеността.

В случай, че Лизингополучателят неоснователно не приеме актива и/или откаже да подпише Удостоверението за приемане, Лизингодателят има право да начисли неустойка в определен в договора размер за всеки календарен ден/седмица/месец до датата на подписване на Удостоверението за приемане. Отказът на Лизингополучателя да подпише Удостоверението за приемане следва да се удостовери с констативен протокол, подписан от представители на Лизингодателя и при възможност свидетели.

В случай, че Лизингополучателят няма готовност да приеме актива поради каквато и да е причина на датата, на която Доставчикът/ Лизингодателят има готовност да го предаде е редно Лизингополучателят да е депозирал предварително писмено уведомление за това, като съгласно договора за лизинг може да му бъде предоставен избор: да подпише Удостоверението за приемане, независимо, че активите ще останат физически още известно време у Доставчикът/ Лизингодателят или да заплати лихва за периода до подписване на Удостоверението за приемане, в размер, определен в Договора за лизинг. Най-справедливо и за двете страни е лихвата да се начислява върху платените от Лизингодателя на Производителя/ Доставчика суми, намалени с размера на платената от Лизингополучателя Първоначална вноска (самоучастие).

8.2.3. Регистрация съгласно ЗМДТ:

Задължение на Лизингодателя, в качеството му на собственик на актива, е изготвянето и подаването на изискуемите съгласно действащото законодателство декларации, свързани с придобиването и притежаването на МПС и други активи, подлежащи на регистрационен режим (основно ЗМДТ), и заплащане на дължимите данъци и такси в компетентните органи.

8.2.4. Правоотношения КАТ – Лизингодател – Лизингополучател по прилагане на ЗДвП относно електронния фиш:

Във връзка с приетите промени в Закона за движението по пътищата (ДВ, бр.10 от 2011 г.) от 14.02.2011 г. стартира прилагането на т.нар. електронни фишове. Това е обработка на нарушения, фиксирани с автоматични технически средства. Съгласно закона, органите на МВР имат задължението оперативно да установят извършителите на нарушения, а понякога и на престъпления. В чл. 4. ал. 3 от Наредба I-45/2000 г. е регламентирана възможността, физическо или юридическо лице, което използва превозното средство (ПС) по силата на правно основание, различно от правото на собственост, да се регистрира като ползвател на превозното средство (код С.3 в свидетелството за регистрация). Тази възможност е в съответствие с Директива 1999/37/ЕС относно регистрационните документи за превозните средства.

С първоначалната редакция на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП се предвиждаше, че в съдържанието на електронния фиш се посочва собственика на МПС, като ел. фиш следва да се връчи на него (връчва се на лизингодателя). На по-късен етап бе предвидена възможност при регистриран по реда на Наредба № І–45 ползвател, електронният фиш да съдържа данните на последния вместо на собственика, като в тези случаи ел. фиш се връчва от органите на КАТ директно на ползвателя (лизингополучателя).
В случаите, в които вписания в талона на МПС ползвател (лизингополучател) е различен от извършилото нарушението лице, то той има право по т. 4 в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш да заплати глобата или да предостави в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на МПС. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по чл.189, ал.4 на от ЗДвП за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.
Чл. 189, ал. 5 предвижда за собственика на МПС, получил електронен фиш, да посочи в писмена декларация данните на „лицето, извършило нарушението”, когато последното е различно от собственика. Тази възможност се ползва от лизингодателите в случаите, в които по ред причини в талона на МПС не е изрично вписан ползвател. Когато лизинговата компания, собственик на МПС изпрати официално декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС, на лицето посочено от лизингодателя, се издава и изпраща електронен фиш по чл.189, ал.4 на от ЗДвП за извършено нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.

8.3. Обслужване на клиенти. Услуги от общ характер. Гаранционна, извънгаранционна поддръжка при договорите за финансов лизинг.
8.3.1. Обслужване на клиенти:

Азбучна истина е, че обслужването на клиенти е интегрирана част от всеки бизнес, тъй като именно клиентите са основният двигател за генерирането на печалби. Целта на всяка компания е да остави клиентите си доволни от услугите или продуктите, които им предлага. От своя страна, в условията на глобализираща се икономика, финансовите институции и техните услуги до такава степен са се унифицирали, че за да бъдат достатъчно конкурентни и умели при отправянето на своите послания, почти всички играчи във финансовия сектор търсят нови подходи и комуникационни канали към потенциалните клиенти. Консервативният първоначално пазар доста бързо се отвори за атрактивни рекламни послания, както и за нетрадиционни канали на комуникация – обвързването със социални каузи, спонсорство и т.н.

Има много начини да се работи не само по посока на потенциалните клиенти, но и по посока на това те да се превърнат в доволни потребители. Стъпките, които световните практики са утвърдили могат да бъдат условно разделени в две плоскости – на макро и микро равнище. Перспективен вариант за успешен бизнес се оказва консолидацията на различни финансови посредници в стратегически алианс. Например партньорството между лизингодател, застраховател и застрахователен брокер. Това е продиктувано от същността на финансовия продукт (лизингът като сложен правен и фактически състав) и от нарастващата конкуренция. Друго предимство е, че въз основа на това сътрудничество се постига сериозно повишаване на качеството на предоставяната обща услуга. И не на последно място, тясното сътрудничество дава възможност на клиентите да се предоставят комплексни и гъвкави финансови продукти, адекватни на техните очаквания и потребности.

По отношение на микро равнището – а именно комуникацията и обслужването на отделния клиент, също разполагаме с добри европейски и световни практики, от които да почерпим опит. Ключова дума във финансовия сектор е доверие. Всяка лизингова компания се опитва да убеждава, че е далеч по-надеждна от конкурентите си и в дейността си се ръководи не само от своите собствени, но и от интересите на клиентите си. Колко по-добре се чувства потребителят, ако не му се налага да открива, а сам да бъде „открит“ с оглед спечелване на доверието му.

Друг силен подход при работата с клиенти е да се използват възможностите, които ни дават интернет платформите:

Да се даде възможност клиентът по всяко време да достъпва до клиентски профил с цел да получава необходимата му, свързана с договора за лизинг информация, в това число погасителни планове, издадени фактури и други счетоводни документи, застраховки, напомняния за падежи, база с основно задавани въпроси и т.н.;
да се даде правото на клиента на обратна връзка – форум на сайта на компанията или телефонна линия на клиента. Вариантите са много и зависят от бюджета, но резултатът е положителен. По този начин компанията създава усещането за диалог с потребителя. Искаме да оптимизираме продуктовото си портфолио – какъв по-добър начин от това да попитаме потенциалните клиенти! Освен това чрез обратната връзка се дава възможност на клиентите да препоръчат лизинговата компания или да станат част от оптимизирането на предлаганите от нея продукти и услуги. Така постепенно се гради доверие и лоялност у клиентите.

8.3.2. Услуги от общ характер:

Най-общо казано, това е извършване на необходимите правни и фактически действия за осигуряване на лизингополучателя на нормално и спокойно ползване на актива – предмет на сключения договор за лизинг.

Издаването на нотариално заверени пълномощни, удостоверения и др. подобни документи; Пълномощно за ползване на МПС извън България и издаване на Зелена Карта;
Издаване на различни справки по текущото изпълнение на договорите за лизинг (погасителни планове, дължими суми, засичане на салда);
Оказване на съдействие по подмяна/ замяна на официални документи, ДКН и други при загуба, кражба, погиване и други;
Издаване на референции;
Преизчисляване на погасителни планове при частични погасявания и други подобни; разделяне или обединяване на погасителни планове; промяна на срокове;
Съдействие при взаимоотношения на лизингополучателя с КАТ, административно-наказателни органи, полиция и прокуратура;
Съдействие по застрахователни събития и ликвидация на щети;
Изготвяне на пазарни оценки; Прехвърляне на собственост;
Администриране на предсрочно погасяване;
Предоговаряне на условия при финансови затруднения;
Заместване на лизингополучатели (встъпване в дълг, цесия и други);
Заличаване на вписвания в ЦКР и ЦРОЗ;
Задължение за оказване на съдействие за осигуряване безпрепятственото ползване на актива;
митническото освобождаване и други подобни (когато се налага)

8.3.1. Гаранционна и извънгаранционна поддръжка и ремонти при договорите за финансов лизинг:

Гаранционна отговорност:

При договорите за финансов лизинг стандартна клауза е уговорката Лизингодателят да прехвърли на Лизингополучателя правата по гаранционната отговорност на Производителя/Доставчика в пълния им размер. Целта е Лизингодателят да не носи гаранционна или друга отговорност за експлоатационните, техническите и други характеристики на активите и годността на същите да бъдат използвани по предназначение. Това се обуславя от същината на договора за финансов лизинг. Изводът се извежда и от нормата на чл. 343 ТЗ:

„Рискът от случайното погиване или повреждане на вещта при финансовия лизинг е за лизингополучателя.“

Подобна клауза обаче, предвидена в договор за Оперативен лизинг, би следвало да е недопустима и нищожна. Тя ще наруши и чл. 343 ТЗ, в който законодателят изрично е преценил да прехвърли рисковете към лизингополучателя, само при договори за Финансов лизинг.

В случай, че активите се окажат с незадоволително качество или разкрият недостатъци поради каквато и да е причина, Лизингополучателят по договора за финансов лизинг прави рекламации и насочва всички свои претенции по гаранционната отговорност само срещу Производителя/Доставчика, а не срещу Лизингодателя.
Неизпълнението от страна на Производителя и/или Доставчика на задължения, произтичащи от гаранционната отговорност, не освобождава Лизингополучателя по договора за финансов лизинг от задълженията му по този Договор.

Ако активите са закупени втора употреба и са с изтекъл гаранционен срок, за което Лизингополучателят по договора за финансов лизинг е дал своето съгласие, Лизингодателят не носи отговорност за тяхната техническа изправност и годност.
Лизингодателят не носи отговорност за вреди или разходи, причинени от или във връзка с ползването на активите от Лизингополучателя по договора за финансов лизинг.

Поддръжка:

Стандартна клауза в договорите за финансов лизинг, а при някои допълнителни условия (в тежест за лизингодателя) и при договорите за оперативен лизинг, е Лизингополучателят да е задължен да поддържа лизинговия актив в добро техническо и експлоатационно състояние. Лизингополучателят следва да спазва инструкциите на производителя за поддръжка, грижа и експлоатация на лизинговия актив и да го ползва и поддържа правилно за своя сметка с подходящо обучени лица. Всички разходи по експлоатацията, поддръжката и ремонта на лизинговия актив по договора за финансов лизинг са за сметка на лизингополучателя. Почти във всички договори за лизинг се среща изискването дейностите по поддръжката и ремонта да се извършват единствено от оторизирани сервизи/ специалисти.
От горното следва, че за целия Срок на Договора за финансов лизинг Лизингополучателят заплаща всички разходи, произтичащи от: нормативни актове, касаещи ползването на активи (особено МПС/ ППС) в Република България/ЕС и собствеността върху тях; сервизни и гаранционни изисквания на Производителя/ Доставчика; ползване на активите извън пределите на Република България.
Редно е Лизингополучателят да бъде задължен по всяко време през срока на договора за финансов лизинг за своя сметка да поддържа активите съгласно условията, посочени от Производителя/Доставчика в техническите и сервизни инструкции, които се предават на Лизингополучателя заедно с активите. В случай, че активите са закупени втора употреба и такива инструкции липсват, Лизингополучателят следва да бъде задължен да ги поддържа съгласно практиката за надлежна поддръжка.

Ремонт:

Сатндартна практика е, в случай, че активите са закупени нови и възникне необходимост от ремонт, включително и при възстановяване на щети, възникнали при застрахователно събитие, Лизингополучателят да е длъжен да ремонтира повредените активи в оторизиран от Производителя/Доставчика сервиз. Лизингодателят не следва да носи отговорност за сроковете за ремонт. Разходите за ремонт, които не се покриват от гаранцията или от изплатеното застрахователно обезщетение, следва да са за сметка на Лизингополучателя.
Ако активите са закупени втора употреба, могат да бъдат предвидени условия Лизингополучателят да ги ремонтира по свой избор, в оторизиран от Производителя / Доставчика автосервиз или в друг сервиз, предлагащ качествени услуги.

Модификации и други:

Стандартна клауза е Лизингополучателят да бъде задължен да не извършва каквито и да е модификации на активите без предварителното писмено съгласие на Лизингодателя (тази клауза е типична и за договора за наем). В случай, че лизингодателят е решил да допусне извършването на модификации, то следва да се предвидят казусите, ако модификацията не може да се отстрани без да се увреди актива, в чия собственост остават модификациите, кой на кого какво заплаща и кой ще поеме разходите в случай на задължителна необходимост от отстраняване на модификацията (стандартно тези разходи следва да са за сметка на Лизингополучателя). При всички случаи модификациите трябва да се извършват при строго спазване на законодателните изисквания.
Лизингополучателят може да иска разрешение от Лизингодателя за поставяне на рекламни или фирмени надписи (вид Модификация), като и искането, и даването на разрешение следва да стават писмено и при предоставяне на проект за модификациите.
В случай, че направените модификации или поставените фирмени или рекламни надписи налагат пререгистрация, най-често при МПС/ ППС, всички разходи следва да са за сметка на Лизингополучателя.

8.4. Управление на автопарк, заместващ МПС, Продукт „Замяна на стар с нов МПС, предмет на договор за лизинг“

8.4.1. Оборотен/заместващ автомобил (МПС):

Клаузата за Оборотен (заместващ) автомобил е типична за договора за оперативен лизинг, като обаче подобна договорка може да се постигне и по договор за финансов лизинг. Когато се договаря предоставяне на оборотен МПС, то причините за това могат бъдат в няколко направления:

при повреда на лизинговия Автомобил или при необходимост от ремонт след настъпило пътно-транспортно произшествие и/или застрахователно събитие, които налагат престой на Автомобила в автосервиз на Доставчика за определен период, лизингодателят се задължава да осигури на лизингополучателя оборотен автомобил. Обикновено това задължение е обвързано до предоставяне на МПС от същия клас. Преценката за необходимостта от оборотен МПС при престой на повредения Автомобил се извършва най-често от автосервиза на Доставчика, което се удостоверява с протокол от автосервиза.
при необходимост от изчакване на срокове по доставка на МПС (най-често това е хипотеза при дългосрочен договор за лизинг, през който срок на определени периоди на лизингополучателя следва да се предостави ново МПС, чиято доставка по ред причини може да се забави извън планираното).

Както при предаване на Оборотният автомобил така и при неговото връщане от лизингополучателя се подписва протокол между страните. Честа практика е всички повреди, нанесени на оборотния автомобил (освен тези, покрити от застраховката), и констатирани при връщането липси, да са за сметка на лизингополучателя.

Стандартно лизингополучателят има право да ползва оборотен автомобил за определен брой календарни дни през Срока на Договора или средно за определен брой календарни дни на година, посочени в Договора. В случай че лизингополучателят е ползвал оборотен автомобил за съответната година за период по-дълъг или по-кратък от определения в Договора, срокът за ползване на оборотен автомобил за следващите години би могъл да се намали, съответно увеличи, а ако се налага и да се предоговори изцяло. В случаите на превишаване на предвидените дни може да се договори и увеличаване на лизинговата вноска до размера на увеличението, докато с цел по-добро обезпечаване възстановяването на разходите на лизингодателя за осигуряване на разполагаемост на оборотни МПС се предвижда условието, че лизингополучателят не може да претендира намаляване на размера на Лизинговите вноски поради обстоятелството, че не е ползвал оборотен автомобил за Срока на Договора или е използвал такъв за по-кратък от определения в Договора за лизинг.

8.4.2. Управление на автопарк:

Без значение дали автопаркът се състои от 2 или 200 МПС, ефективното управление и поддръжка може значително да помогне за намаляване на разходите, запазвайки корпоративния имидж на лизингополучателя, а в много случаи и подобрявайки го, чрез създаване на ясна и транспарантна среда на взаимоотношения между мениджмънта на лизингополучателя, неговите служители, както и партньори. Това се постига благодарение и на факта, че доставката на услугата се предоставя от едно трето лице (няма „разводняване“ между множество доставчици, с множество договори, подчинени на различни условия и срокове), което е финансово стабилно – лизингодателят (минимизиран е рискът да се заплати доставката на стоки или услуги за поддръжка на автопарка без реално тя да бъде изпълнена поради финансови затруднения на доставчика или ред други усложнения от този род) и което поради големия обем поръчки по поддръжката на автопаркове на свои клиенти постига по-голяма ефективност на контрол и минимизиране на разходите от мащаба , както и с оглед на независимия мониторинг и контрол, който извършва лизингодателя за лизингополучателя. Управлението и поддръжката на автомобилния парк е съществено перо в бюджета на една компания, което изисква отговорност и професионализъм. В нарастващата динамика на икономическата среда правилния избор на превозни средства, доставчици и партньори е жизненоважен за всяка една организация. Услугата “Управление на автопарк” е типична за договора за оперативен лизинг, като обаче подобна договорка може да се постигне и по договор за финансов лизинг, стига Лизингодателят да има капацитет да предоставя услугата и на клиентите си по договори за финансов лизинг от една страна и от друга лизингополучателят да е убеден, че външното за него Управление на автопарка му носи повече ползи и финансови изгоди, от колкото разходи. Услугата “Управление на автопарк” стандартно се включва в Лизинговите вноски като лизингодателят се задължава да осигури поддържане и обслужване на МПС/ ППС , предмет на Договора, което би могло да включва:

съдействие при извършване на периодичните технически прегледи и поддръжка съгласно изискванията на Доставчика, гаранционни и извънгаранционни ремонти (в това число монтаж на аларма, пасивно маркиране, ако се изисква, регистрация и пререгистрация в КАТ и свързаните с това такси и ангажименти); Тук може да се предвиди Пълната сервизна поддръжка и обслужване, като на лизингополучателя се спестяват ангажименти по договаряне и закупуване на резервни части, масла, филтри и консумативи, и гуми. Минимизира се рискът от непредвидени разходи, спестяват се разходи за поддръжка на технически персонал от страна на лизингополучателя, както и носенето на отговорност за него. Възможен е Пълен счетоводен мониторинг на всички дейности, чийто важен елемент е независимия от лизингополучателя и неговите служители и партньори контрол от страна на трето лице – лизингодателят;
транспортиране на МПС от и до офиса на лизингополучателя при изпълнение на дейностите по предходната точка;
администриране и оторизиране на плащанията за сервизна поддръжка, договорени с Доставчика на Автомобила ( в това число записване на дата и час за сервиз; проследяване на ремонт и контрол за бързина и качество; сервизни досиета на автомобилите, даващи възможност за извличане на разнообразна статистическа информация)
съдействие при сключване на застраховки и мониторинг на сроковете и условията съгласно Общите условия на застрахователя, както и за издаване на допълнителни сертификати при пътуване в чужбина, сключване на медицински застраховки в тази връзка; съдействие при осигуряване на „Пътна помощ“;
съдействие, включително транспортиране на МПС, при извършване на огледи от Застрахователя и ликвидация на застрахователни щети в случай на ПТП или друго застрахователно събитие; Мониторинг на ПТП по МПС, по шофьори, на географски принцип и т.н. с цел оптимизация на разходите на лизингодателя и подпомагане при атестация на собствения персонал;
съдействие при предоставяне на оборотен автомобил, в случай че Договорът предвижда това, и при необходимост транспортиране на същия до и от място, посочено от лизингополучателя;
Предоставяне на карти за гориво за безкасово зареждане и пълен мониторинг на разходите за горива и смазочни материали за лизингополучателя;

Изключително важно за Лизингодателя е да е в състояние да внедри подходяща IT система за флот (автопарк) мениджмънт, като тази система трябва задължително да отговори правилно на следните потребности:

Дефиниране на нуждите на лизингодателя да администрира определени изисквания и потребности на лизингополучателя;
Възможности за позициониране и проследяване на МПС, обект на лизинг, както и проследяване на определени процеси, които протичат при експлоатация на даденото МПС (зареждане и разходване на гориво, на определени смазочни и други консумативи, в това число гуми, крушки и т.н.);
Възможност за получаване на допълнителни данни от борд-компютъра на МПС (обороти на двигател, температури, пробег, времена на престой и т.н.);
Връзка с водачите на МПС и инсталиране на монитор за картова навигация, интермодална връзка с водача, пренос на данни;
Правилен избор на доставчик/ внедрител на IT системата и неговите възможности и бързина за реакция в реално време, он-лайн, при възникващи проблеми и т.н. Качество и гаранционна поддръжка на системата.

Важен е и правилният избор на доставчици на услугите по сервизна гаранционна и извънгаранционна поддръжка на МПС, в това число по ликвидиране на застрахователни и други щети. От съществено значение са възможностите на тези доставчици за бързина за реакция в реално време, он-лайн комуникация, качествено и навременно изпълнение на възложените задачи, без лизингополучателят да става свидетел на недостатъци в комуникацията между Лизингодател и доставчик или недостатъци в навременното и качествено изпълнение.

8.4.3. „Замяна на стар с нов актив“, предмет на договор за финансов лизинг

Със замяната на стар актив с нов Лизингодателят би следвало да има за цел повишаване удовлетвореността на клиентите, подобряване качеството на обслужване и обхвата на услугите, които предлага, като се предоставя възможност на лизингополучателя да замени до сега ползвания по силата на договор за лизинг актив (най-често лек автомобил) с друг, който да бъде предмет на нов договор за лизинг. От гледна точка на лизингополучателя целта е периодична подмяна на ползвания актив с морално, физически и технически нов такъв, който носи в себе си по-висока надеждност и възможности за експлоатация. Не на последно място този продукт следва да води до отпадане на ангажимента за лизингополучателя, да се нагърбва с вторичната реализация на до сега ползвания по договор за финансов лизинг актив, което му предоставя и възможност на незабавна смяна на актива, а не отложена такава във времето, което би било необходимо за вторичната реализация на стария актив.

При предлагане на възможността за замяната на стар актив с нов Лизингодателят е в състояние много по-лесно да решава въпроси като:

Намаляване миграцията на свои клиенти към други лизингодатели;
Подобряване ефективността по ремаркетинг на активи и реализация на положителен финансов резултат от продажба на употребяваните активи ;
Повишаване нивото на предлаганите услуги и съответно доверието от страна на текущи клиенти.

Следва да се има предвид, че с оглед по-голяма сигурност за страните в лизинговото правоотношение, е желателно да се спазват следните условия, по отношение на т.нар. стар и нов лизингови активи:

Активите, подлежащи на замяна, предмет на текущия договор за лизинг да бъдат или Изплатени, но все още в собственост на лизингодателя или Предмет на активен договор за лизинг с действащ погасителен план;
Активите, предмет на новия договор за лизинг, с които ще бъдат заменени старите такива, да са или Нови – предлагани от официални дилъри/ производители (с ясен произход), избрани от лизингополучателя и одобрени от Лизингодателя или Употребявани – само и единствено от склада на лизингодателя или тестови на официалните дилъри/ производители на дадената марка;

8.4.3.1. В основата на реализацията на сделката „Замяна стар за нов“ от страна на Лизингодателя стоят два основни типа дейности:
Дейности по вторична реализация на стария актив, предмет на текущ договор за лизинг, в т.ч., но не само: осъществяване на оглед на актива, изготвяне на пазарна оценка, ремонтни дейности (в случай на необходимост), съхранение и продажба;
Дейности по осъществяване на нова сделка с лизингополучателя, в т.ч., но не само: избор на нов актив, избор на лизингов продукт; кандидатстване за лизингово финансиране и предоставяне на необходимата за целта информация, решение на лизингодателя за одобрение на сделката, подписване на договор за лизинг, доставка и предаване на новия актив;

8.4.3.2. За да бъде сделката „Замяна стар за нов“ успешна , е желателно Лизингодателят да спазва следните отправни точки и да има предвид:
С оглед правната сигурност относно собствеността на актива Клиентът да е текущ Лизингополучател по активен договор за лизинг или приключил договор за лизинг, но с непрехвърлено право на собственост върху стария актив;
Клиентът да отговаря на определени критерии, които го правят ниско рисков, например: да има кредитна история в институцията от минимум “N” месеца; да не е регистрирал просрочие по договор за лизинг през последните “N” месеца; към датата на сделката да няма просрочени задължения по падежирали лизингови вноски и/или други дължими суми, надхвърлящи “N” дни;
Цената по оценка на стария, подготвен за замяна актив, да надвишава остатъчната главница по договора за лизинг за същия, както и Остатъчната главница по договора за лизинг на Новия актив да надвишава остатъчната главница по договора за лизинг за Употребявания актив, освен ако клиентът не е склонен да доплати разликата, която би се формирала от надвишаваща остатъчна главница;
Препоръчително е да се избягват Употребявани автомобили от марки/модели с ниска степен на ликвидност (екзотични или несполучливи модели), както и да се избягват повредени / катастрофирали автомобили;
Добре и професионално функциониращ отдел, който определя пазарните оценки на върнатите автомобили, за да не се налага автомобилите да достигат реалната си продажна цена след дълъг престой и/или необходимост от предлагане на големи отстъпки.
Следва да се има предвид, че лизингодателят ще е изправен пред Разходи за вторична реализация, които следва да се калкулират при определяне на пазарната цена на върнатите автомобили – в хода на процеса по вторична реализация на употребяван актив биха могли да възникват следните разходи:
Разходи за паркинг/ склад;
Разходи за технически преглед в сервиз;
Разходи за транспорт до склад на Лизингодателя;
Разходи за реално платените застраховки и данъци за срока, през който активът е бил в държане на Лизингодателя;
Разходи за евентуални допълнителни ремонти;
Пропуснат лихвен доход, за периода от сключване на споразумение с лизингополучателя до реализацията на актива;
Сумата на всички евентуално направени намаления в офертната цена на Употребявания актив;
Разходи за нотариални такси и данъци при прехвърляне на собствеността върху активи (МПС/ППС);
Други разходи;

8.4.3.3. Активи, които могат да бъдат предмет на сделката „Замяна стар за нов“:

Лизингодателят може да прецени дали да постави в обхвата на подобни сделки всички Активи, които той по своята същност и вътрешни правила финансира, или да ограничи сключването на подобни сделки до само някои отделни видове от гамата активи, които по принцип финансира на лизинг:

От гледна точка на стария, търсен да бъде заменен актив: Активи, обект на активни или нормално приключили, но с непрехвърлено право на собственост договори за лизинг, които клиентът желае да замени, Употребяваните активи е желателно да отговарят на някои изисквания, като например: да не надвишават определена възраст от една страна и определена Пазарна оценка към момента на сключване на сделка от друга; рестрикции към определена марка и/ или модел актив, за които има основания да се счита, че е неуспешен за пазара и/или ниско ликвиден (предполага се трудна вторична реализация); Употребяваният актив към момента на сключване на сделка да не е пострадал (катастрофирал), сериозно увреден, неотремонтиран и т.н.;

От гледна точка на новия актив, с който да бъде заменен стария такъв: В практиката най-често продуктът се използва при финансиране на Фабрично нови или ползвани за тестови автомобили, доставяни от официалните вносители/ производители за дадената марка, както и за употребявани автомобили/ активи от собствен склад на Лизингодателя, подлежащи на вторична реализация; Продуктът би могъл да се разпростре и върху всеки друг вид активи, за които Лизингодателят е сигурен, че би реализирал успешна сделка;

8.4.3.4. Процеси при сделка „Замяна стар с нов актив“:

Стартиране на процедура по Продукта

Желание от страна на клиента за замяна на стар с нов автомобил и направен от него избор на конкретен нов автомобил, индивидуализиран по марка, модел и цена.

Оценка на Употребявания автомобил

Отделът по оценка следва да е запознат в детайли със следните данни за предстоящия за връщане автомобил: датата на първа регистрация, пробега в километри, описание на основните технически дефекти и застрахователни щети, текущото състояние на МПС. Пазарната оценка следва да се изготвя само при хипотезата, че МПС е в добро техническо състояние, отговарящо на нормалното изхабяване за периода, за който е ползван. Предложената пазарна оценка следва да има кратък срок на валидност и да важи при условие, че няма съществена промяна в изминатия пробег на автомобила и неговото състояние. В случай, че клиентът потвърди интерес от предложението съгласно оценката, следва да се организира физически оглед на Употребявания автомобил и техническа проверка на същия. За извършването на дейностите по огледа на МПС, обект на текущия договор за лизинг, следва да се съставя приемо-предавателен протокол.

Всички констатирани нередности по външния вид на автомобила и интериора на същия следва да се отбелязват в протокол. Техническата проверка на Употребявания автомобил, следва да се извършва в избран от Лизингодателя сервиз със или без присъствието на клиента или ползвателя на автомобила. За всички констатирани технически неизправности следва да се издава съответният документ от сервиза, извършил проверката.

В случай, че клиентът е удовлетворен от оценката, а лизингодателят е удовлетворен от техническото състояние на МПС, се пристъпва към по-нататъшните етапи в процеса на замяна. Ако обаче:

клиентът е заявил, че не желае да се възползва от условията на настоящия Продукт или
клиентът желае да се възползва от Продукта, но настоява да използва употребявания автомобил (автомобилът да се намира в държане от Лизингополучателя), след момента на извършването на техническата проверка (новият автомобил не е все още наличен или друго);
Лизингодателят не е удовлетворен от състоянието на МПС и не желае да продължи работа по сделката за замяна;

Автомобилът се връща в държане на клиента, като при всяко следващо приемане на автомобила от страна на Лизингодателя следва да се извършва нова техническа проверка за установяване на повреди, щети или липси по актива.

Експертна констатация и остойностяване:

След като се установи техническото състояние на Употребявания автомобил и се опишат евентуални неизправностите по външния вид, следва да се съставя експертен доклад за очакваната стойност на ремонтните работи и резервни части, в случай че последните не са покрити от гаранцията на автомобила и застраховката Каско. В случай на открити външни дефекти по автомобила, следва клиентът да бъде поканен да регистрира щетите при съответния застраховател, като при уважена от страна на застрахователя претенция, организирането на ликвидацията на щетите е препоръчително, от гледна точка на сигурността, да се поема от Лизингодателя. В тази връзка изключително важно е поддържането на ежедневния контакт с клиента в процеса по завеждане и отстраняване на застрахователни щети и гаранционни и извънгаранционни претенции.

При неуважена претенция на застрахователна щета или гаранционен ремонт, както и при нужда от извършване на извънгаранционен ремонт по автомобила, всички разходи следва да се поемат от клиента. В случай, че клиентът изисква ремонта да се извършва в предложен от него сервиз, качеството и пълнотата на извършения ремонт се удостоверява с последващ оглед и/или технически преглед, организиран от лизингодателя.

Сключване на договори и споразумения, уреждащи взаимоотношенията с клиента при вторична реализация на употребяван автомобил:

При съгласие от страна на клиента с ценовото предложение под формата на пазарна оценка, базова цена и всички останали условия, описани дотук във връзка с връщане на старото МПС, както и удовлетвореност по отношение параметрите на сделката за финансов лизинг на новия МПС, следва да се пристъпи към одобрение на сделката съгласно съответния вътрешен ред на лизингодателя. При одобрение на сделката се подписва нов договор за финансов лизинг за новото МПС и споразумение, което урежда въпросите на прекратяване на стария договор за лизинг, прихващане на разликата между остатъчна стойност по него и пазарната оценка с Първоначалната вноска по новия договор за лизинг. Следва приемо-предаване на новото МПС на клиента.

8.4.3.5. Данъчни аспекти на сделката „Замяна стар с нов актив“:

В случай, че настоящият клиент е ползвал данъчен кредит за автомобила, нетното плащане на Лизингодателя към клиента е сума, равна на разликата между остатъчната главница без ДДС (в случай, че има такава) и цената без ДДС, на която е постигнато споразумение за продажба. В този случай автомобилът следва да се предлага от Лизингодателя за вторична реализация при цена, котирана с начислен 20% ДДС.
В случай, че настоящият клиент не е ползвал данъчен кредит за автомобила, нетното плащане на Лизингодателя към клиента е сума, равна на разликата между остатъчната главница с ДДС (в случай, че има такава) и крайната цена, на която е постигнато споразумение за продажба. В този случай автомобилът следва да се предлага за вторична реализация при цена, котирана единствено във валута и обозначена като „крайна цена“, без да се включва котировка за ДДС (съгласно чл. 143 от ЗДДС)

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Лизинговия пазар в България е много динамичен, с редица възможности за растеж. През годините преди настъпване на Световната финансова криза (до ноември 2008 г. за България) наблюдавахме сериозна динамика. По настоящем, предвид, че финансовата криза доведе до сериозно свиване на основните пазарни показатели, и в лизинговият сектор се очаква сериозна бъдеща динамика на развитие на бранша и нови перспективи, дори само ако приемем, че браншът ще се стреми да достигне предкризисните си нива на развитие. Почти няма област, индустрия или сектор в България, който да не се нуждае от обновяване и разширяване. Лизингът е един от най-подходящите начини за осъществяване на това преоборудване. Все повече дружества предпочитат да използват лизинга като форма на финансиране. Лизингът позволява на дружествата да разширят дейността си без да е необходимо да блокират големи суми от текущия си оборот. След преминаване на Българската икономика от кризисни към нива на нормален икономически растеж ще се нуждаем от все повече финансиране. Не на последно място трябва да се отбележи, че членството на Страната ни в ЕС безспорно допринася за повишаване на инвестициите като цяло и в лизинговата индустрия в частност, като форма на дългосрочно финансиране.

По долу са приложени таблици (справка на БНБ за състоянието на българския лизингов пазар) с реалното състояние на пазара в България към 30.6.2014 г., от които може да се направят сравнения по години, както и реални прогнози за потенциал за развитие и възможности на достигане на положителни обеми.

Вземания по финансов лизинг по вид на актива.

В края на юни 2014 г. вземанията по договори за финансов лизинг на Товарни и лекотоварни автомобили са 777.9 млн. лв. при 736.1 млн. лв. в края на същия месец на 2013 година. В края на второто тримесечие на 2014 г. тези вземания се увеличават с 3% (22.7 млн. лв.) спрямо предходното тримесечие. На годишна база относителният им дял се повишава от 24.3% в края на юни 2013 г. до 26.6% в края на същия месец на 2014 година. В края на второто тримесечие на 2014 г. вземанията по договори за финансов лизинг на Машини, съоръжения и индустриално оборудване са 737.7 млн. лв. при 783.5 млн. лв. в края на същото тримесечие на 2013 година. Те нарастват с 3.4% (24.4 млн. лв.) спрямо края на март 2014 година. Относителният им дял намалява от 25.9% в края на юни 2013 г. до 25.2% в края на същия месец на 2014 година. Вземанията по договори за финансов лизинг на Леки автомобили са 724.7 млн. лв. към края на второто тримесечие на 2014 г. при 720.9 млн. лв. в края на юни 2013 година. Спрямо края на първото тримесечие на 2014 г. тези вземания се повишават с 2% (13.9 млн. лева). Относителният

им дял в общия размер на вземанията по финансов лизинг се увеличава от 23.8% в края на юни 2013 г. до 24.8% в края на същия месец на 2014 година.

Вземания по финансов лизинг от резиденти по сектори.

В края на юни 2014 г. вземанията по финансов лизинг от сектор Нефинансови предприятия възлизат на 2.686 млрд. лв. при 2.778 млрд. лв. в края на юни на предходната година. Те нарастват с 0.7% (17.6 млн. лв.) спрямо март 2014 година. Относителният дял на вземанията от сектор Нефинансови предприятия в общия размер на вземанията по финансов лизинг от резиденти в края на юни 2013 г. е 91.8% при 91.9% в края на юни 2014 година. В края на второто тримесечие на 2014 г. вземанията от сектор Домакинства и НТООД възлизат на 223.4 млн. лв. при 231.7 млн. лв. в края на същото тримесечие на 2013 година. Размерът им намалява с 0.2% (0.5 млн. лв.) спрямо март 2014 година. Относителният дял на вземанията от сектор Домакинства и НТООД в общия размер на вземанията по финансов лизинг от резиденти намаляват от 7.7% в края на юни 2013 г. до 7.6% в края на юни 2014 година.

Структура на вземанията по финансов лизинг.

В края на юни 2014 г. вземанията с матуритет над 1 до 5 години са 1.601 млрд. лв. при 1.469 млрд. лв. през юни 2013 г., като се повишават с 5.4% (82.5 млн. лв.) спрямо март 2014 година. Относителният им дял в общия размер на вземанията по финансов лизинг нараства от 48.5% в края на юни 2013 г. до 54.8% в края на юни 2014 година. В края на юни 2014 г. размерът на вземанията с матуритет над 5 години е 796.2 млн. лв. при 811.2 млн. лв. в края на същия месец на 2013 г. и намалява с 2.4% (19.2 млн. лв.) в сравнение с март 2014 година. Към края на юни 2014 г. необслужваните вземания са 504.9 млн. лв. спрямо 723.4 млн. лв. в края на юни 2013 година. В сравнение с първото тримесечие на 2014 г. тези вземания намаляват с 8.7% (47.9 млн. лева).

П Р И Л О Ж Е Н И Е 1

Примерни базови параметри на стандартна сделка за финансов лизинг:

4.2.1. Примерни базови параметри на стандартна сделка за финансов лизинг на ново производствено и офис оборудване, транспортни средства, строителна или агро техника и механизация:

Стойност за лизинг: от 10,000 евро (горната граница е въпрос на политика и възможности на Лизингодателя);
Първоначална вноска: от 20% до 85% от стойността за лизинг, дължима при подписване на договора за лизинг (в някои случаи възможност за 15%);
Срок на финансиране: от 1 до 5 години (в някои случаи възможност за срок на финансиране до 7 г.) ;
Валута на финансиране: EUR, BGN, (USD по изключение);
Валута на плащане на лизинговите вноски: EUR/BGN ;
Допълнително обезпечение: по принцип не се изисква;

4.2.2. Примерни базови параметри на стандартна сделка за финансов лизинг на леки автомобили до 3,5 т. или 8+1 места (условията важат както за юридически лица (ЮЛ), така и за физически лица (ФЛ)):

Стойност за лизинг: от 10,000 евро (горната граница е въпрос на политика и възможности на Лизингодателя);
Първоначална вноска: от 15% до 85% от стойността за лизинг, дължима при подписване на договора за лизинг (в някои случаи възможност за 0% или под 15%, в зависимост от продукта и маркетинг целите на даден лизингодател на пазара – често лизингът на автомобили при изключително преференциални финансови условия се използва за етаблиране на пазара; за завладяване на по-големи пазарни дялове; вместо използването на стандартизираните рекламни продукти, подходи и стратегии);
Срок на финансиране: от 1 до 5 години (в някои случаи възможност за срок на финансиране до 7 г.) ;
Валута на финансиране: EUR, BGN, (USD по изключение);
Валута на плащане на лизинговите вноски: EUR/BGN ;

4.2.3. При финансиране на недвижим имот примерните базови параметри биха могли да изглеждат така:

Стойност за лизинг: от 50,000 евро, като в много случаи няма конкретно заложена горна граница;
Минимална първоначална вноска: за офиси, търговски помещения и складови бази – 15% от оценката на лицензиран оценител, одобрен от лизингодателя / за производствени помещения – 20% от оценката на лицензиран оценител, одобрен от лизингодателя. Сумата е дължима при подписване на договора за лизинг .
Срок на финансиране: до 20 години, а понякога и повече;
Валута на финансиране: EUR, BGN, (USD по изключение) ;
Валута на плащане на лизинговите вноски: EUR/BGN ;

П Р И Л О Ж Е Н И Е 2

Счетоводни операции при лизинга съгласно Закона за Счетоводството (ЗСч):

5.1.2.1. Финансов лизинг с опция, осчетоводяван като доставка на услуга:
5.1.2.1.1. При лизинговата компания:

– закупуване на актив с цел отдаване на лизинг:

Дебит сметка 304 (стоки)/ Кредит 401 (доставчици) *;

– плащане към продавача на актива:

Дебит сметка 401 / Кредит гр. 50 (парични средства) *;

– заприходяване в баланса на ново закупен актив с цел отдаване на лизинг:

Дебит сметка 229 (други дългосрочни финансови активи)/ Кредит гр. 70 (приходи);

– изписване на ново закупен актив с цел отдаване на лизинг:

Дебит гр. 70 / Кредит 304 (стоки);

– отразяване превишението на цената на наемния договор над остатъчната стойност като вземане и като финансов приход за бъдещи периоди:

Дебит сметка 229 / Кредит сметка 752 (финансови приходи за бъдещи периоди);

– начисляване на лизингови вноски:

Дебит 411 (клиенти) / Кредит сметка 229;

– плащане по лизингови вноски:

Дебит гр. 50, 30, 31 / Кредит сметка 229;

– отразяване приходите за бъдещи периоди като финансови приходи за текущия период- пропорционално на направените вноски срещу наема:

Дебит сметка 752 / Кредит сметка 721 (приходи за лихви);

5.1.2.1.2. При лизингополучателя:

– записване на лизинговия актив по баланса на лизингополучателя – по справедлива (пазарна) Цена (доставна цена):

Дебит гр. 20 / Кредит сметка 159 (други заеми и дългове);

– отразяване на разликата между цената (лихвата) на лизинговия (наемния) договор и справедливата (пазарна) цена на наетия актив като финансов разход за бъдещ период:

Дебит сметка 652 (финансови разходи за бъдещи периоди) / Кредит сметка 159;

– плащане на месечните погасителни вноски:

Дебит сметка 159 / Кредит гр. 50;

– отразяване на финансовите разходи за бъдещи периоди като финансови разходи за текущ период – пропорционално на платените погасителни вноски:

Дебит сметка 621 (разходи за лихви) / Кредит сметка 652 (финансови разходи за бъдещи периоди);

– начисляване амортизация на лизингования (наетия) актив:

Дебит сметка 603 / Кредит сметка 241;

Дебит гр. 61 / Кредит сметка 603 (прави се само в края на календарната година при годишното счетоводно приключване);

5.1.2.1. Стандартен Финансов лизинг, осчетоводяван като доставка на стока:
5.1.2.1.1. При лизинговата компания:

– закупуване на актив с цел отдаване на лизинг:

Дебит сметка 304 (стоки)/ Кредит 401 (доставчици)*;

– плащане към продавача на актива:

Дебит сметка 401 / Кредит гр. 50 (парични средства)*;

– заприходяване в баланса на ново закупен актив с цел отдаване на лизинг:

Дебит сметка 229 (други дългосрочни финансови активи)/ Кредит гр. 70 (приходи);

– изписване на ново закупен актив с цел отдаване на лизинг:

Дебит гр. 70 / Кредит 304 (стоки);

Дебит сметка 229 / Кредит сметка 752 (финансови приходи за бъдещи периоди);

– начисляване на лизингови вноски:

Дебит 411 (клиенти) / Кредит сметка 229;

– плащане по лизингови вноски:

Дебит гр. 50, 30, 31 / Кредит сметка 229;

Дебит сметка 752 / Кредит сметка 721 (приходи за лихви);

*В случай, че активът не следва да бъде придобит от Лизингодателя, а негов собствен:

– отписване на дадения като лизинг актив с начислената амортизация:

Дебит сметка 241 / Кредит гр. 20;

– отписване на остатъчната стойност на дадения на лизинг актив и отразяване на вземане срещу лизинг (наем):

Дебит сметка 229 (други дълг. Финансови активи) / Кредит сметка 709;

Дебит сметка 709 / Кредит гр. 20;

5.1.2.1.2. При лизингополучателя:

– записване на лизинговия актив по баланса на лизингополучателя – по справедлива (пазарна) цена (доставна цената):

Дебит гр. 20 / Кредит сметка 301 (доставки);

– осчетоводяване доставка на стока (както фактура за авансова вноска, така и фактура за окончателна доставка) – възможни са два варианта:

Дебит 301 / Кредит сметка 401 (доставчици) – като в Баланса остава салдо по 401 като задължение към доставчици или

още една счетоводна статия Дебит 401 / Кредит 159 ( други дългосрочни задължения) – в Баланса остава салдо по см. 159;

– отразяване на разликата между цената (обикновено лихви) на лизинговия (наемния) договор и справедливата(пазарна) цена на наетия актив, като финансов разход за бъдещ период:

Дебит сметка 652 (финансови разходи за бъдещи периоди) / Кредит сметка 159;

Дебит сметка 621 (разходи за лихви) / Кредит сметка 652 (финансови разходи за бъдещи периоди);

– плащане лихви:

Дебит сметка 159 / Кредит гр. 50;

– начисляване амортизация на лизингования актив:

Дебит сметка 603 / Кредит сметка 241;

Изключения при лизингополучателя:

В случай, че лизингополучателят изпадне в неизпълнение и лизингодателят прекрати договора за лизинг и изземе актива:

– отписване на ползвания при лизинг актив с начислената амортизация:

Дебит сметка 241 / Кредит гр. 20;

– отписване на остатъчната стойност на ползвания на лизинг актив:

Дебит сметка 159 / Кредит гр. 20 (по балансова – остатъчна стойност);

Дебит сметка 159 / Кредит см. 652 (отписване на лихви); В зависимост от това, какво салдо остава по сметка 159: при дебитно салдо:

Дебит сметка 691 (извънредни разходи) / Кредит см. 159;

при кредитно салдо:

Дебит сметка 159 / Кредит см. 791 (извънредни приходи);

В случай, че лизингополучателят изплати предсрочно:

– отписване на бъдещи задължения за лихви:

Дебит сметка 159 / Кредит см. 652 (отписване на лихви);

В случай, че активът погине:

– отписване на ползвания при лизинг актив с начислената амортизация:

Дебит сметка 241 / Кредит гр. 20;

– отписване на остатъчната стойност на ползвания на лизинг актив:

Дебит сметка 159 / Кредит гр. 20 (по балансова – остатъчна стойност);

Дебит сметка 159 / Кредит см. 652 (отписване на лихви)

-трансформиране на платеният наем за годината /вноски по дог. за лизинг/ в разходи за наем:

Дебит сметка 602/Кредит см.159

-за получено обезщетение от застрахователя:

– Дебит група 50/Кредит 709/ други приходи от дейността/

Изключения при лизингодателя:

В случай, че лизингополучателят изпадне в неизпълнение и лизингодателят прекрати договора за лизинг и изземе актива:

Заприходяване на актива по остатъчна стойност при лизингодателя

Дебит сметка 304/ Кредит сметка 229

– отписване на бъдещи вземания от лихви:

Дебит сметка 752/ Кредит сметка 229 ( отписване на лихвите)

В случай, че лизингополучателят изплати предсрочно:

– отписване на бъдещи вземания от лихви:

Дебит сметка 752/ Кредит сметка 229 ( отписване на лихвите)

В случай, че активът погине:

– отписване на бъдещи вземания от лихви:

Дебит сметка 752/ Кредит сметка 229 ( отписване на лихвите)

Получено обезщетение от застрахователя

Дебит сметка 501/ Кредит Сметка 709

Приспадане на остатъчните вноски от обезщетението

Дебит сметка гр. 60/ Кредит сметка 229

5.1.2.2. Оперативен лизинг, осчетоводяван като доставка на услуга:
5.1.2.2.1. При лизингодателя (лизинговата компания):

– заприходяване на актив с цел отдаване под наем:

Дебит гр. 20 (ДМА)/ Кредит 401 (доставчици);

– плащане към продавача на актива:

Дебит сметка 401 / Кредит гр. 50 (парични средства);

– начисляване на наем:

Дебит сметка 411 (клиенти) / Кредит сметка 709 (други приходи от дейността);

– получаване на вземането:

Дебит гр. 50 / Кредит сметка 411 (клиенти);

– начисляване на амортизация на отдадените под наем активи:

Дебит сметка 603 (разход за амортизация) / Кредит сметка 241 (начислена амортизация);

– отразяване на амортизацията за сметка на наема:

Дебит сметка 709 (други приходи от дейността) / Кредит сметка 603 (разход за амортизация);

5.1.2.2.2. При лизингополучателя:

– начисляване на наем:

Дебит сметка 602 (разходи за външни услуги) / Кредит сметка 401 (доставчици);

– изплащане на наема

Дебит сметка 401 (доставчици) / Кредит гр. 50 ;

– отразяване на разходите за наем по направления:

Дебит гр. 61 / Кредит сметка 602 (разходи за външни услуги) (прави се само в края на календарната година при годишното счетоводно приключване);

– отразяване на наетите активи по задбалансови сметки:

Дебит гр. 91 / Кредит гр. 99;

– отразяване връщането на наетите активи по задбалансови сметки:

Дебит гр. 99 / Кредит гр. 91 (прави се в края на договора за оперативен лизинг при връщане на наетия актив);

П Р И Л О Ж Е Н И Е 3

НСС 17 – Лизинг

В сила от 01.01.2005 г.

Обн. ДВ. бр.30 от 7 Април 2005г., изм. ДВ. бр.86 от 26 Октомври 2007г.

Цел

НСС 17 определя начина за отчитане и оповестяване на лизинговите договори.

Обхват

Този стандарт се прилага при отчитане на всички лизингови договори, с изключение на:

а) лизинговите договори за проучване и експлоатация на природни ресурси, като нефт, газ, дървесина, метали и други минерални ресурси;

б) лизинговите договори за продукти, като кинофилми, видеозаписи, пиеси, ръкописи, патенти и авторски права.

Определения

В този стандарт се използват определения със следното значение:

Лизингов договор – споразумение, по силата на което наемодателят предоставя на наемателя срещу еднократно плащане или серия от плащания (наем) правото на ползване на определен актив за договорен срок.

Финансов лизинг – лизингов договор, при който наемодателят прехвърля на наемателя в значителна степен всички рискове и изгоди, свързани със собствеността върху актива. В крайна сметка правото на собственост може да бъде или да не бъде прехвърлено.

Експлоатационен лизинг – всеки друг лизингов договор, при който не са налице изискванията за финансов лизинг.

Неотменим лизинг – лизингов договор, който е отменим само в следните случаи:

а) при настъпването на някакво непредвидено обстоятелство;

б) с разрешението на наемодателя;

в) ако наемателят сключи нов лизингов договор за същия или за равностоен актив със същия наемодател, или

г) при изплащане от страна на наемателя на такава допълнителна сума, която от самото начало осигурява в голяма степен продължаването на лизинговия договор.

Начало на лизингов договор – по-ранната от датата на подписване на договора от наемодателя и наемателя или от датата, на която двете страни се обвързват с условията по договора.

Срок на лизингов договор – определеният период, за който наемателят се е договорил с наемодателя да наеме актива, който не може да се анулира, без да се наруши споразумението.

Минимални лизингови плащания – плащанията по време на срока на лизинговия договор, които наемателят ще извърши или може да бъде задължен да извърши, с изключение на условния наем, разходите за услугите и данъците, дължими и възстановими от страна на наемодателя, както и:

а) по отношение на наемателя – всички суми, гарантирани от наемателя или страна, свързана с наемателя, или

б) по отношение на наемодателя – всяка остатъчна стойност, гарантирана на наемодателя от:

– наемателя;

– страна, свързана с наемателя;

– независима трета страна, която има финансова възможност да обезпечи тази гаранция.

Когато наемателят притежава опция за закупуване на актива на цена, която се очаква да бъде значително по-ниска от справедливата стойност към датата на упражняване на тази опция, упражняването на която от самото начало на лизинговия договор е сигурно в голяма степен, минималните лизингови плащания представляват минималните плащания, дължими през целия срок на лизинговия договор, и плащането, необходимо за упражняването на тази опция за закупуване.

Справедлива стойност – сумата, за която даден актив може да бъде заменен или даден пасив да бъде уреден между информирани и желаещи страни в пряка сделка помежду им.

Икономически живот:

а) периодът, в който се очаква даден актив да бъде икономически използваем от едно или повече предприятия, или

б) броят на производствените или сходните единици, които се очаква да се придобият от актива.

Срок на годност – приблизително оцененият оставащ период от началото на срока на лизинговия договор без ограничение в неговата продължителност, в който се очаква икономическите изгоди от актива да бъдат усвоени от предприятието.

Гарантирана остатъчна стойност:

а) по отношение на наемателя – онази част от остатъчната стойност, която е гарантирана от наемателя или от страна, свързана с наемателя (като размерът на гаранцията е максималната сума, която при всички случаи би могла да бъде платена), и

б) по отношение на наемодателя – онази част от остатъчната стойност, която е гарантирана от наемателя или от трета страна, несвързана с наемодателя, която има финансова възможност да изпълни задълженията на гаранцията.

Негарантирана остатъчна стойност – онази част от остатъчната стойност на наетия актив, чиято реализация от страна на наемодателя не е сигурна или е гарантирана само от страна, свързана с наемодателя.

Брутна инвестиция в лизингов договор – сборът от минималните лизингови плащания по един финансов лизинг от гледна точка на наемодателя и негарантираната остатъчна стойност, начислена за наемодателя.

Незаработен финансов приход – разликата между:

а) сбора от минималните лизингови плащания по един финансов лизинг от гледна точка на наемодателя и негарантираната остатъчна стойност, начислена за наемодателя, и

б) сегашната стойност по буква „а“ при лихвен процент, посочен в лизинговия договор.

Нетна инвестиция в лизинговия договор – брутната инвестиция в лизинговия договор, намалена с незаработения финансов приход.

Лихвен процент, присъщ на лизингов договор – сконтовият процент, чрез който се определя размерът на лихвата (финансовият разход или приход за бъдещи периоди), която от самото начало на лизинга следва да представлява разликата между общата сума на договорените наемни плащания и справедливата цена на актива, определена от сегашната стойност, на:

а) минималните лизингови плащания, и

б) негарантираната остатъчна стойност.

Диференциален лихвен процент по задължението на наемателя – лихвеният процент, който наемателят би трябвало да плаща по подобен лизингов договор или, когато той не може да бъде определен, процентът, който в началото на лизинговия договор наемателят би поел, за да наеме за сходен срок и с подобно обезпечение необходимите средства за закупуване на актива.

Условен наем – онази част от лизинговите плащания, която не е определена като сума, а се основава на друг фактор, с изключение на фактора време (например процент от продажбите, степен на експлоатация, ценови индекси, пазарни лихвени проценти).

Класификация на лизинговите договори

3.1. Класификацията на лизинговите договори се осъществява в началото на лизинга на базата на критерии. При промяна на условията на лизинговия договор, които водят до промяна на критериите, се извършва нова класификация на лизинговите договори.

3.2. Разграничаването между финансов лизинг и експлоатационен лизинг при тяхното текущо отразяване и периодично представяне във финансовите отчети се извършва в съответствие с принципа „предимство на съдържанието пред формата“ (същност на сделката, а не форма на договора).

3.3. (изм. – ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Лизингов договор се класифицира като финансов лизинг, когато наемодателят прехвърля на наемателя всички рискове и изгоди, свързани със собствеността върху актива. Лизинговият договор по принцип се класифицира като финансов лизинг, когато:

а) (изм. – ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) наемодателят прехвърля на наемателя собствеността върху актива към края на срока на лизинговия договор;

б) наемателят притежава опция за закупуване на актива на цена, която се очаква да бъде значително по-ниска от справедливата стойност към датата, на която опцията става изпълнима, като в началото на лизинговия договор в голяма степен е сигурно, че опцията ще бъде упражнена;

в) срокът на лизинговия договор покрива по-голямата част от икономическия живот на актива, дори ако правото на собственост не е прехвърлено;

г) в началото на лизинговия договор сегашната стойност на минималните лизингови плащания се равнява на справедливата стойност на наетия актив, и

д) наетите активи имат специфичен характер, като само наемателят може да ги експлоатира без извършването на съществени модификации.

3.4. Следните ситуации, индивидуално или в комбинация, също биха могли да доведат до класифицирането на лизингов договор като финансов лизинг:

а) ако наемателят може да анулира лизинговия договор, свързаните с това загуби, които се понасят от наемодателя, се покриват от наемателя;

б) колебанията в справедливата стойност на остатъчната стойност на актива, които водят до реализирането на печалби или загуби, остават за сметка на наемателя;

в) наемателят има възможност да продължи лизинговия договор за нов срок за наем, който е значително по-нисък от пазарния наем.

Отчитане на лизинговите договори

Финансов лизинг

4.1. Финансовият лизинг се признава като актив и пасив в счетоводния баланс на наемателя с размер, който в началото на лизинговия договор е равен на справедливата стойност на наетия актив или, ако е по-нисък – по сегашната стойност на минималните лизингови плащания.

4.2. При изчисляването на минималните лизингови плащания сконтовият фактор е лихвеният процент, заложен в лизинговия договор, ако той практически може да бъде определен. Когато не може да бъде определен, се използва диференциалният лихвен процент за задължението на наемателя.

4.3. При финансов лизингов договор наемателят:

а) (изм. – ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) отчита като задължение определената в договора обща сума на наемните плащания;

б) записва наетия актив по справедлива стойност или със стойността на минималните лизингови плащания, ако те са по-ниски;

в) отчита като финансов разход за бъдещи периоди разликата между определената по буква „б“ стойност на наетия актив и общата сума на договорените наемни плащания;

г) признава като текущ финансов разход за периода част от финансовия разход за бъдещи периоди пропорционално на относителния дял на дължимите минимални лизингови плащания по договора за периода в общата сума на договорените наемни плащания;

д) начислява амортизация на амортизируемите наети активи – в съответствие с възприетата амортизационна политика за подобни амортизируеми собствени активи;

е) (изм. – ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) намалява задължението си с изплатените през срока на договора суми.

4.4. При финансовите лизингови договори наемодателят:

а) (изм. – ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) отчита като вземане определените в договора наемни плащания; в сумата им се включват: справедливата (продажната) цена на отдадения актив; разликата между общата сума на договорените наемни плащания и справедливата цена на отдадения актив, която се отразява като финансови приходи за бъдещи периоди;

б) отписва отдадения актив по неговата балансова стойност;

в) отчита в текущия период финансовите приходи за бъдещи периоди пропорционално на относителния дял на подлежащите на получаване суми по договора за периода в общата сума на договорените наемни плащания;

г) отчита в намаление на вземането по договора получените през срока на договора плащания.

4.5. За наемодателя финансовият лизинг за даден актив формира два вида приход:

а) печалба или загуба, еквивалентна на печалбата или загубата, която би се получила от пряката продажба на наемания актив по продажни цени;

б) финансов приход за срока на лизинговия договор.

Експлоатационен лизинг

5.1. При експлоатационните лизингови договори наемодателят:

а) отчита предоставените активи в своя счетоводен баланс и им начислява амортизация (когато те са амортизируеми);

б) отразява начислените в негова полза наемни вноски като постъпления от продажби в текущия период;

в) начислените разходи за амортизации се отразяват за сметка на постъпленията от наема по съответния експлоатационен лизингов договор.

5.2. При експлоатационни лизингови договори наемателят отчита:

а) като разходи за външни услуги начислените наемни вноски;

б) чрез задбалансови сметки наетите активи по справедливата им цена.

5.3. Извършените от наемодателя или от наемателя разходи, свързани с подготовката и сключването на лизинговия договор (комисиони, такси и др.) се отчитат като разходи за дейността за текущия период.

5.4. Когато в лизингов договор освен наемните плащания (наемът) се предвиждат и допълнителни плащания – например за извършване на ремонти и подобрения, за изплащане на застраховки на отдадения актив и други – те се отчитат отделно от наема.

Продажба с обратен лизинг

6.1. Сделката за продажба с обратен лизинг е свързана с продажбата на актив от доставчик и отдаването под наем на същия актив обратно на доставчика. Лизинговото плащане и продажната цена са взаимно зависими, тъй като се договарят в пакет. Счетоводното третиране на продажба с обратен лизинг зависи от вида на съответния лизингов договор.

6.2. Когато резултатът от продажба с обратен лизинг е финансов лизинг, всяко превишение на прихода от продажбата над балансовата стойност на актива не трябва да се признава незабавно за приход във финансовите отчети на продавача – наемател.

Когато обратният лизинг е финансов лизинг, сделката е средство за предоставяне на финансиране от наемодателя на наемателя, като активът се явява обезпечение. По тази причина не е целесъобразно превишението на прихода от продажбата над балансовата стойност да се разглежда като приход. Такова превишение се разсрочва и амортизира през целия срок на лизинговия договор.

6.3. Когато резултатът от продажба с обратен лизинг е експлоатационен лизинг и е ясно, че сделката се определя според справедливата стойност, всяка печалба или загуба трябва да се признава незабавно. Ако продажната цена е по-ниска от справедливата стойност, всяка печалба или загуба трябва да се признава незабавно, освен в случаите, когато загубата се компенсира от бъдещите лизингови плащания под пазарната цена. Тогава загубата трябва да се разсрочва и амортизира пропорционално на лизинговите плащания през периода, през който се очаква активът да бъде използван. Ако продажната цена е по-висока от справедливата стойност, превишението над справедливата стойност трябва да се разсрочва и амортизира през периода, през който се очаква активът да бъде използван.

6.4. Когато обратният лизинг е експлоатационен лизинг и лизинговите плащания и продажната цена се определят според справедливата стойност, това по същество е обикновена продажба и всяка печалба или загуба се признава незабавно.

6.5. При експлоатационните лизингови договори, ако справедливата стойност в момента на сделката за продажба с обратен лизинг е по-ниска от балансовата стойност на актива, незабавно се признава загуба, равна на разликата между балансовата стойност и справедливата стойност.

Оповестяване

7.1. В приложението към годишния финансов отчет се оповестяват:

а) от наемодателя:

– стойността на предоставените по лизингов договор активи – поотделно по финансови и по експлоатационни лизингови договори;

– общата сума на вземанията по лизингови договори;

– сумата, отразена като финансови приходи за бъдещи периоди от финансови лизингови договори;

– отчетната стойност на активите по видове и начислената към датата на съставянето на отчета амортизация, когато експлоатационните лизингови договори обхващат значителна част от дейността на наемодателя;

– условните наеми, признати като приход;

– общо описание на значителните лизингови ангажименти на наемодателя;

б) от наемателя:

– стойността на получените по лизингов договор активи – поотделно за финансовите и за експлоатационните лизингови договори;

– общата сума на задълженията по лизингови договори;

– сумата, отразена като финансови разходи за бъдещи периоди по финансови лизингови договори.

7.2. Изписванията за оповестяване се прилагат и при наличието на обратен лизинг.

П Р И Л О Ж Е Н И Е 4

ЗАКОН ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ

изм. ДВ. бр.1 от 3 Януари 2014г.

Част първа. ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Доставка на стока

Чл. 6. (1) Доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката.

(2) За доставка на стока за целите на този закон се смята и:

прехвърлянето на право на собственост или друго вещно право върху стоката в резултат на искане или акт на държавен или местен орган или на основание на закон срещу обезщетение;
фактическото предоставяне на стока по договор, в който е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху нея под отлагателно условие или срок;
(изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) фактическото предоставяне на стока по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката; тази разпоредба се прилага и когато в договора за лизинг е уговорена само опция за прехвърляне на собствеността върху стоката и сборът от дължимите вноски по договора за лизинг, с изключение на лихвата по чл. 46, ал. 1, т. 1, е идентичен с пазарната цена на стоката към датата на предоставянето; …………….

……………………..

Правилник за Прилагане на

ЗАКОН ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ

изм. и доп. ДВ. бр.110 от 21 Декември 2013г.

Дата на възникване на данъчното събитие при доставка на стоки или услуги (Загл. изм. – ДВ, бр. 39 от 2008 г., в сила от 15.04.2008 г.)

Чл. 12. (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2008 г., в сила от 15.04.2008 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) С изключение на случаите по чл. 25, ал. 3, 4 и 5 от закона услугата се счита за извършена по смисъла на закона на датата, на която възникват условията да бъде признат приходът от нея съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти.

(2) Когато по договор за доставка на услуга същата е свързана с изпълнението на отделни етапи, които се приемат от получателя по доставката, за всеки етап на завършеност на услугата възниква данъчно събитие, данъкът за което става изискуем на датата на приемане на съответния етап, като тази дата се удостоверява с приемно-предавателен протокол, подписан от доставчика и получателя.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) С изключение на случаите по чл. 25, ал. 5 от закона, при извършване на доставки с периодично или непрекъснато изпълнение всеки период, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка, данъчното събитие за която възниква на датата, на която плащането е станало дължимо.

(4) Когато, преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2 и 3, се извърши плащане по доставката, данъкът става изискуем при получаване на плащането.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Алинеи 3 и 4 се прилагат и в случаите на фактическо предоставяне на стока по договор за лизинг, когато не са налице условията по чл. 6, ал. 2, т. 3 от закона.

……………………..

Данъчно събитие при промяна на договор за лизинг

Чл. 13. (1) (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) В случаите на промяна на договор за лизинг, в който в резултат на промяната на договора се изпълняват условията на чл. 6, ал. 2, т. 3 от закона се счита, че на датата на промяната на договора лицето извършва доставка на стока.

(2) Данъчната основа на доставката по ал. 1 е равна на сумата от вноските, дължими след датата на промяната на договора, без дължимия за тях данък.

(3) Доставката по ал. 1 се документира по общия ред на закона.

(4) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Услугата по предоставянето на кредит при доставка на стоки при условията на договор за лизинг се счита за отделна доставка, данъчното събитие за която възниква по реда на чл. 25, ал. 4 от закона.

(5) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Доставката по ал. 4 се документира по общия ред на закона.

(6) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 110 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) При заместване на лизингополучател с нов лизингополучател по съществуващ лизингов договор, при който са налице условията на чл. 6, ал. 2, т. 3 от закона, се счита, че към датата на заместване с новия лизингополучател е налице прекратяване на договора със заместения (първоначалния) лизингополучател, което се документира по реда на чл. 115, ал. 6 от закона.

(7) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) В случаите по ал. 6 се счита, че на датата на заместване с новия лизингополучател лизингодателят извършва доставка по чл. 6, ал. 2, т. 3 от закона към новия лизингополучател. Данъчната основа на тази доставка е равна на сумата от вноските, дължими след датата на заместването с новия лизингополучател, без дължимия за тях данък.

(8) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Доставката по ал. 7 се документира по общия ред на закона.

ЗАКОН ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ

изм. ДВ. бр.68 от 2 Август 2013г.

Част първа. ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Доставка на стока

(2) За доставка на стока за целите на този закон се смята и:

прехвърлянето на право на собственост или друго вещно право върху стоката в резултат на искане или акт на държавен или местен орган или на основание на закон срещу обезщетение;
фактическото предоставяне на стока по договор, в който е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху нея под отлагателно условие или срок;
фактическото предоставяне на стока по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката; тази разпоредба не се прилага, когато в договора за лизинг е уговорена само опция за прехвърляне на собствеността върху стоката;

……………………..

Услуга

Чл. 8. Услуга по смисъла на този закон е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство.

Доставка на услуга

Чл. 9. (1) Доставка на услуга е всяко извършване на услуга.

(2) За доставка на услуга се смята и:

продажбата или прехвърлянето на права върху нематериално имущество;
поемането на задължение за неизвършване на действия или неупражняване на права;
всеки физически и интелектуален труд, включително обработка в смисъл на производство, строеж или монтаж на материален актив със суровини и материали, дадени от възложителя в разпореждане на изпълнителя;
извършването на услуга от държател/ползвател за ремонт и/или подобрение на нает или предоставен за ползване актив.

(3) За възмездна доставка на услуга се смята и:

предоставянето на услуга за личните нужди на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на работниците и служителите или на трети лица, при извършването на която се използва стока, при производството, вноса или придобиването на която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит;
безвъзмездното предоставяне на услуга за лични нужди на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на работниците и служителите или на трети лица;
(нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) безвъзмездното извършване на услуга от държател/ползвател за подобрение на нает или предоставен за ползване актив.

(4) Алинея 3 не се прилага при:

безвъзмездното предоставяне на транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно от работодател на неговите работници и служители, включително на тези по договори за управление, когато е за целите на икономическата дейност на лицето;
(изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) безвъзмездното извършване на услуга от държател/ползвател за ремонт на нает или предоставен за ползване актив;
(отм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.)
безвъзмездно извършване на услуга с незначителна стойност с рекламна цел.

…………………………………

Ограничения на правото на приспадане на данъчен кредит

Чл. 70. (1) Правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато:

стоките или услугите са предназначени за извършване на освободени доставки по глава четвърта;
стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето;
стоките или услугите са предназначени за представителни или развлекателни цели;
(изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) е придобит или внесен мотоциклет или лек автомобил;
(изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) стоките или услугите са предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на мотоциклети и леки автомобили по т. 4, включително за резервни части, окомплектовка, горивни и смазочни материали;
стоките са отнети в полза на държавата или сградата е разрушена като незаконно построена.

(2) Алинея 1, т. 4 и 5 не се прилагат, когато:

превозните средства по ал. 1, т. 4 се използват единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на моторни превозни средства, включително при последващата им продажба;
превозните средства по ал. 1, т. 4 са предназначени единствено за препродажба (търговски наличности);
стоките или услугите са предназначени единствено за препродажба (търговски наличности), включително след преработка;
стоките или услугите са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на превозните средства по т. 1;
(нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) превозните средства по ал. 1, т. 4 и стоките или услугите по ал. 1, т. 5 се използват и за дейности, различни от посочените в т. 1 – 4, в случаите, когато една или повече от изброените в т. 1 – 4 дейности са основна дейност за лицето; в тези случаи правото на приспадане на данъчен кредит е налице от началото на месеца, следващ месеца, за който е изпълнено изискването за основна дейност.

(3) Алинея 1, т. 2 не се прилага за:

(изм. и доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) специалното, работното, униформеното и представителното облекло и личните предпазни средства, предоставяни безвъзмездно от работодателя на работниците и служителите му, включително на тези по договори за управление, за целите на икономическата му дейност;
транспортното обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно от работодателя на работниците и служителите му, включително на тези по договори за управление, предоставяно безвъзмездно от работодателя за целите на икономическата му дейност;
(изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) стоките или услугите, използвани при безвъзмездно извършване на услуга от държател/ползвател за ремонт на нает или предоставен за ползване актив;
(изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) стоките или услугите, използвани при безвъзмездно извършване на услуга от държател/ползвател за подобрение на нает или предоставен за ползване актив.
безвъзмездното предоставяне на стоки или услуги с незначителна стойност с рекламна цел и предоставяне на мостри;
храната и/или добавките към нея, които се предоставят по реда на чл. 285 от Кодекса на труда;
транспорта и нощувките на командировани от лицето лица;
стоките или услугите, използвани във връзка с осъществяване на гаранционното обслужване по чл. 129.

(4) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Няма право на данъчен кредит лице, регистрирано на основание чл. 97а, чл. 99 и чл. 100, ал. 2.

(5) Не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно.

Правилник за Прилагане на

ЗАКОН ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ

изм. и доп. ДВ. бр.20 от 28 Февруари 2013г.

Дата на възникване на данъчното събитие при доставка на стоки или услуги (Загл. изм. – ДВ, бр. 39 от 2008 г., в сила от 15.04.2008 г.)

Чл. 12. (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2008 г., в сила от 15.04.2008 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) С изключение на случаите по чл. 25, ал. 3, 4 и 5 от закона услугата се счита за извършена по смисъла на закона на датата, на която възникват условията да бъде признат приходът от нея съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти.

(5) Алинеи 3 и 4 се прилагат и в случаите на договор за лизинг, в който не е уговорено задължение, а само възможност (опция) за прехвърляне на правото на собственост. Счита се, че в един договор за лизинг е налице опция, когато за прехвърлянето на собствеността се изисква изрично волеизявление на лизингополучателя и допълнително заплащане, различно от дължимите вноски по договора.

……………………..

Данъчно събитие при промяна на договор за лизинг

Чл. 13. (1) В случаите на промяна на договор за лизинг, в който първоначално е уговорена само опция за прехвърляне на собствеността върху стоката и в резултат на промяната на договора се предвижда изрично прехвърляне на правото на собственост върху стоката, се счита, че на датата на промяната на договора лицето извършва доставка по чл. 6, ал. 2, т. 3 от закона.

(3) Доставката по ал. 1 се документира по общия ред на закона.

(5) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Доставката по ал. 4 се документира по общия ред на закона.

(6) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) При заместване на лизингополучател с нов лизингополучател по съществуващ лизингов договор, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката, се счита, че към датата на заместване с новия лизингополучател е налице прекратяване на договора със заместения (първоначалния) лизингополучател, което се документира по реда на чл. 115, ал. 6 от закона.

(8) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Доставката по ал. 7 се документира по общия ред на закона.

П Р И Л О Ж Е Н И Е 5

Речник на основни за Лизинга термини

Лизинг	Даване под наем на активи с възможност или без предвидена такава, при определени условия да бъдат доизплатени и купени след изтичане на определения за наемане срок. Лизингът е споразумение, според което лизингодателят прехвърля на лизингополучател, срещу насрещно плащане или серия от плащания, правото на ползване на даден актив за определено време /определение според МСС 17/. Договорът за лизинг се регламентира в Глава двадесет и трета от ТЗ (чл. 342 – 347) и от съответстващите разпоредби на ЗЗД, засягащи договор за наем.
Финансов лизинг	Лизингов договор, при който наемодателят прехвърля на наемателя в значителна степен всички рискове и изгоди, свързани със собствеността върху актива. В крайна сметка правото на собственост може да бъде или да не бъде прехвърлено. Финансовият лизинг е форма на средносрочно до дългосрочно финансиране. Съгласно българското законодателство това е договор, при който лизингодателят прехвърля на лизингополучателя по-голямата част от рисковете и правата, свързани със собствеността над актива Въпреки че лизингодателят запазва собствеността си върху актива, активът влиза в счетоводния баланс на лизингополучателя и той начислява амортизационни отчисления върху актива. По отношение на облагането лизингополучателят има правото да приспада амортизацията и разходите за лихви от облагаемата си печалба.
Лизинг със затворен край		Класическият вид финансов лизинг, при който лизингополучателят заплаща пълния ДДС в началото на лизинговия договор, получава фактура за пълната стойност на лизинговия актив и задължително получава собственост върху актива в края на лизинговия период.
Лизинг с отворен край (с Опция)		Вид финансов лизинг, при който лизингополучателят има опция за придобиване на актива в края на лизинговия период срещу заплащане на остатъчната стойност.
Експлоатационен / Оперативен лизинг	Всеки друг лизингов договор, при който не са налице изискванията за финансов лизинг. За разлика от финансовия лизинг, оперативният лизинг е краткосрочен и при равни други условия срокът му не покрива пълния икономически живот на лизингования актив. Лизингодателят носи всички рискове и права, свързани със собствеността над лизинговата вещ, и предоставя на лизингополучателя услуги за лизингованите машини и оборудване. По отношение на данъчното облагане, лизингополучателят има правото да приспадне цялата стойност на лизинговата вноска от облагаемата си печалба.
Обратен лизинг				Сделка, при която дадена фирма продава актив, който притежава в момента на лизингодател и едновременно с това встъпва в договорни взаимоотношения със същия лизингодател като лизингополучател на същото това оборудване.
Сублизинг			Понякога лизингът не се извършва директно, а чрез посредник. При сублизингова операция основният лизингодател (напр. лизингова компания) отдава активи на лизингополучател/посредник (напр. фирма за отдаване на коли под наем) при условия на лизинг, който от своя страна сублизингова тези активи на лизингополучателя (напр. физическо лице). В този случай обикновено рискът от неплащане от страна на лизингополучателя е за сметка на посредника.
Трансграничен лизинг /англ. Cross Border Leasing/			Лизингова транзакция, при която лизингодателя и лизингополучателя са от две различни държави. Сложното при тези транзакции е необходимостта от съобразяване на транзакцията със законодателствата на двете държави.
Лизингодател	Лизингова компания, страна по лизинговия договор, която притежава актива и оправомощава лизингополучателя да го използва за определен период от време, в замяна на определени лизингови плащания.
Лизингополучател	Страна по лизинговия договор, която получава правото да използва временно лизинговата вещ в замяна на плащане на лизингови вноски.
Доставна стойност	Стойността на актива с включени всички такси, разходи за транспортиране и митнически налози.
Главница	Сумата, с която лизингодателя е закупил лизингов актив /виж доставна стойност/, който е предоставил на лизингополучателя по даден лизингов договор. Ако лизинговият договор предвижда авансова/встъпителна вноска, платима от лизингополучателя в началото на лизинговия договор, то същата следва да се приспадне от доставната стойност, за да получим лизинговата главница. Впоследствие лизинговата главница намалява с всяка лизингова вноска.
Първоначална вноска	Процент от доставната цена, който се плаща от лизингополучателя при подписване на лизинговия договор. При изчисляването на погасителния план сумата на първоначалното плащане се изважда от доставната стойност.
Лизингова цена	Сумата от Първоночалнота вноска, всички месечни плащания и остатъчната стойност.
Лизингов лихвен процент	Общата сума на лихвата, платима от лизингополучателя през времето на лизинговия договор, разделена на цялата главница, финансирана от лизингодателя. Лихва във финансите и икономиката е цената, платена от заемателя, за използваните пари на заемодателя. С други думи това е сумата, дължима срещу временно използване на паричен ресурс. Проста лихва – тя се изчислява само върху заетите парични средства. При олихвяването лихвата НЕ се прибавя към основната сума, за да носи и тя лихва през следващите периоди. = Сума след години = главница (заетата сума) = годишна лихва = времето в години Сложна лихва (анатоцизъм) – наричана още капитализирана лихва. Изчислява се като към основната сума се прибави лихвата от предходния период и в следващия период има лихва върху новата нараснала сума. , където = брой на периодите за година.
Годишен процент на разходите /ГПР/	ГПР е въведен нормативно в България със „Закон за потребителския кредит”. Определението, което законът дава е: Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Начинът на изчисление на ГПР е както на „годишния лихвен процент”, като към паричния поток се прибавят и съответните допълнителни разходи /такси, комисиони и пр./ .
Лизингов актив	Активите, подходящи за лизинг, обикновено отговарят на следните изисквания: дълъг полезен живот, обособимост, продаваемост, преносимост, да са полезни за множество потребители.
Срок на лизинговия договор	Това е периодът от време, през който лизингополучателят използва лизинговата вещ и периодично изплаща лизингови вноски.
Погасителен план	Погасителният план е неразделна част от лизинговия договор, в която е упомената сумата на лизинговия договор и съответните дати на плащане на лизинговите вноски.
Остатъчна стойност	Част от цената на актива, която лизингополучателят ще плати в края на лизинговия срок, преди прехвърлянето на собствеността към него.
Лизингово плащане	Фиксирано периодично плащане за фиксиран период от време, което лизингополучателя плаща на лизингодателя.
Анюитетна вноска	Периодична вноска по лизингов договор, която се запазва една и съща за целия срок на договора. Анюитетните вноски съдържат лихва и главница.

ЗАДАЧИ И КАЗУСИ:

Казус 1.: Пример за Финансова оценка на сделка за финансов лизинг

За да е правилна преценката на финансовия мениджър, за това дали финансовият лизинг е за предпочитане пред закупуването, изисква да се направи предположение за техниката на прилаганото финансиране, ако актива се закупи. Обикновено финансовият лизинг налага същия вид финансово задължение, както и заема. Следователно, реалната база за сравнение, която следва да се използва при оценяването на лизинга, е той да бъде сравнен със закупуването на актив, като капиталовите нужди се финансират посредством заем. Тук трябва да се неутрализира риска между двете алтернативи. Това се получава като се определи еквивалентна заемна сума, която е абсолютно еднаква с лизинговите парични потоци след данъка[1]. За тази цел ще използваме процентът на заема на лизингополучателят като дисконтов процент. Този процент по заема след данъка е равен на Кb(1-Т), където Кb е процентът по заема на лизингополучателят преди данъка, а Т е пределния данъчен размер на дружеството. При това положение финансовия лизинг се оценява в условията на паричните потоци след данъка и реалните разходи, понесени при лизинга, а не при закупуването на актива. Основните елементи на подхода на чистото предимство на лизинга са:

· Лизингови плащания (L), извършвани периодично от лизингополучателя след данъчна основа. Успоредно с обичайната практика първото плащане настъпва при подписването на договора за лизинг t₀.

· Амортизационна данъчна защита, която се пресмята като годишната амортизация (Dep) се умножава по пределния данъчен размер на лизингополучателя.

· Стойност на лизинговия актив- CLA ₀

На тази основа чистото предимство на лизинга се изчислява както следва[2]:

NAL = CLA₀– { L₀(1-T) + ∑ L_t(1-T)/(1+K_i)^t + ∑ Dep(T)/(1+K_i)^t }

Чрез този модел се намира стойността на използвания на лизинг актив спрямо стойността на актива (представен от СLАо). Дотогава, докато стойността на лизинга е по-малка от стойността на актива, уравнението ще бъде положително и актива трябва да бъде използван на лизинг.

Като илюстрация на приложенията на този подход може да се разгледа пример с дружество „Х“, чийто мениджър трябва да прецени дали да използва лизинг или да закупи специализирано оборудване. Тъй като анализът на предвиждането на капиталов кредит в бюджета, който включва осигуряване на оборудването, е вече завършен, въпросът е дали оборудването да бъде ползвано на лизинг или да бъде закупено. Приемаме, че оборудването има 5 години икономически и данъчен живот като ще бъде приложен методът на линейна амортизация. Пред продажбената стойност на оборудването е нула, пределният данъчен размер е 10% и фирмения разход преди данъка за заем е 8.71 %. При закупуване приемаме, че оборудването струва 78 233.2 лв., а при използване на лизинг за 5 години -17 295.25 лв. на година.

За да определи как да финансира оборудването, първото нещо, което дружество „Х“ предприема, е да изчисли разхода при заем след данъка, който е дисконтовия процент. Тъй като L_d е 8.71 % и пределният данъчен размер е 10%, Кi =К_р(1-Т) = 8.71%(1-0.10) = 7.84 %. Това е дисконтовия процент, който неутрализира риска, свързан с паричните потоци след данъка и при двата метода за финансиране и който трябва да бъде използван в анализа. Чистото предимство на лизинговото уравнение се определя както следва:

NAL = стойност на актива – (паричен поток след данъка на първото лизингово плащане + сегашна стойност на следващите лизингови плащания + сегашна стойност на предходната амортизационна данъчна защита)

78 233.2 – [ 73 579.22(1-0.10)(РVА_7.84%, _4год.) + сегашната стойност на амортизационната данъчна защита]

800000 – [126000 + 126000(3.240) + сегашната стойност на амортизационната данъчна защита]

Сегашната стойност на амортизационната данъчна защита е:

Таблица 1: Сегашна стойност на амортизационната данъчна защита

Години	Амортизация (Dер)	Амортизация по данъчен размер – Dер(Т)	Сегашна стойност (РV) при 8.71%=	= Сегашна стойност
1	15 646.64	1 564.66	0.919	1 437.92
2	15 646.64	1 564.66	0.846	1 323.70
3	15 646.64	1 564.66	0.778	1 217.30
4	15 646.64	1 564.66	0.716	1 120.29
5	15 646.64	1 564.66	0.658	1 029.55
				6128.77

На базата на тази стойност в уравнението за чистото предимство на лизинга се получава:

NAL = 78 233.2-(15 565.73 + 51 739.82 + 6128.77) = 78 233.2 – 73 434.32 = 4798.88

Тъй като чистото предимство на лизинга е положително, дружество „Х“ следва да ползва активите на лизинг.

Характерно е, че представеният тук метод за оценяване на решението за лизинг е пряк. Освен това той е практически приложим и теоретически правилен, тъй като насочва вниманието към това кои ресурси за финансиране съответстват най-много на целта на мениджъра. С него другите усложнения, които често се появяват, могат да бъдат лесно вместени в рамката чисто предимство на лизинга.

Направените изчисления са добра основа за намиране на процентния годишен разход (цена) на лизинга. При вземането на решение за заделяне на капиталов кредит в бюджета, тази позиция е подобна по-скоро на решението за вътрешната възвръщаемост, отколкото чистата сегашна стойност. За да се реши за цената на лизинга, уравнението за чистото предимство се преобразува както следва:

CLA₀ – L₀(1-T) = ∑ L_t(1-T) / (1-IRR)^t + ∑ Dep_t(T) / (1-IRR)^t

След това се решава за неизвестния процент IRR. Това е след данъчния разход за лизинг като алгоритъмът за решаване е:

ако разходът за лизинг IRR е по-малък от разхода за дълг к_i – лизинга се одобрява
ако разходът за лизинг е по-голям от разхода за дълг -лизингът се отказва
ако разходът за лизинг е равен на разхода за дълг – неутралитет.

Не е трудно да се види, че тази връзка е напълно противоположна на връзката, използвана при вземането на решение за заделяне на капиталов кредит в бюджета. Тук, ако лизинговия разход е по-малко от определения процент, лизингът се приема – преди беше точно обратното.

За да се илюстрира това пресмятане може да се разгледа лизинга на дружество „Х“. Лявата страна на уравнението за чистото предимство:

СLA₀– L₀(1-Т) = 78 233.2 – 15 565.73 = 62 667.47

Паричните потоци за дясната страна се определят както следва:

Таблица 2: Парични потоци за дясната страна

Години	L(1 -Т)	Dер(Т)	= Парични потоци след данъка
1	15 565.73	1 564.66	17 130.39
2	15 565.73	1 564.66	17 130.39
3	15 565.73	1 564.66	17 130.39
4	15 565.73	1 564.66	17 130.39
5	15 565.73	1 564.66	1 564.66

Като се реши уравнението за вътрешната възвръщаемост, която е действителния процентен разход след данъка при лизинг за дружество „Х“ се получава 4.53%. Тъй като за дружеството този разход е по-малък от разхода за дълг след данъка – 7.84% – се взема същото решение, както и преди, т.е. дружество „Х“ трябва да ползва актива на лизинг.

IV. ОСОБЕНОСТИ НА ФИНАНСИРАНЕТО С ЛИЗИНГ В ДРУЖЕСТВО “Х”

Дружество “Х” е регистрирано през 2004 год. под ЕИК № на Агенция по вписванията с основен предмет на дейност строителство и строително-монтажни работи. Има построени 10 кооперации с обща разгъната площ около 20 хил. м². Тя/То е една/едно от водещите в строителството в града, притежава единствения сертифициран бетонов възел в района. Текущите проекти, по които се работи, са свързани с изграждането на голф игрища в община Каварна.

Тук ще се опише как протича една лизингова сделка и на какви характерни особености трябва да се обърне внимание. След като клиентът (лизингополучател) избира конкретния актив – комбиниран багер товарач, който е необходим за дейността му, съответната лизингова компания пристъпва към изготвяне на конкретна оферта за клиента с параметри, при които той би искал да бъде финансиран, съобразени естествено и с изискванията на лизинговата компания. Следващият момент е изборът на клиента от вече направената му оферта за точните показатели на които се е спрял ( 10 % авансова вноска и 60 месеца срок на лизинга). Пристъпва се към събиране на необходимите документи след направения избор. Списъка с документите вече беше посочен по-горе. Следващия етап от лизинговата сделка е обработка на документите. Това е най- важният етап от лизинговата сделка. В този етап се анализира финансовото състояние на лизингополучателя, дали паричния поток на клиента е достатъчен за покриване на лизинговите вноски. Анализи се правят както върху баланса на дружеството за последните три години, така и върху отчета за приходите и разходите.

Сега предстои да разгледаме какви са основните моменти, на които следва да обърнем внимание от баланса на дружество “Х”.

Разходи за придобиване и ликвидация ( 164 хил. лв.) – какво сте отнесли там? Строителство на арматурен цех и пункт за диагностика на товарни автомобили. Машината за Бигли ще бъде инсталирана в арматурния цех.
Незавършено производство ( 599 хил. лв.) – Сграда в централната част на града.
Вземания от клиенти и доставчици (198 хил. лв.) – разбивка. Това са текущи вземания по доставка на бетонов разтвор( изливане на плочи, основи)
Текуща печалба от 365 хил. лв. ( На какво се дължи увеличението спрямо 2006 г. – 101 хил. лв.) Увеличението на печалбата се дължи на увеличените количества произведен бетон, така и на увеличението на цените на строителните материали вкл. и бетона.
Дългосрочни задължения към финансови предприятия ( 512 хил. лв.) – Инвестиционен заем в банка “Z”.
Други дългосрочни задължения ( 603 хил. лв.)– Лизинг на бетон помпа в лизингова компания “Х”, лизинг на 2 бр. бетоновози в лизингова компания “Y”.
Краткосрочни задължения към финансови предприятия (650 хил. лв.)-овърдрафт в банка “Z2Z”.
Задължения към доставчици и клиенти (550 хил. лв.) – предоставени аванси от клиенти за сградата в града, която строим.

След проведен разговор със счетоводния отдел на дружеството и изясняване на въпросите, възникнали по време на анализа можем да пристъпим към поднасяне на сделката на колегите от отдел “риск”. Там квалифицирани специалисти вземат решение дали дружеството лизингополучател е достатъчно платежоспособна да покрива своите плащания по лизинговия договор и съответно вземат решение за одобрение или отказ от сделка. Те дават своята оценка въз основа на следните резултати, които показват отчетите на дружеството:

Year	2011		2012		2013		I-V 2014
Balance Sheet	BGN 000	% of TA	BGN 000	% of TA	BGN 000	% of TA	BGN 000	% of TA
Total assets	983	100%	1,796	100%	2,978	100%	3,223	100%
Fixed assets	624	63%	1,144	64%	2,050	69%	2,173	67%
Inventory	315	32%	451	25%	604	20%	666	21%
Accounts receivable	35	4%	184	10%	129	4%	205	6%
Cash	9	1%	5	0%	33	1%	21	1%
Deferred expenses	–		12	1%	162	5%	158	5%
Current assets	359	37%	652	36%	928	31%	1,050	33%
Equity	55	6%	583	32%	584	20%	859	27%
LT Debt	503	51%	548	31%	1,024	34%	1,115	35%
Payables	425	43%	537	30%	989	33%	599	19%
Short term debt	–		128	7%	381	13%	650	20%
Curr. PMTs on LTD	–		–		–		–
Current liabilities	425	43%	665	37%	1,370	46%	1,249	39%
Liquidity
1. Current ratio	0.84		0.98		0.68		0.84
2. Quick ratio	0.10		0.30		0.24		0.31

Year	2011		2012		2013		I-V 2014
Income Statement	BGN 000	% of TS	BGN 000	BGN 000	% of TS	% of TS	BGN 000	% of TS
Sales	879	100%	1,886	1,810	100%	100%	1,810	100%
Other operating revenues	–	0%	–	–	0%	0%	–	0%
Total operating revenues	879	100%	1,886	1,810	100%	100%	1,810	100%
COGS + Other operating expenses	879	100%	1,727	1,400	77%	92%	1,400	77%
Operating profit	–	0%	159	410	23%	8%	410	23%
Net extraordinary income	(95)	-11%	(5)	–	0%	0%	–	0%
Net financial income (excl. interest on financing)	(12)	-1%	(4)	(3)	0%	-1%	(3)	0%
EBIT	(107)	-12%	150	407	22%	7%	407	22%
Interest	31	4%	64	42	2%	2%	42	2%
Net Profit Before Taxes (NPBT)	(138)	-16%	86	365	20%	4%	365	20%
Taxes	–	0%	–	–	0%	1%	–	0%
Net Profit After Taxes (NPAT)	(138)	-16%	86	365	20%	3%	365	20%
Depreciation	30	3%	117	–	0%	11%	–	0%
Net Cash Flow from operations before working capital changes	(108)	-12%	203	365	20%	14%	365	20%

Направения коефициентен анализ показва, че дружеството ще може да покрива своите текущи задължения, съответно клиента е одобрен за финансиране на избрания от него актив. Следващият етап е изготвянето на договор за финансов лизинг. Параметрите на договора бяха изброени и обяснени по-горе в точка 3, гл.II. След подписването на договора, на клиента се издава про-форма фактура, по която трябва да заплати авансовата вноска и таксата договор. Тъй като клиента е заплатил Капаро към доставчика, то ще бъде прихванато с тристранно споразумение, в което се описва стойността на актива, заплатеният от клиента аванс и остатъкът който дружество “Х” трябва да заплати към лизинговата компания, т.е. в тристранното споразумение ще се съдържа следният текст: лизингополучателят има желание да закупи от доставчика лизингов обект-1 брой нов багер при условията на финансов лизинг чрез финансиране от страна на лизингодателят. Затова трите страни се споразумяха за следното: доставчикът е получил от лизингополучателя капаро в размер на 4000 EUR заедно с дължимото ДДС, което e 100 % от първоначалната вноска, която лизингополучателя дължи на затова: лизингодателят/ купувачът ще приспадне капарото, предоставено на доставчика от първоначалната вноска, дължима от лизингополучателя. Лизингодателят/купувачът ще издаде фактура на лизингополучателя за цялата сума на първоначалната вноска. Лизингодателят/ купувачът ще заплати на доставчика разликата от капарото до пълната цена на лизинговия обект и ще придобие собствеността върху него. Доставчикът ще издаде фактура на лизингодателят за пълната сума на покупната цена на лизинговия обект.

Заплащането на авансовата вноска и таксата договор са необходимо условие за да се пристъпи към договора за покупко-продажба с доставчика. В този договор са вписани лизинговата компания и доставчика, а също и лизингополучателят, предмета на лизинг с неговата техническа спецификация, също и цената на актива,валутата и начинът на плащане към доставчика и мястото на доставка. Подписването на договора за покупко-продажба, извършване на плащане към доставчика и предаване на актива на клиента са следващите етапи от лизинговата сделка. Обекта на лизинговата сделка трябва да бъде застрахован задължително срещу всички рискове. При предаването на актива се подписва приемо-предавателен протокол между дружеството лизингополучател , лизинговата компания и доставчика. Погасителните вноски стартират на първо число от месеца, следващ месеца на подписване на приемо-предавателен протокол. След заплащането на всички дължими месечни вноски и такси клиентът придобива правото на собственост върху актива.

Казус 2.: Дължим данък при източника при Прекратяване на договор за финансов лизинг с лизингодател – Чуждо ЮЛ:

Съществува специална данъчна регулация за случаите на прекратяване на договор за финансов лизинг с лизингодател – Чуждо Юридическо Лице (ЧЮЛ). При тази хипотеза имуществото няма да бъде прехвърлено в полза на лизингополучателя – Местно ЮЛ. До момента на анулирането на договора за лизинг, облагаем доход с данък при източника са били само лихвите по лизинговия (наемния) договор. След прекратяване на договора лизинговите вноски вече се считат за доход от предоставяне на Актив/-и от страна на ЧЮЛ и цялата вноска по лизинга следва да се третира като данъчна основа (доход от наем с източник Р. България за ЧЮЛ). При това положение се внася данък при източника върху увеличената данъчна основа, като се приспада внесеният данък върху лихвите по финансовия лизинг. Допълнителното данъчно задължение възниква към датата на прекратяването на договора за лизинг.

Тази хипотеза може да бъде илюстрирана със следния схематичен пример:

Съществува двугодишен договор за финансов лизинг на строителна машина между ЧЮЛ (лизингодател) и МЮЛ (лизингополучател).
Начало на лизинговия договор 01.01.2010 г.
Лизинговата схема предвижда 24 вноски по 10 000 лв.
Само за данъчните цели на примера, като елиминираме прилагането на метода на ефективната лихва, приемаме, че всяка вноска съдържа 9000 лв. главница и 1000 лв. лихва.
Внасяне на лизинговите вноски на всяко 15-о число на текущия месец.
Договорът е прекратен между страните на 20.09.2010 г.
Приемаме, че няма Споразумение за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) със съответната друга държава и доходът от лихви се облага по общия ред на ЗКПО с 10% данък при източника.
Към 15.09.2010 г. са изплатени 9 лизингови вноски, като общата данъчна основа по тях за частта на начислените лихви е 9 месеца Х 1000 = 9000 лв. и съответният данък при източника е 900 лв.

Към 20.09.2010 г. (датата на прекратяването на договора) целият размер на лизинговите вноски се трансформира в доход от наем за ЧЮЛ и данъчната основа е 9 месеца х 10000 =90000 лв. х 10% = 9000 лв. дължим данък при източника. От него трябва да извадим 900 лв., вече начисленият данък при източника върху дохода от лихви и допълнителното данъчно задължение ще бъде в размер на 8100 лв.

Казус 3.: Придобиване на актив кеш или на лизинг и заделяне на паричен резерв на депозит:

Всеки клиент, който има намерение да закупи актив КЕШ, следва внимателно да анализира пазарните нива на лихви по депозити към момента и в обозрим бъдещ период до 60 месеца и да прецени дали ще му е по-изгодно да вземе желания актив на финансов лизинг с опция, а паричната разлика между цената на актива и изискуемата първоначална вноска по договора за финансов лизинг да вложи на депозит.

Преимуществото за клиента е, че при пример:

автомобил на стойност от 25.000 лв. с ДДС;
Първоначална вноска по договор за финансов лизинг в размер на 25% от стойността на актива;
договора за финансов лизинг с Опция при срок от 48 месеца;
1% Еднократна Комисионна по обслужване на сделката за лизинг (ЕК);
75% от сумата за автомобила остава на свободно разположени и бъде внесена по едногодишен депозит при лихва по банков депозит към дадения момент 4,5% /год. за първата година, по 4% за втората и третата и 3,5% за и четвъртата година (без капитализация) и по договора за Лизинг от 4,75%.:

Печалбата би достигнала над 900 лв., а при по-скъпи МПС и повече (Разликата се формира от факта, че лихвата по депозита винаги е върху една и съща стойност на депозираната сума, докато лихвата по договора за финансов лизинг е само върху остатъка, който всеки месец намалява, или в нашия пример: лихвите по лизинга са общо 1843 лв. + 250 ЕК, докато лихвите по депозита биха били 3000 лв. (при прогнозните лихви за четирите години по депозита)*.

* Схемата ще се промени при промяна на лихвените нива.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

Адамов, В. “Финанси на фирмата”, В. Търново, Абагар, 2000 г.

Адамов, В., В. Захариев и Ст. Проданов “Бюджетно управление на фирмата”, В. Търново, Абагар, 2003 г.

Лилова, Р., В. Адамов и Ст. Симеонов “Цени и ценова политика”,

В. Търново, Абагар, 2003 г.

Адамов, В., Джони Холст, А. Захариев, “Финансов анализ” В.Търново, 2006 г.
Търговски закон – чл.342-347.
Закон за задълженията и договорите – чл.228-239.
Закон за данък върху добавената стойност и Правилник за прилагане на закона за данък върху добавената стойност / Закон за счетоводството.
Национални / Международни счетоводни стандарти № 17- Лизинг.
Кожухаров, Ал. „Облигационно право. Общо учение за облигационното отношение“, 2002 г.
Герджиков, О. „Търговски сделки. Трето преработено и допълнено издание“, 2008 г.
Петров, Вл. „Предствлява ли невръщането на лизингованата вещ от лизингополучателя престъпление по чл. 206 и чл. 209 НК“, 2010 г.
Официална статистика на БНБ.

[1] Адамов, В. Финанси на фирмата , В. Търново, АБАГАР, 2001

[2] Weston, J. and T. Copeland. Managerial Finance. London, 1992, p.703

Cookie	Duration	Description
cookielawinfo-checbox-analytics	11 months	This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Analytics".
cookielawinfo-checbox-functional	11 months	The cookie is set by GDPR cookie consent to record the user consent for the cookies in the category "Functional".
cookielawinfo-checbox-others	11 months	This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Other.
cookielawinfo-checkbox-necessary	11 months	This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookies is used to store the user consent for the cookies in the category "Necessary".
cookielawinfo-checkbox-performance	11 months	This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Performance".
viewed_cookie_policy	11 months	The cookie is set by the GDPR Cookie Consent plugin and is used to store whether or not user has consented to the use of cookies. It does not store any personal data.

§ 5.2. Данъчно третиране на лизинговите договори:

§ 5.2.1. Съгласно Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО):

§ 5.2.2. Съгласно Закон за местни данъци и такси (ЗМДТ)

§ 5.2.3. Съгласно Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

Речник на основни за Лизинга термини

· Амортизационна данъчна защита, която се пресмята като годишната амортизация (Dep) се умножава по пределния данъчен размер на лизингополучателя.

· Стойност на лизинговия актив- CLA 0

На тази основа чистото предимство на лизинга се изчислява както следва[2]:

· Стойност на лизинговия актив- CLA ₀