Лизингът е вид финансова сделка, който улеснява ползването или придобиването на даден актив. Договорът за лизинг се регламентира в Глава двадесет и трета от ТЗ (чл. 342 – 347) и от съответстващите разпоредби на ЗЗД, засягащи договор за наем. В България съществуват два вида лизинг: финансов лизинг и оперативен лизинг. Договорът се сключва между две страни – Лизингодател и Лизингополучател.

По силата на този договор Лизингодателят, който е собственик на лизинговата вещ, я предоставя за ползване на Лизингополучателя, който заплаша лизингови вноски за това ползване. Акцентът в изложението е поставен върху основните дискусионни въпроси в практиката по използване на тази форма за финансиране както от Лизингодателят като упражняване на основна търговска дейност, така и на Лизингополучателя в качеството му на ползвател на лизингови услуги.